В костите на хора, живели на територията на днешна Италия по времето на Древния Рим и Средновековието, са открити следи от силно замърсяване на въздуха с олово, показва изследване, публикувано в научното списание Environmental Science & Technology.

"Процентът на оловни съединения в костите на жителите на Италия ясно показва колко от този метал е бил претопяван в различни епохи. Тоест, колкото повече олово произвеждат хората, толкова по-често то попада в телата им", казва професорът в Еврейския университет в Йерусалим Игал Ерел, който е един от авторите на изследването.

Учените отдавна се чудят кога човечеството е започнало да замърсява околната среда с олово и други тежки метали. Традиционно се смята, че това се е случило преди около 2500 години, когато оловото започва да се използва за производството на съдове, тръби и други цели.

Първите данни от този вид са от началото на XXI век. Изследвани са проби от ледници, които са се образували в Алпите през късната Римска република. Този анализ потвърждава, че във въздуха на Европа наистина е имало много оловни съединения.

Изследователите, ръководени от проф. Ерел, са събрали и проучили повече от 130 костни проби, както и почва от погребения, в които са открили следи от олово, хром, желязо, арсен, цинк, мед и други елементи, потенциално опасни за човешкото тяло. Учените сравняват резултатите от тези измервания с нивото на замърсяване на въздуха в тези исторически епохи.

Оказа се, че концентрацията на оловни съединения в костите директно показва колко активно са ги претопявали древноримските и средновековните миньори. В същото времех древните жители на Средиземноморието са се научили да топят руда, съдържаща олово, и да извличат от нея сребро и други благородни метали.

Защо бетонът на римляните е по-здрав от този, който използваме днес?Задавали ли сте си въпроса защо древните римски бетонни колони стоят непокътнати до ден днешен, а модерните сгради се поддават на природните стихии и се нуждаят от периодични ремонти?


Следващият голям скок в концентрацията на олово в костите на древните римляни се случва преди около 2500 години - приблизително по същото време, когато жителите на Апенинския полуостров започват да секат сребърни монети.

Учените регистрират най-високите концентрации на тежкия метал в останките на римляните от края на Римската република и началото на Римската империя, когато рудниците в Италия и Северна Африка достигат върха в добива на сребро.

Изглежда древните римляни не са подозирали за вредните свойства на оловото, поради което активно го използвали в ежедневието и така постепенно се отравяли. Отравянето било придружено от много други заболявания - стерилизация и невъзможност да се раждат деца, загуба на памет и координация, депресия и др. Основният източник на отравяне с олово били водопроводите, както и някои съдове, използвани от домакинствата.