Милионерите от 11 септември: Как корупцията управляваше Афганистан
По 290 милиона долара на ден в продължение на 7300 дни - това е сумата, която Съединените американски щати са похарчили по време на 20-годишната война в Афганистан.
Тя включва както военните разходи, така и тези за инфраструктура и изграждане на съвременна администрация и силови структури в страната.
Данните, цитирани от CNBC, са от изследване на университета Браун. Само девет дни обаче бяха необходими на талибаните, за да си върнат обратно всички големи градове в Афганистан след изтеглянето на американската армия.
Столицата Кабул беше превзета без да бъде изстрелян и един патрон, а американският президент Джо Байдън обвини афганистанските армия и полиция, че са се провалили в защитата на страната си. Той обаче не каза нито дума за вината на собствената си страна за създалата се ситуация.
Днес американското посолство в Кабул вече е затворено, а американските войници са си у дома. Но стотиците милиарди долари, които бяха "инжектирани" в афганистанската икономика през последните 20 години, все още са си там. За добро или зло, пише още CNBC.
Изоставени летища, недовършени строежи и хиляди оръжия могат да бъдат открити навсякъде в страната, като огромната част от тях са финансирани с американски пари. Същите тези пари създадоха и т. нар. "милионери от 11 септември" - малобройна класа от млади, ултразаможни афганистанци, които натрупаха богатството си като подизпълнители на американските проекти.
Някои от тях се превърнаха в истински модели за подражание на новото поколение афганистански предприемачи и филантропи. Но повечето просто използваха фамилните си връзки с управляващите в Кабул, за да спечелят апетитни договори за държавни поръчки.
С времето американските долари се превърнаха в система за генериране на масова корупция, която обгърна изцяло страната и в крайна сметка доведе до падането на правителството и връщането на талибаните на власт.
"Най-големият ни провал не беше въоръжената съпротива на талибаните, а огромната корупция", казва бившият американски посланик в Афганистан Райън Крокър. По думите му САЩ носят огромна отговорност за нея, тъй като буквално са "наводнили" страната с повече пари, отколкото икономиката ѝ може да поеме.
"Не можеш да налееш подобно количество пари в една крехка държава с прохождащо гражданско общество и да не генерираш гигантска корупция. Няма как да стане", казва още Крокър.
В първите години от войната в Афганистан, когато американската армия все още се сражава с бойците на Ал Кайда, идеята за наемането на местни подизпълнители, които да работят по американските проекти, изглежда добра. За сравнение, в Ирак след американската инвазия повечето проекти са реализирани от външни фирми, най-често от големи мултинационални корпорации.
В Афганистан обаче американският Конгрес иска да приложи различна стратегия, тъй като включването на местни контрагенти създава работни места, инвестиции в местната икономика и увеличава подкрепата за Съединените щати сред населението.
Някои от афганистанските "милионери от 11 септември" започват кариерата си като преводачи на американските войници по време на бойните им мисии в страната. Сред тях е Фахим Хашими, който работи като учител по английски в Кабул, когато започва войната и американската армия нахлува в Афганистан.
Той започва да работи като преводач за американците, а малко по-късно основава и малка фирма за снабдяване на американските бази с различни стоки и гориво.
Днес неговата компания Hashimy Group вече е голям холдинг, който притежава собствена телевизия, фабрики, недвижими имоти, мрежа за товарни превози и дори авиокомпания. Всички те са базирани в Афганистан.
Хашими е мултимилионер и е един от малкото, които не се страхуват да говорят открито за корупцията в страната. По думите му тя е основният проблем, който не само вреди на бизнеса, но генерира и политическа несигурност.
Той твърди, че създаването на собствена телевизия му дава свободата да посочва корупцията там, където я има и да се бори с нея. След завземането на властта от талибаните обаче, неговият канал 1TV е изправен пред неизвестното. През юли тази година Хашими коментира пред The Wall Street Journal, че търси начини да започне излъчване извън територията на Афганистан.
Последното видео, качено в Youtube канала на телевизията, е от 14 август - ден преди талибаните да влязат в Кабул. В момента локацията на Хашими е неизвестна.
Друг "милионер от 11 септември", който е известен извън границите на страната си, е Хикматула Шадман. Подобно на Хашими, той е един от първите афганистански преводачи, които започват работа за американската армия.
Пет години след това той наема товарен камион и започва да извършва доставки за американските бази. Той бързо изгражда цяла логистична мрежа, която става известна със своята бързина и надеждност.
С увеличаването на американското присъствие в страната растат и неговите приходи. През 2009 г. компанията на Шадман получава поръчки от американското военно министерство на обща стойност 45 милиона долара. За петте години до 2012 г. тя получава близо 170 милиона долара.
През 2012 г. обаче Хикматула Шадман е обвинен от правителството в Кабул в злоупотреби. Според обвинителния акт той е връщал част от парите на високопоставени американски военни и на афганистански държавни служители, като в замяна те са му гарантирали получаването на поръчките.
Според обвинението Шадман значително е "раздувал" цените на своите услуги, като в същото време е отделял част от средствата за хора, близки до талибаните.
Самият бизнесмен отхвърля всички тези твърдения, а някои от американските военнослужещи, които са работили с него в Кандахар, се изказват в негова защита. Делото приключва с извънсъдебно споразумение през 2019 г., а САЩ си връщат 25 милиона долара.
В момента местонахождението на Хикматула Шадман е неизвестно.
Не само афганистанците обаче се възползват от процъфтяващата корупционна среда в страната. Един от водещите доставчици на пресни хранителни продукти за американската армия е базираната в Нидерландия Supreme Group BV, основана от американеца Стивън Оренщайн.
Само за едно десетилетие приходите ѝ се увеличават десетократно, а самият Оренщайн влиза в списъка с милиардерите на Bloomberg през 2013 г. През 2014 г. и срещу Supreme Group е заведено дело за злоупотреби, а компанията се съгласява да плати обезщетение в размер на 389 милиона долара на американската хазна. Това е една от най-големите санкции, налагана някога на доставчик на армията на САЩ.
Случаите на Оренщайн и Шадман обаче си остават по-скоро изключения отколкото правило. Повечето корупционни сделки и измами никога не стават известни за обществото и се извършват абсолютно безнаказано.
По данни на Пентагона 40% от всичките 108 милиарда долара, платени на афганистански подизпълнители в периода от 2010 до 2012 г., са отишли в ръцете на талибаните или в престъпната ислямистка мрежа Хакани, която се занимава с трафик на наркотици, отвличания, убийства и подкупи на високопоставени държавни служители.
В регионите, контролирани от талибаните, транспортът и доставките на жизнановажни продукти за американската армия преминаваха през опасни пътища и проходи, а единственият начин да се осигури безпроблемно преминаване е плащането на подкуп. А това означава директни парични преводи към талибаните. Отказът да се плаща тази "такса сигурност" застрашавал живота на американските войници и техните съюзници.
Затова военното министерство с охота отпускало пари, за да плаща на местните военни главатари. Другата алтернатива била подсигуряването на доставките със сила и допълнителни военни части, а тя в повечето случаи излизала значително по-скъпо.
Всички тези практики успели да доведат до изграждането на устойчив режим на клептокрация в Кабул, който генерирал гигантска и всепоглъщаща корупция. Всичко това не остава незабелязано и се посочва не само в докладите на американските военни, но и от местни политически лидери.
"Корупцията не е просто проблем на системата на управление в Афганистан. Тя представлява самата система", казва Рангин Спанта, който през 2010 г. заема поста на съветник по националната сигурност в кабинета на тогавашния президент на страната Хамид Карзай.
Талибаните също използват този "коз" и печелят съмишленици сред местното население, предлагайки алтернатива на корумпираното управление, инсталирано от американците.
В продължение на две десетилетия в Афганистан непрекъснатосе наливат пари, които сменят по няколко пъти своите собственици, но в крайна сметка не успяват да достигнат до едно-единствено място - джобовете на най-бедните афганистанци, пише CNBC.
От 2001 до 2021 г. в Афганистан са влезли 2.1 трилиона долара, но по данни на Световната банка страната е шестата най-бедна в света. Брутният вътрешен продукт на глава от населението е едва 500 долара годишно.
Райън Крокър успява да предвиди развоя на събитията още през 2016 г. В едно свое интервю той посочва, че единственият успешен американски проект в Афганистан е създаването на масовата корупция.
Пет години по-късно думите му се потвърждават изцяло.