Пандемията от COVID-19 изведе климатичната криза на фокус, а силната връзка между консумацията на храна и изменението на климата носи неизбежни последици за нашите хранителни навици.

Без драстични промени в това, което консумираме, сегашните ни системи за производство на храни няма да могат да изхранват нарастващото световно население, което се очаква да достигне 10 милиарда до 2050 г., предупреждава The Independent.

Производството на храни допринася с една четвърт за емисиите парникови газове в световен мащаб, а днес около една трета от храните в света отиват в боклука.

Тонове зеленчуци, плодове, зърнени храни и животински продукти се развалят по време на транспортиране и разпространение или по-късно се изхвърлят от домакинства, супермаркети и ресторанти. Нещо повече, месната и млечната промишленост са ресурсоемки индустрии, използващи огромни участъци земя и големи количества вода и енергия.

През 2019 г. EAT-Lancet Commission, водена от група от 37 експерти, стигна до заключението, че намаляването на консумацията на месо е от съществено значение за подобряване на здравето както на околната среда, така и на хората.

Докладът препоръчва преминаване към растителна диета като начин да намалим въглеродния си отпечатък, да се осигури достатъчно храна за нарастващото световно население и да се предотвратят 11 милиона смъртни случая годишно.

Замяната на животинските храни с хранителни вещества на растителна основа е свързана с множество ползи за здравето. Например, приемът на растителни храни, богати на фибри, увеличава ситостта, което, от своя страна, може да улесни загубата на тегло.

Съществуват силни емпирични доказателства, които потвърждават връзката между диетата на растителна основа и по-ниския индекс на телесна маса (ИТМ). Това положително въздействие е особено важно в условията на световна епидемия от затлъстяване. Световната здравна организация изчислява, че зашеметяващите 2 милиарда души са с наднормено тегло, като 650 милиона от тях са със затлъстяване.

Тъй като затлъстяването е рисков фактор за широк спектър от заболявания, поддържането на здравословно телесно тегло намалява риска от фатални резултати от инфекциозни заболявания, като COVID-19, сърдечни заболявания, инсулт и рак.

Смята се, че затлъстяването носи 80-85% риск от развитие на диабет тип 2. Една от основните патологии при него е намалената инсулинова чувствителност (при индивиди с наднормено тегло) - растителните храни обаче, богати на антиоксиданти и противовъзпалителни съединения, я подобряват. Обратно, животинските продукти съдържат вредни съединения, които повишават инсулиновата резистентност, включително хемово желязо, нитрати и наситени мазнини.

Според проучване от 2019 г. обществеността признава спешността за справяне с изменението на климата и е готова да предприеме действия. Въпреки това, без да се разбере въздействието на храната върху околната среда и здравето, премахването на месото и млечните продукти от диетата ни остава предизвикателство.

Ето защо е от съществено значение да научим повече за алтернативните източници на протеини и да признаем, че растителните протеини, като например бобови растения, са достатъчни за задоволяване на хранителните ни нужди. Трябва също така да се променят законите, касаещи разхищението на храна.

Реалните промени в политиките в областта на храните обаче често са засенчени от други политически интереси. Въпреки това, има няколко неща, които хората могат да направят, за да намалят хранителните си отпадъци и консумацията на месо у дома.

За да намалите хранителните отпадъци:

  • Планирайте предварително пазаруването, преди да отидете в магазина и купувайте само това, от което се нуждаете
  • Не претоварвайте хладилника. Това може да влоши циркулацията на въздух и храната да се развали по-бързо
  • Съхранявайте плодовете и зеленчуците в хладилника немити, за да предотвратите гниенето
  • Премахнете или разхлабете опаковките около зеленчуците. Това ще им позволи да дишат и да останат свежи по-дълго
  • Подправки, като магданоз, босилек, мента и копър, могат да се съхраняват като букет цветя в чаша вода. Не забравяйте да сменяте водата, ако е необходимо
  • Билки, като розмарин, мащерка и градински чай, могат да бъдат увити във влажна кърпа и поставени в херметически затворен контейнер
  • Картофите не трябва да се съхраняват в найлонов плик. Дръжте ги в мрежеста торба или кошница, далеч от лука
  • Извадете бананите от опаковката на магазина и ги оставете на кухненския плот
  • Проверете плодовете преди съхранение и отстранете всички, които вече гният. Те се нуждаят от пространство за дишане, затова ги подредете в голям съд със суха хартиена кърпа на дъното
  • Ако имате изобилие от пресни продукти и нямате място в хладилника си, нарежете част от тях и ги приберете в торбички за фризер. Замразените зеленчуци издържат до 6 месеца и могат да се използват за приготвяне на яхнии, супи и смутита. По подобен начин можете да изчистите и да превърнете леко повехнали и загнили зеленчуци в крем супи, смутита или сосове за паста

    • 20 храни, които можете да си отгледате от кухненски отпадъциПрясната и здравословна храна не е запазена за онези, чиито портфейли могат да издържат едно пазаруване на био щанда в хранителния магазин

    Ето и няколко съвета за намаляване на консумацията на месо:

  • Опитайте се да въведете в диетата си ден без месо. Планирайте предварително, като потърсите рецепти от страни, които са известни със своята растителна кухня, като Индия или Мексико. Или се присъединете към вегетарианска група в социалните мрежи, от където да черпите рецепти и вдъхновение
  • Когато правите ястие с месо, заменете част от него с бобови растения. Например, добавете леща към вашето болонезе или варен черен боб към сместа за бургери
  • Създайте си вкус и аромат на месо, като консумирате растителни протеини с месеста текстура и консистенция, като тофу, темпе, сейтан и джакфрут

    • Промяната на старите навици е предизвикателство, но всеки път, когато избираме бобови растения пред месото, ние правим малка, но значителна стъпка към устойчиво бъдеще. Фактът, че ще подобрим и здравето си, е бонус.