Ако се качите на някое от туристическите корабчета, които обикалят из фиордите на Норвегия, вероятно ще установите, че шумът на дизеловите двигатели е заменен от тихото жужене на електромоторите.

Скандинавската държава, която е един от лидерите в разпространението на електромобилите, вече пренася тази технология и в плавателните съдове.

Засега тези кораби обслужват основно местни маршрути, най-вече около планинското западно крайбрежие на страната, където фериботите са една от най-масовите транспортни алтернативи, пише Bloomberg.

Стимулите на правителството и стремежът за намаляване на парниковите емисии оказват сериозна подкрепа на сектора. В Норвегия се движат близо три четвърти от всички 274 електрически и хибридни кораби в света.

Норвегия разполага с 31 ферибота за превоз на автомобили, като до края на годината се очаква броят им да се удвои. Дори и пътническите туристически корабчета вече преминават към електрическо задвижване.

Една от компаниите, които оперират с такива плавателни съдове, е Rødne Fjord Cruises. Сред представителите на нейната флотилия е фериботът Rygerelektra, който е с дължина от 42 метра и може да превозва до 300 пътници. Батериите му са разположени в отделно помещение с големината на цяла стая. В същото време самият електродвигател е с размерите на куфар.

Както и при електромобилите, основното притеснение на морските капитани е свързано с максималния пробег на електрическите кораби. Rygerelektra може да направи тричасова обиколка със скорост между 15 и 20 морски възела (около 30-35 километра в час) и да се върне в пристанището с батерия, чийто оставащ капацитет е около 15%.

Производител на машината е семейната корабостроителница Brødrene Aa, разположена в един от фиордите на север от град Ставангер. Тя е един от пионерите в производството на плавателни съдове от карбон. Лекият материал ги прави подходящи за внедряване на електрически двигатели, тъй като корпусът им тежи много по-малко от този на корабите, направени от традиционните метални конструкции.

Шест изобретения от Втората световна война, които промениха ежедневието ниНякои от тези иновации са базирани на разработки отпреди войната, но намират реално приложение по време на конфликта

Морският транспорт е изключително важен за крайбрежните региони на Норвегия. Пътуването по пътищата там е бавно заради особеностите на релефа във фиордите. Много от местните общности разчитат на фериботите.

Но засега дори и най-модерните електрически плавателни съдове не могат да достигнат необходимия пробег и скорост, за да могат да обслужват по-отдалечените дестинации. Повечето фериботи в региона все още се движат на дизел. Правителството на Норвегия обаче си поставя за цел да намали въглеродния отпечатък на риболовната индустрия и корабния транспорт наполовина до 2030 г.

По тази причина производителите, като Brødrene, търсят начини за усъвършенстване на технологията. Сред възможните алтернативи за водородните клетки или разработката на нов тип електрически батерии с по-голям капацитет.

Именно доходоносната петролна и газова индустрия на Норвегия дава възможност на страната да финансира прехода към по-екологични енергийни източници. За момента тя остава ключова за икономиката и за експорта, но управляващите в Осло са наясно, че това няма да продължава вечно.

Ставангер е "петролната столица" на Норвегия, но в същото време е и традиционен корабостроителен център. Компаниите от бранша вече търсят пазар за своята продукция и извън страната.

Brødrene, например, има сключено партньорство с китайската Chu Kong Shipping за изграждане на съвместен завод в Гуанджоу. Целта е там да се изработват карбонови плавателни съдове, които да обслужват маршрутите по делтата на Перлената река. Другият потенциален пазар е Хонконг, където властите също се стремят към електрификация на част от натоварения фериботен трафик.

Интерес има и от други места, като Сан Франциско.

От норвежката корабостроителна компания са оптимисти за бъдещето на технологиите, тъй като през последните години разработките на батерии бележат значителен прогрес. Преди 10 години батерия с капацитет от един киловатчас тежеше около 12 килограма, докато днес тази стойност е намалена до 8. Скоро се очаква теглото да падне до 6 килограма за киловатчас.