Броят на електрическите автомобили по света расте непрекъснато, като през 2020 година достигна нов исторически връх. На фона на опитите за ограничаване на вредните парникови емисии в атмосферата, това би трябвало да е добра новина, тъй като изкопаемите горива се считат за един от основните източници на въглероден двуокис.

С нарастването на популярността на електромобилите обаче, дебатът за това дали те са достатъчно екологични все по-често излиза на преден план, пише CNBC.

Батериите, които се използват за задвижване на електрическите коли, например, се захранват от енергията в електропреносната мрежа. А тя, поне за момента, се крепи най-вече на изкопаемите енергоизточници.

Освен това трябва да се вземе предвид и екологичният "отпечатък" на производството на самите електромобили в сравнение с конвенционалните.

Все повече хора си задават въпроса дали наистина електрическите возила са по-щадящи за околната среда?

Краткият отговор е "да", но той изисква някои уточнения, като едно от най-важните е, че пълният потенциал на този тип автомобили ще може да се развие най-рано след няколко години.

Повечето експерти са на мнение, че по време на целия си жизнен цикъл електромобилите генерират по-нисък въглероден отпечатък в сравнение с тези, задвижвани от конвенционални двигатели с вътрешно горене.

Съвместно проучване на университетите в Кеймбридж, Екзитър и Ниймеген, проведено през 2020 година, показва, че в 95% от държавите по света шофирането на електрически автомобил нанася по-малко вреди на околната среда в сравнение с обикновен.

Електроенергията в повечето страни по света все още се генерира от изкопаеми горива, което означава, че зареждането на електромобилите все пак не е с нулев отпечатък. Освен това производството на самите батерии също не е особено "чисто" от екологична гледна точка.

В резултат на това производството на един електромобил генерира повече вредни емисии от това на една конвенционална кола. Този по-висок "отпечатък" обаче впоследствие се компенсира от по-високата енергийна ефективност на електрическите возила по време на тяхната експлоатация, смятат учените.

В крайна сметка вредните емисии на километър пробег при електромобилите се оказват по-ниски в сравнение с тези, които разчитат на бензинови или дизелови двигатели.

В бъдеще обаче, когато се очаква все по-голяма част от електрическата мрежа да бъде захранвана от възобновяеми енергийни източници, въглеродният отпечатък на електрическите возила ще става все по-малък, прогнозират експертите. Този процес обаче може да продължи и няколко десетилетия.

Край на ерата на автомобилите с двигатели с вътрешно горене до 2035 г.Европейската комисия планира да изисква емисиите от нови леки и лекотоварни автомобили да спаднат с 65% от 2030 г. и да се понижат до нулата от 2035 г.


В момента един средностатистически електромобил в САЩ генерира по 200 грама въглероден диоксид на миля, или около 125 на километър. С преминаването на електрическата мрежа към ВЕИ тази стойност може да се понижи със 75% до 2050 година, прогнозира Сергей Палцев от Мазачусетския технологичен институт.

Повечето електромобили разчитат на литиево-йонни батерии, които захранват техните двигатели. Процесът по производството на тези батерии обаче изисква големи количества енергия - от добива на ключови суровини като кобалт и литий до изграждането на огромни "гигафабрики" и логистични мрежи за крайната продукция.

В зависимост от страната, в която е базирано, производството на електромобили генерира с между 30% и 40% повече вредни емисии в сравнение с конвенционалните. Голяма част от тази разлика се дължи именно на батериите.

В момента Китай е лидер в производството на батерии за електромобили. Там работят 93 "гигафабрики" в сравнение с едва четири в Съединените щати. В Поднебесната империя обаче тези заводи, и особено по-старите, разчитат най-вече на енергия от изкопаеми горива.

Процесът, чрез който се добиват минералите, необходими за батериите, също не е от най-чистите. Неговата "декарбонизация" се очертава да бъде най-сложна в дългосрочен план.

Сериозен проблем представлява и фактът, че засега много малка част от вече използваните батерии подлежат на рециклиране. Очаква се с времето тази тенденция да се промени, тъй като суровите материали ще стават все по-оскъдни и по-скъпи, което ще принуди производителите да увеличат дела на рециклирането. Много от автомобилните компании вече работят в тази посока и планират инвестиции в рециклиращи мощности, които да бъдат готови в момента, когато една голяма част от произведените електромобили започнат да излизат от употреба.

Зелените инвестиции - това ли е следващият борсов балон?Зелените активи в момента са във фокуса на инвеститорите


Повечето еколози обаче са на мнение, че преминаването от автомобили, задвижвани от изкопаеми горива към такива, които се движат с електрическа енергия, не може да бъде панацея за проблемите, свързани с климатичните промени. То трябва да бъде комбинирано с редица други мерки и промяна в потребителските навици, включително и с насърчаване на използването на публичния транспорт и придвижването пеша или с велосипед.

Поемането на "лична отговорност" от страна на потребителите ще бъде много по-трудно в сравнение с технологичния прогрес, смята Сергей Палцев. Той припомня, че към момента по света се движат над 1.2 милиарда автомобила с конвенционални бензинови и дизелови двигатели. Очаква се в следващите години броят им да достигне между 1.8 и 2 милиарда.

За сравнение, електромобилите в целия свят са около 10 милиона. Според Палцев повечето хора не си дават сметка колко много коли трябва да се произведат, за да се случи "промяната" в транспортния сектор и колко ресурси ще са необходими за това.

Затова, според екологичните експерти, по-важната част от задачата е как хората да бъдат убедени да се откажат от личните си автомобили, а не просто да заменят старите си бензинови и дизелови коли с електрически.