Компанията, която построи небостъргачите на Манхатън и моста Голдън Гейт
През по-голямата част от 20-и век Bethlehem Steel е един от най-големите стоманодобивни и корабостроителни заводи в света.
От неговите пещи излизат материалите, с които са изградени повечето небостъргачи в Ню Йорк, продукцията му е ключова за участието на САЩ в двете световни войни и го превръща в един от символите на американската индустриална мощ.
Най-голямата фабрика на компанията е разположена в Бетлеем, Пенсилвания. Тя започва съществуването си още през 1857 г., когато е основана от група инвеститори и железопътни предприемачи.
Първоначално тя се казва Saucona Iron Company, а през 1861 г. е преименувана на Bethlehem Iron Company. Основният ѝ предмет на дейност е производството на железопътни релси.
През 1899 г. нейните активи са придобити от новосъздадената по онова време Bethlehem Steel Company. През август 1901 г. неин собственик става американският индустриален магнат Чарз Шуаб, който на практика спасява компанията от фалит.
Шуаб инвестира огромни суми, за да запази активите на Bethlehem Steel, да преструктурира дейността ѝ и да придобие други компании, с чиято помощ да разшири пазарния ѝ дял.
Корпорацията процъфтява и в началото на 20-и век заради силния ръст в производството на оръжия и плавателни съдове, изнасяни за Европа в навечерието на Първата световна война.
По време на Втората световна война 15-те корабостроителници на Bethlehem Steel произвеждат общо 1121 военни кораба - повече от всяка друга американска компания и около една пета от цялата военна флотилия на страната.
В пика на производството в заводите на компанията работят 300 000 души.
Сред сградите, които са построени в Манхатън с материалите, доставени от Bethlehem Steel, са Емпайър Стейт Билдинг, Световният търговски център, Медисън Скуер Гардън, Рокфелер Център и Уолдорф Астория.
Компанията е доставчик и на металната структура на моста Голдън Гейт в Сан Франциско.
През 70-те години на 20-и век обаче Bethlehem Steel започва да се изправя пред все по-сериозната конкуренция на вносната стомана. Тя е значително по-евтина от тази, която се произвежда на територията на Съединените щати и пазарният дял на компанията започва да намалява.
Освен това средната възраст на десетките хиляди служители, които работят за нея, се повишава, а заедно с нея растат и разходите за пенсии.
През 1982 г. компанията отчита загуба от 1.5 милиарда щатски долара и е принудена да затвори голяма част от производствените си мощности.
Преструктурирането продължава и през 90-те години, но в крайна сметка, през 2001 г. компанията обявява банкрут, а няколко години по-късно голяма част от активите ѝ са придобити от металургичния гигант ArcelorMittal.
Първата фабрика на компанията в Бетлеем, Пенсилвания, е затворена още през 1995 г. след 140 години работа. Днес тя е дом на артистичния и културен център SteelStacks.
Стоманените пещи в бившия промишлен комплекс са запазени и днес служат за декор на концертите, танцовите спектакли и конференциите, които се провеждат в центъра.