От 2019 до 2020 г. трите най-чисти града в Европа, по отношение на качеството на въздуха, са Умео в Швеция, Тампере във Финландия и Фуншал в Португалия.

Това сочи новият инструмент на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) за визуализиране на качеството на градския въздух въз основа на средните нива на фини прахови частици или ПЧ2.5 през последните две календарни години.

Трите най-замърсени града на Стария континент са Нови Сач в Полша, Кремона в Италия и Славонски брод в Хърватия.

Кремона, Италия

От 323-те града, включени в инструмента, качеството на въздуха в 127 е категоризирано като добро, което означава, че попада под основаното на здравни критерии указание за дългосрочна експозиция на ПЧ2.5 от 10 микрограма на кубичен метър въздух (10 μg/m3), прието от Световната здравна организация (СЗО).

Европейският съюз е определил годишна пределно допустима стойност за ПЧ2.5 от 25 μg/m3, съгласно политиките за осигуряване на чист въздух в Европа. Инструментът за визуализиране оценява дългосрочното качество на въздуха като много лошо, когато нивата на ПЧ2.5 са на този праг или над него, като пет града в Полша, Хърватия и Италия попадат в тази категория.

Фините прахови частици са замърсителите на въздуха с най-голямо въздействие върху здравето по отношение на преждевременна смърт и болести, посочват от европейската агенция. Дългосрочната експозиция на ПЧ2.5 причинява сърдечносъдови и респираторни заболявания.

Въпреки че през последното десетилетие се наблюдава значително подобрение на качеството на въздуха в Европа, последната годишна оценка установява, че експозицията на фини прахови частици е причинила около 417 000 случая на преждевременна смърт в 41 европейски държави през 2018 г.

България 13-а сред най-спокойните за живот страни в светаИзследователите съставят списък на най-лежерните нации, като анализират редица фактори, включително личните права на гражданите, шума и светлинното замърсяване, температурите, броя на официалните празници и броя на спа курортите

Инструментът на ЕАО предоставя данни за нивата на фини прахови частици в над 300 града в държавите-членки на организацията. Той се основава на данни, докладвани от отделните държави и получени от наземни измервания на ПЧ2.5, взети от над 400 станции за наблюдение в градските и крайградските райони на градовете.

Показанията и класирането се основават на средната годишна концентрация на ПЧ2.5 през последните две календарни години, като се използват актуални данни за последната година и валидирани данни за качеството на въздуха за предходната година. Класацията нарежда европейските градове според средното им равнище на фини прахови частици през последните две пълни календарни години, но не включва всички поради липса на данни, които да служат за сравнение.