Пандемията от COVID-19 промени драстично взаимоотношенията между работодатели и служители, а част от тези промени вероятно ще се запазят и за в бъдеще.

Младите хора стават все по-взискателни към работодателите си, а социалните придобивки вече далеч не са достатъчни за привличането и запазването на талантите.

Това стана ясно по време на дискусията в панела Employer branding, който беше част от 12-ото издание на форума Шумът на парите.

Как се промени работната среда по време на пандемията?

"От години се говореше, че ще станем по-дигитални, ще осигурим по-гъвкава заетост на служителите, но на практика повечето компании бяха заварени неподготвени от пандемията. Тя обаче ни даде възможност бързо да ускорим тези процеси и да останем свързани и комуникиращи, независимо от това къде се намираме", коментира Даниела Долапчиева, директор Човешки ресурси за Европа в Sutherland Global.

Тая заяви, че още през април миналата година компанията е осигурила възможност за дистанционна работа на над 80% от своите служители. По думите ѝ в тази нова среда се засилва не само комуникацията, като брой на интеракциите, но и нейното качество.

"Доскоро работата от вкъщи беше свързана с липса на доверие между работодателите и служителите. По време на пандемията обаче мениджърите нямаха друг избор и това е нещо, което е голям плюс - разбрахме, че хората имат нужда от доверие. Нямат нужда от чак толкова стриктно микроменажиране и дори нямат нужда от чак толкова много съвети, колкото бихме искали да им дадем", заяви Цвета Величкова, директор Човешки ресурси в Каменица АД.

По думите ѝ това, което е липсвало на всички в началото на кризата, е била комуникацията.

"Затова се постарахме да я осигурим - дали чрез онлайн срещи, дали чрез други механизми. Имаме 70% ръст на служителите, които започнаха да използват платформи за дистанционна работа и споделяне на файлове - нещо, с което много хора, особено представителите на по-възрастните поколения, не бяха свикнали", каза още тя.

Как работодателите осигуряват подкрепа за служителите си?

"В последните 15 години сме свидетели на едно преосмисляне на това какъв е смисълът на корпорациите и защо те съществуват. В този период преминахме от един shareholder-centric капитализъм към stakeholder-centric капитализъм. Дойде моментът, в който големите компании си казаха, че трябва да започнат да мислят не само за инвеститорите, но и за стейкхолдърите – клиентите, малките общности, служителите, природата", каза Рая Стефанова, Client Service Director в PR агенция Параграф 42.

Според Стефанова през настоящата година за първи път се наблюдава един феномен – вътрешната корпоративна комуникация замества всичко, което служителите получават от външни източници, и се получава така, че те са склонни да се доверят единствено на това, което чуят от своя работодател. Вътрешната комуникация стана институция, каквато бяха медиите преди това, каза още тя.

"Гъвкавостта е думата на бъдещето. Всички хора имат нужда от гъвкавост по отношение на придобивки, хобита, работа, откъде ще работят, в колко часа започват работа и т.н. Това е бъдещето и това е нещото, което трябва да запазим след COVID-19", коментира Деница Стоянова, главен координатор Човешки ресурси в Уникредит Булбанк.

Какво е бъдещето на хоум офиса?

Стоянова изтъкна, че в последните месеци компаниите са станали все по-осезаема част и от личния живот на хората.

"Новият модел на работа не пречи на ангажираността, а дори напротив – създава повече ангажираност", каза тя.

Подобно мнение изрази и Цвета Величкова от Каменица АД.

"Всички ние си даваме сметка, че влязохме в домовете им и взехме много повече от осем часа на ден. Сега всеки човек, със ставането от леглото, си взима кафето и сяда пред компютъра. В компанията в момента дискутираме как да се погрижим за това. Придобивките, които досега предлагахме, трябва да бъдат заменени с други. Сега експертите по човешки ресурси, заедно с мениджърите, трябва да направим следващата крачка - да предпазим служителите преди да започнем да ги губим, коментира тя.

"На хората трябва да се дава възможност да откриват нови умения. Не просто да ги насочваме и развиваме към това как те могат да са по-добър ресурс за компанията, а как да бъдат по-добра версия на себе си", каза още директорът Човешки ресурси на Каменица.

Как младите хора избират работодателите си?

"Младите хора обикновено избират компании, които ще ги подкрепят не само от гледна точка на социалните придобивки, но и при придобиването на умения. Те са "жадни" за знания и ги търсят в най-различни сфери, не задължително свързани с конкретната им работа, а такива, които ще останат и ще са им полезни в свободното време", заяви Даниела Долапчиева.

Според Деница Стоянова от Уникредит Булбанк Employer branding става един от водещите критерии при избора на работодател.

"Ако погледнем младите хора, той дори е по-важен, тъй като за тях брандът има огромно значение. Не само работодателският бранд, а какво е въздействието на бранда върху околната среда и обществото, в което живеем", заяви тя.