Кои са тримата кандидати за наследници на Ангела Меркел?
Германия за първи път става свидетел на състезание между трима души за канцлерския пост - към двете традиционни големи партии, издигнали свои кандидати, сега се присъединиха и природозащитниците, "Зелените", пише Геир Мълсън от "Асошиейтед прес".
Преди близо три години канцлерът Ангела Меркел каза, че няма да се бори за четвърти мандат.
Така за пръв път от първите избори в Западна Германия през 1949 г. се стига до избори, в които не участва политик, борещ се за преизбиране.
През август 2020 г. левоцентристките социалдемократи избраха кандидата си Олаф Шолц. През март "Зелените" номинираха Аналена Бербок. Армин Лашет се оформи като кандидат на десноцентристкия Съюзен блок на Меркел през април след безмилостна вътрешна битка.
Олаф Шолц, на 63 години
Понастоящем Шолц е финансов министър и вицеканцлер, последният от поредицата високи постове, които му позволиха да изтъква опита си.
Отличава се с лаконичен и ясен стил, типичен за родния му град Хамбург, където навремето е работил като адвокат. Той е невъзмутимо и непоколебимо самоуверен, но не е добър оратор: веднъж си спечели прозвището Шолцомат заради навика си, както казват критиците му, постоянно да повтаря едни и същи фрази, независимо за какво става въпрос.
В началото на новия век той имаше бурен период като генерален секретар на Германската социалдемократическа партия, когато тогавашният канцлер Герхард Шрьодер се бореше с вътрешнопартийни разногласия заради орязването на социалните придобивки и икономическите реформи.
Шолц за пръв път влезе във федералното правителство като министър на труда на Меркел през 2007-2009 г., по време на световната финансова криза. Германия задържа безработицата ниска, особено чрез финансираната от държавата програма за подкрепа на заетостта, за да могат фирмите да задържат хората на работа. Същият инструмент свърши добра работа и по време на пандемията от коронавирус.
През 2011 г. Шолц стана кмет на Хамбург. През 2017 г. той беше домакин на срещата на високо равнище на Г-20, която се запомни до голяма степен с размириците на крайнолеви протестиращи. Преди това Шолц беше казал, че няма притеснения как ще мине събитието.
Следващата година той беше издигнат на втория по важност пост в правителството на Меркел, след като неговата партия неохотно се отказа от обещанието си, че ще мине в опозиция. Като финансов министър Шолц беше движещата сила зад действията за налагане на всеобщ минимален данък от поне 15 процента на големите компании и беше начело на усилията за смекчаване на финансовите последици от пандемията. Той обаче си навлече и критики заради миналогодишното рухване на компанията за плащания "Уайъркард".
През 2019 г. Шолц участва в надпреварата за лидер на социалдемократите, но беше отхвърлен от партийните членове за сметка на ляв дует. И все пак, партията която отдавна се бори за победа, без колебание са обърна към него, избирайки кандидата си за поста на Меркел, посочва вестник Стандарт.
Аналена Бербок, на 40 години
Тя определено е най-младият претендент. Бербок освен това е единствената без опит в правителството. Когато я номинираха, тя каза: "Аз съм за обновлението, други са за статуквото". Бербок е следвала политология и международно право в Хамбург и Лондон и от 2013 г. е депутат в Бундестага.
Успешна състезателка на батут в младостта си, тя е казвала, че спортът я е научил на "смелост да не се отказва да прави малко повече от позволеното в дадена ситуация и да опитва нови неща".
Тя и Роберт Хабек, който също е от центристкото крило на традиционно лявата партия, са водачи на "Зелените" от началото на 2018 г. Под ръководството на необичайно хармоничния дует партията до голяма степен погреба разделенията на ляво и дясно и подкрепата за нея в допитванията расте. През март двамата лидери решиха, че Бербок ще се кандидатира за канцлер.
Родена в Западна Германия, Бербок от години живее в земеделската източна провинция Бранденбург, където през 2019 г. нейната партия влезе в регионалното правителство. Бербок не се справи добре, стана обект на сериозни проверки в началото на тазгодишната кампания.
Тя трябваше да поправи някои подробности в автобиография си и със закъснение декларира суми, които е получила от партията и за които казва, че при изплащането им не знаела, че трябва да бъдат декларирани пред парламента.
Нов шамар последва с твърденията, че е преписвала в набързо сглобена нова книга. Бербок отрече да е извършила нещо нередно, но каза, че е щяло да е по-добре да беше включила библиография.
Армин Лашет, на 60 години
Лашет управлява Северен Рейн-Вестфалия - най-многолюдната германска провинция, откакто през 2017 г. измести левоцентристко регионално правителство. Неговите привърженици често изтъкват този му успех в тази традиционна крепост на левицата. Син на миньор, Лашет още живее в родния си град Аахен, на границата с Белгия и Нидерландия. Той казва, че фактът, че е израснал в сърцето на континента, го прави убеден европеец.
Политическата му кариера е преминала през възходи и спадове. Влиза в германския парламент през 1994 г., но губи мястото си през 1998 г. През 1999-2005 г. е член на Европейския парламент, преди да стане федерален министър за интеграцията на имигрантите - първи такъв пост в Германия. Печели лидерския пост в партията си в Северен Рейн-Вестфалия при втория си опит през 2012 г.
Лашет е до голяма степен центрист по модела на Меркел, подкрепяйки нейната гостоприемна позиция към бежанците и други мигранти. Все пак, той е по-ревностен от отиващата си канцлерка, става ли дума за облекчаване на ограниченията по време на пандемията и балансира предпазливо между декларации за приемственост и обещанията за обновление.
През януари той спечели лидерството в Християндемократическия съюз на Меркел, побеждавайки любимеца на консерваторите Фридрих Мерц в надпревара, отлагана неколкократно заради пандемията. През април надхитри премиера на Бавария Маркус Зьодер, който имаше много по-голяма подкрепа в допитванията, и след продължително противопоставяне получи номинацията за кандидат-канцлер.
Лашет има имидж на веселяк. Често може да бъде видян облечен в карнавални костюми, а миналата година спечели "Ордена срещу бруталната сериозност" - отличие, присъждано всяка година на известни личности, проявяващи чувство за хумор.
Но тази характерна черта му навреди след смъртоносните юлски наводнения в неговата родна провинция, когато беше видян да се смее на заден план, докато германският президент правеше сериозно изявление.