Откритието на най-старата човешка гробница - гроб на дете в кенийска пещера, хвърля светлина върху емоционалния живот на ранните представители на вида хомо сапиенс, съобщава Ройтерс, като цитира главния археолог на музеите в източноафриканската държава.

Миналата седмица учени обявиха, че са открили място на погребение, датиращо отпреди близо 78 000 години.

Там дете, наричано "Мтото" (дете на суахили) е погребано в пещерата Панга я Саиди близо до кенийското крайбрежие.

"Това е значимо, защото за първи път започваме да опознаваме когнитивните и емоционални способности по онова време", казва Емануел Ндиема в интервю за Ройтерс, цитирано от БТА.

"Предишни археологически находки помогнаха на учените да проучат други аспекти от живота на ранните хора, като техническия им напредък, как са се изхранвали, какви са били взаимоотношенията им с околната среда”, допълва той.

"Започваме да разбираме, че хората тогава са имали емоционална връзка с мъртвите, поради която съзнателно са ги погребвали. Наблюдаваме и когнитивни способности, абстрактно мислене", казва Ндиема.

3000-годишен изгубен Описан е като най-голямото археологическо откритие след гробницата на цар Тутанкамон

Мтото е положен в плитък гроб в пещерата, главата му е поставено върху възглавница, а тялото внимателно е увито в покров. Смята се, че детето, чийто пол все още не е известен, е починало на възраст между две години и половина и три години.

Телцето му е обърнато надясно, в ембрионална поза, с колене, прибрани към гърдите. Мтото бил част от общност на Хомо сапиенс ловци-събирачи.

На мястото са били открити останки на различни видове антилопи, каменни инструменти за изстъргване и за пробиване, както и каменни остриета, които можели да се използват като част от копие.

Според Ндиема откритието показва също, че ранният хомо сапиенс е обитавал различни райони на днешна Кения, което е в противоречие с дългогодишната теория, че ранните хора са обитавали единствено Голямата рифтова долина, доста на запад от крайбрежието.