Кристин Лагард загатна за промени в политиката на ЕЦБ догодина
Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че се подготвят нови насоки за монетарната политика на институцията.
В интервю за Bloomberg Лагард заяви, че от догодина се очакват нови мерки в подкрепа на икономиката, които ще заменят програмата за директно изкупуване на облигации.
Изявлението на президента на ЕЦБ идва няколко дни, след като институцията повиши целевото ниво на инфлацията до 2% и прогнозира, че то вероятно ще бъде надхвърлено.
Лагард коментира още, че срещата на управителния съвет на централната банка, насрочена за 22 юли, ще бъде ключова.
"Трябва да сме постоянни в действията си и да демострираме способността да изпълняваме ангажиментите си. От тази гледна точка, насоките за монетарната политика със сигурност трябва да бъдат ревизирани", заяви Лагард.
Европейската икономика постепенно започва да се възстановява от щетите, нанесени от COVID-19, което повдига редица въпроси за бъдещето на монетарната политика, пише още изданието. Освен това стратегическият преглед на ЕЦБ включва и редица въпроси, свързани с борбата с климатичните промени.
Лагард заяви, че очаква програмата за изкупуване на облигации да продължи поне до март 2022 г. Впоследствие тя вероятно ще перемине през плавен преход към "друг формат", за който обаче не бяха съобщени повече подробности.
Президентът на ЕЦБ засега не се ангажира с контретна дата, на която монетарните стимули ще бъдат прекратени и заяви, че засега остава "предпазлив оптимист" по отношение на икономическото възстановяване най-вече заради несигурността около разпространението на новите варианти на коронавируса.
Експертите на институцията очакват ускоряване на инфлацията през 2021 г., но според тях то ще бъде само временно.
"Трябва да бъдем много гъвкави и да не създаваме фалшиви илюзии, че изходът от кризата ще дойде в следващите няколко седмици или месеци", коментира Лагард.
Нейният колега в управителния съвет на институцията, управителят на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало направи подобно изказване през уикенда. Той заяви, че монетарната политика може да бъде адаптирана на всяко заседание, а до края на годината ще бъдат насрочени поне четири такива.
Засега подходът на ЕЦБ се различава от този на повечето големи централни банки, отбелязва Bloomberg. Федералният резерв на Съединените щати, например, вече обмисля кога да започне свиването на т. нар. "количествени улеснения" на фона на ръста на икономиката и инфлацията.
Икономистите очакват и Английската централна банка да започне да повишава лихвените проценти от началото на 2022 година.
Управителният съвет на ЕЦБ обаче взе решение на последното си заседание през юни да запази размера на облигационните покупки през настоящото тримесечие въпреки несъгласието на част от неговите 25 членове.
Според Лагард най-важната задача в момента е да бъдат ревизирани насоките за бъдещето на лихвените проценти и операциите на финансовите пазари, тъй като настоящите са обвързани с предишната прогноза за инфлацията, която беше за нива близки, но все пак под 2%.
Изпълнението на ревизираната прогноза за инфлация от малко над 2% обаче, по думите ѝ, "ще отнеме известно време".
По отношение на борбата с климатичните промени, Лагард заяви пред Bloomberg, че ЕЦБ насърчава ервопейските правителства да се договорят за единно ценообразуване на въглеродните емисии. Тя каза още, че институцията е готова да купува още пакети от т. нар. "зелени облигации", предназначени за финансиране на различни екологични проекти.
По темата за т. нар. "дигитално евро" Лагард коментира, че управителният съвет вероятно ще приеме план за навлизане в "предварителна проучвателна фаза" за въвеждане на дигитална европейска валута. Ще минат поне няколко години обаче, преди да бъде взето окончателно решение "за" или "против" въвеждането ѝ.
Днес еврото се задържа почти без промяна на ниво от 1.1870 спрямо щатския долар.