Българската икономика се възстановява с бързи темпове след кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19.

В същото време в почти всички икономически сектори се наблюдава ускорена дигитализация, а компаниите се насочват към нови продукти и пазари.

Това стана ясно по време на панела "Двигатели на растежа", който беше част от 12-ото издание на финансовия форум Шумът на парите.

Кои са двигателите на икономическото възстановяване?

"Възстановяването ще дойде най-вече от това, което прави публичният сектор. Така беше и досега. Всички правителства по света се ангажираха със сериозни фискални стимули. В САЩ те достигнаха безпрецедентни мащаби и се равняват на 25% от БВП. У нас те бяха малко над 3% през миналата година и 4% през тази година", коментира главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов.

"Ако добавим и стимулите през увеличението на доходите в публичния сектор, и пенсиите, вероятно става въпрос за пакет от около 10%. Ако към тях добавим и средствата, които страната ни се планира да получи по Планът за възстановяване и устойчивост от още 12% от БВП, се получава пакет от стимули, който е близък до този в САЩ", каза още Павлов.

Икономистът посочи, че трябва да се вгледаме много внимателно в инвестициите, които прави публичният сектор, защото те привличат след това и инвестиции от частния сектор.

Според Павел Бандилов от БПД Индустриален ФНИ АДСИЦ кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19, ще отличи сериозните компании от "случайните".

"Не трябва да забравяме, че имаше цели сектори, които наистина бяха ударени тежко по административни причини и забрани, наложени от правителствата. Аз не съм оптимист по отношение на бързото икономическо възстановяване. То по-скоро ще бъде постепенно възвръщане към предкризисните нива и в определни сфери е доста съмнително дали и кога те ще бъдат достигнати", каза Бандилов.

По думите му големите държавни инвестиции най-често са насочени към инфраструктурните проекти и прогнозира, че инфлацията, която доскоро беше факт само на финансовите пазари и липсваше в реалната икономика, ще дойде точно от сектора на строителството.

Дигитализира ли се икономиката?

"Това, което се случи през 2020 г. е, че пандемията ускори дигитализацията в много сектори. Тенденциите, които ние се опитвахме от години да наложим - както в нашите структури и търговски офиси, така и към клиентите, се случиха по-бързо", заяви регионалният мениджър на Schneider Electric за България, Албания, Северна Македония и Косово Радослав Кошков.

"Преди срещите и обученията се провеждаха основно в присъствена форма, докато сега преминахме към изцяло дигитален формат и за мен бъдещето е в комбинацията между двете. Това ще бъде най-ефективният модел", смята регионалният мениджър на Schneider Electric.

Той заяви, че дигитализацията, която би довела до по-висока ефективност в производството и в операциите, вече е стандарт и прогнозира, че енергийната ефективност ще е ключов елемент от икономиката на бъдещето.

Павел Бандилов пък посочи, че дигитализацията улеснява не само компаниите в IT сектора, но и тези от "традиционния" бизнес.

"За нас стана много по-лесно да провеждаме нашите срещи и да управляваме компаниите. Приятно изненадан съм и от това, което се случи в образованието в България. Това е нещо, за което си говорехме в продължение на 20 години, а се наложи да го направим за 24 часа. И видяхме, че работи", каза изпълнителният директор на БПД Индустриален ФНИ АДСИЦ.

Какво се случва с веригите на доставка?

По отношение на веригите за доставка и трусовете, на които те бяха подложени през последната година, Радослав Кошков коментира, че могат да се разграничат две фази - до края на 2020 г. и сега.

"През 2020 г. първо имаше една неизвестност, не се знаеше как ще се развие пандемията, някои производства бяха временно затворени. В нашия бизнес не почуствахме особено забавяне, тъй като той се счита за критичен. Към момента, през 2021 г., има голям недостиг на определени суровини и компоненти и ние, като индустрия, също сме засегнати от тенденциите, които се наблюдават на пазара на петрола, на металите и т.н. Пандемията ни накара да се замислим и за отпечатъка, който оставяме върху околната среда", каза още Кошков.

Българският производител на алуминиеви изделия Алкомет се насочва към производството на алуминиеви компоненти за автомобилната индустрия. Компанията очаква около 25% от нейното производство в следващите години да отива именно за този сектор. Това коментира директорът за връзки с инвеститорите на Алкомет Петър Станчев в рамките на дискусията в Шумът на парите.

По думите му бизнесът е много конкурентен и всеки производител се опитва да придаде максимален комфорт и сигурност на своите автомобили. Той каза, че след първоначалните контакти, осъществени от Алкомет, компанията е била подложена на подробни тестове и анализи от страна на нейните клиенти.

"Нашият фокус и усилия през последните години са насочени към това да се превърнем в сигурен доставчик на алуминиеви компоненти. Автомобилната индустрия претърпява сериозна трансформация и със сигурност бъдещето е на електромобилите. Дръзките усилия на европейските страни за намаляване на въглеродните емисии само катализират този процес", каза още Петър Станчев.

Банките у нас очакват силна 2021 г. и ръст на кредитиранетоБългарските банки продължават да оказват подкрепа на своите клиенти и имат възможност да подкрепят възстановяването и растежа на икономиката, стана ясно по време на банковия панел на форума Шумът на парите 2021 г.

Накъде се насочват инвестициите?

Според съоснователя на Neo Ventures и Neveq Павел Езекиев всяко нещо, което доставя директно стока от производител до клиент, ще се развива.

На въпрос дали се е променила философията на инвеститорите, Езекиев отговори положително и уточни, че те вече търсят автономност.

"Ние се преориентираме към български брандове, които ще достигат до глобален клиент, ще продават стоки от ежедневна или ежеседмична необходимост, като храна и лична хигиена", посочи той.

„Инвеститорите ни са на мнение, че в момента има възможности, които те не са виждали ценово, но очакват инфлацията да изплаши много хора. Проблемът не са лихвите, а възможната инфлация, защото в САЩ лихвите се управляват по много по-гъвкав начин. Инфлацията обаче не можеш да обуздаеш с монетарна политика за 2-3 месеца, ето защо тях ги е страх от инфлация, породена от забавените доставки", заяви експертът.

"Рисковите компании, за които бъдещето не беше много светло, се финансираха на лихви от около 20%. Сега, благодарение на политиката на Федералния резерв, ставката вече е наполовина - около 9-10%. При едно затягане на монетарната политика от страна на Фед, спопред мен, ще станем свидетели на едно "отсяване" на пазара.

Много компании се задържат на повърхността само заради тази политика на количествени улеснения", коментира от своя страна Павел Бандилов от БПД Индустриален ФНИ АДСИЦ.