Защо роботите не бързат да "взимат хляба" на хората?
Кафенетата в днешно време могат да бъдат използвани като лаборатории за социален експеримент.
Професията на баристата изисква социални умения и опит, което я прави подходяща за много млади хора, търсещи работа. Част от тях обаче са разтревожени от тенденцията за все по-активна автоматизация в този сектор, пише The Economist.
В Торонто през лятото на миналата година отвори врати първото изцяло роботизирано кафене, в което напитките се приготвят от машини без никаква човешка намеса.
На фона на пандемията от COVID-19 подобни технологични решения набират популярност, тъй като изместват директния човешки контакт, който носи и по-висок риск от предаване на зарази.
Много хора смятат, че роботизацията неизбежно ще засегне и други сектори, не само кафенетата и обслужващия персонал. В момента в публичното простанство циркулират най-различни предложения, някои от които вече се прилагат на практика, а други все още са по-скоро в сферата на научната фантастика - от автоматизираните кланици до роботите, които ще обслужват всички пътници по гишетата на летищата.
Според много икономисти тази тенденция със сигурност ще доведе до съкращаване на работни места, особено при нискоквалифицирания труд. Това означава по-висока безработица и още по-голямо неравенство.
"Единственото нещо, което е по-лошо от това да има твърде много нископлатени професии, е да има твърде малко нископлатени професии", смята икономистът Дейвид Аутор от Мазачусетския технологичен институт.
В миналото икономическите рецесии често са предизвиквали технологични революции и автоматизиране на цели сектори. Когато приходите на компаниите падат, а разходите им за заплати остават същите, човешкият труд става по-скъп в сравнителен план. Това дава стимул на корпоративните директори да търсят варианти за оптимизация и да разчитат повече на машините.
Според изследване на Джоел Блит от университета Уотърлуу в Онтарио повечето съкращения на нискоквалифицирани работници в Канада са се случили в рамките на последните три икономически рецесии. В САЩ тенденциите са подобни. Икономистите наричат този феномен "форсирана автоматизация".
Въпросът е дали и в момента наблюдаваме поредния такъв случай. Според проучванията на консултантските компании Deloitte и McKinsey голяма част от компаниите заявяват амбициите си за автоматизация и роботизация в една или друга степен.
За момента обаче липсват емпирични доказателства, че този процес реално е в ход, пише The Economist. Мрачните прогнози, че роботите рано или късно ще "вземат" работата на хората засега изглежда не се сбъдват.
Изданието цитира статистиката за външната търговия на Съединените щати, която показва, че вносът на индустриални роботи в страната, всъщност, е намалял с 3% през 2020 г. Разходите за автоматизация, извършени от фирмите, също бележат спад през последната година, по данни на консултантската компания Gartner.
Rockwell Automation, която е един от най-големите производители на оборудване за индустриална автоматизация, отчита спад на продажбите от 5.5% за последната година.
Оказва се, че допитванията до мениджърите невинаги се оказват надежден източник на информация. Ако в днешно време попитате някой изпълнителен директор дали смята скоро да започне да използва облачни технологии за обработка на големи масиви от данни, той едва ли ще каже "не".
По-интересното е дали думите съвпадат с делата. Прочуване на UBS сред голям брой компании от Франция, Герматия, Италия и Испания показва, че повечето от тях не са кой знае колко активни по отношение на автоматизацията.
Със сигурност има професии, които са застрашени и в които роботите биха се справили по-добре от хората. Общият икономически ефект от този преход обаче е малък, отбелязва The Economist.
Един от типичните примери за това са таксиметровите услуги. Не са малко хората, които смятат, че в бъдеще платените превози ще се извършват от безпилотни автомобили, работещи с изкуствен интелект.
Но всъщност през 2020 г. секторът понесе много по-тежки удари вследствие на пандемията и ограничителните мерки срещу разпространението на COVID-19, отколкото от автоматизацията.
Изследване на Федералния резерв на Сейнт Луис пък разкрива още по-любопитна картина. Данните от него показват, че тенденцията към спад на нискоквалифицираните работни места, която е в ход още от 80-те години на миналия век, всъщност забавя своите темпове.
Към днешна дата в САЩ има отворени с около 900 000 подобни позиции повече, в сравнение с очакванията от миналата година. Подобни са наблюденията и в Австралия. Грубо казано, това означава, че пандемията не води до по-бърза автоматизация в производството.
Според The Economist може да се окаже, че роботите, които отнемат препитанието на хората, ще си останат в сферата на десетките несбъднали се икономически предсказания. Изданието дори припомня някои от тях, лансирани в миналото.
Пред 1928 г. New York Times пуска материал със заглавие "Маршът на машините създава празни ръце", а през 1961 г. списание Time обръща внимание на "автоматизираните безработни".
През 2013 г. в медиите се появиха материали, в които се твърдеше, че 47% от работните места в САЩ са заплашени от автоматизация. Данните са от изследване на учени от университета в Оксфорд, но впоследствие се оказа, че интерпретацията им от страна на медиите е била грешна.
По-важното обаче е, че нито една от тези мрачни прогнози не се е сбъднала. Преди избухването на пандемията от COVID-19 всъщност се наблюдаваше ръст в заетостта, дори и при нискоквалифицираните позиции, който вървеше успоредно с усъвършенстването на роботите за извършване на определени задачи.
Любопитно е, че в държави, като Япония, Сингапур и Южна Корея, които са пионери и лидери в сферата на роботизацията, безработицата е сред най-ниските в света.
Въпросът е защо тези мрачни прогнози не се сбъдват?
Според The Economist едно от основните грешни допускания е свързано с "ограничения обем" на работата. Тази теза предполага, че дейностите, които трябва да бъдат извършени са краен брой и ако те не се вършат от хора, а от роботи, то хората остават без работа. Оказва се, че съвременната икономика работи по съвсем различен начин.
С намаляването на производствените разходи, автоматизацията всъщност създава търсене за определени стоки и услуги. Особено в секторите, където тя е трудна или дори невъзможна. Да, в бъдеще може би компаниите ще се нуждаят от по-малко касиери, но от много повече масажисти и психолози.
В много случаи технологиите не водят до изчезване на професии, а до създаване на нови. Роботите не "взимат хляба" на експертите, а просто им помагат да бъдат по-продуктивни.
От тази гледна точка е трудно да се каже дали пандемията ще се превърне в повратната точка, която ще промени взаимоотношенията на хората и машините. Със сигурност тя е досатъчно мащабно явление, за да преобърне много тенденции на трудовия пазар.
От друга страна, историята предлага достатъчно голям брой примери за смели, но несбъднали се мрачни предсказания. И е много вероятно прогнозите, че "роботите ще ни вземат работата" да попаднат точно в тази графа.