По-екологични ли са електромобилите? Да, но е малко сложно...
Броят на електрическите автомобили по света расте непрекъснато, като през 2020 година достигна нов исторически връх. На фона на опитите за ограничаване на вредните парникови емисии в атмосферата, това би трябвало да е добра новина, тъй като изкопаемите горива се считат за един от основните източници на въглероден двуокис.
С нарастването на популярността на електромобилите обаче, дебатът за това дали те са достатъчно екологични все по-често излиза на преден план, пише CNBC.
Батериите, които се използват за задвижване на електрическите коли, например, се захранват от енергията в електропреносната мрежа. А тя, поне за момента, се крепи най-вече на изкопаемите енергоизточници.
Освен това трябва да се вземе предвид и екологичният "отпечатък" на производството на самите електромобили в сравнение с конвенционалните.
Все повече хора си задават въпроса дали наистина електрическите возила са по-щадящи за околната среда?
Краткият отговор е "да", но той изисква някои уточнения, като едно от най-важните е, че пълният потенциал на този тип автомобили ще може да се развие най-рано след няколко години.
Повечето експерти са на мнение, че по време на целия си жизнен цикъл електромобилите генерират по-нисък въглероден отпечатък в сравнение с тези, задвижвани от конвенционални двигатели с вътрешно горене.
Съвместно проучване на университетите в Кеймбридж, Екзитър и Ниймеген, проведено през 2020 година, показва, че в 95% от държавите по света шофирането на електрически автомобил нанася по-малко вреди на околната среда в сравнение с обикновен.
Електроенергията в повечето страни по света все още се генерира от изкопаеми горива, което означава, че зареждането на електромобилите все пак не е с нулев отпечатък. Освен това производството на самите батерии също не е особено "чисто" от екологична гледна точка.
В резултат на това производството на един електромобил генерира повече вредни емисии от това на една конвенционална кола. Този по-висок "отпечатък" обаче впоследствие се компенсира от по-високата енергийна ефективност на електрическите возила по време на тяхната експлоатация, смятат учените.
В крайна сметка вредните емисии на километър пробег при електромобилите се оказват по-ниски в сравнение с тези, които разчитат на бензинови или дизелови двигатели.
В бъдеще обаче, когато се очаква все по-голяма част от електрическата мрежа да бъде захранвана от възобновяеми енергийни източници, въглеродният отпечатък на електрическите возила ще става все по-малък, прогнозират експертите. Този процес обаче може да продължи и няколко десетилетия.
В момента един средностатистически електромобил в САЩ генерира по 200 грама въглероден диоксид на миля, или около 125 на километър. С преминаването на електрическата мрежа към ВЕИ тази стойност може да се понижи със 75% до 2050 година, прогнозира Сергей Палцев от Мазачусетския технологичен институт.
Повечето електромобили разчитат на литиево-йонни батерии, които захранват техните двигатели. Процесът по производството на тези батерии обаче изисква големи количества енергия - от добива на ключови суровини като кобалт и литий до изграждането на огромни "гигафабрики" и логистични мрежи за крайната продукция.
В зависимост от страната, в която е базирано, производството на електромобили генерира с между 30% и 40% повече вредни емисии в сравнение с конвенционалните. Голяма част от тази разлика се дължи именно на батериите.
В момента Китай е лидер в производството на батерии за електромобили. Там работят 93 "гигафабрики" в сравнение с едва четири в Съединените щати. В Поднебесната империя обаче тези заводи, и особено по-старите, разчитат най-вече на енергия от изкопаеми горива.
Процесът, чрез който се добиват минералите, необходими за батериите, също не е от най-чистите. Неговата "декарбонизация" се очертава да бъде най-сложна в дългосрочен план.
Сериозен проблем представлява и фактът, че засега много малка част от вече използваните батерии подлежат на рециклиране. Очаква се с времето тази тенденция да се промени, тъй като суровите материали ще стават все по-оскъдни и по-скъпи, което ще принуди производителите да увеличат дела на рециклирането. Много от автомобилните компании вече работят в тази посока и планират инвестиции в рециклиращи мощности, които да бъдат готови в момента, когато една голяма част от произведените електромобили започнат да излизат от употреба.
Повечето еколози обаче са на мнение, че преминаването от автомобили, задвижвани от изкопаеми горива към такива, които се движат с електрическа енергия, не може да бъде панацея за проблемите, свързани с климатичните промени. То трябва да бъде комбинирано с редица други мерки и промяна в потребителските навици, включително и с насърчаване на използването на публичния транспорт и придвижването пеша или с велосипед.
Поемането на "лична отговорност" от страна на потребителите ще бъде много по-трудно в сравнение с технологичния прогрес, смята Сергей Палцев. Той припомня, че към момента по света се движат над 1.2 милиарда автомобила с конвенционални бензинови и дизелови двигатели. Очаква се в следващите години броят им да достигне между 1.8 и 2 милиарда.
За сравнение, електромобилите в целия свят са около 10 милиона. Според Палцев повечето хора не си дават сметка колко много коли трябва да се произведат, за да се случи "промяната" в транспортния сектор и колко ресурси ще са необходими за това.
Затова, според екологичните експерти, по-важната част от задачата е как хората да бъдат убедени да се откажат от личните си автомобили, а не просто да заменят старите си бензинови и дизелови коли с електрически.