Когато Христофор Колумб пристига в Америка, той се надява да открие земи, пълни със злато, сребро и скъпоценни камъни.

Но в дългосрочен план най-голямото съкровище, което идва от Новия свят, се оказват земеделските култури, отглеждани от местното население.

В днешно време около 60% от всички земеделски култури, които се отглеждат по света, произлизат от Северна или Южна Америка. Без селскостопанския обмен между Европа и Америка днес нямаше да има нито домати в италианската кухня, нито люти подправки в индийската.

Масовите селскостопански растения, като картофите, царевицата, фасула и тиквите, също са продукти, култивирани от коренните американци. Само насажденията от царевица по света възлизат на над 500 милиона акра.

"Много от днешните хранителни продукти са преминали през дълъг процес на култивиране и облагородяване. Най-важната, първоначална работа обаче е свършена именно от индианците. Това е тяхното наследство и принос към световното земеделие", коментира пред History.com проф. Джулс Яник от университета Пърдю.

Ето кои са седемте най-популярни земеделски продукта, които дължим на коренното население на Америка:

1. Царевица

Когато испанските мореплаватели пристигат на Антилските острови, те описват растение, чиито зърна наподобяват тези на просото. Днес то е наречено царевица, а за първи път е "опитомено" от населението на американския континент преди 8000 години. Преди това то е било вид дива трева.

В миналото зърната на царевицата не са се консумирали сурови, както в днешно време, а са били изсушавани и стривани на брашно, от което са се произвеждали различни тестени продукти.

Произходът на царевицата може да бъде проследен до централните части на Мексико, откъдето през хилядолетията се разпрострира из цяла Северна и Южна Америка. Отглеждането ѝ се превръща в основа на земеделието на местните империи на олмеките, маите, ацтеките и инките.

Необходимостта от постоянно увеличаване на реколтата ражда много иновации, включително терасирането на земеделските площи във високите планински региони в Перу и системите за напояване, използвани в столицата на ацтеките Теночтитлан.

Царевичните семена пристигат в Европа за първи път през 1494 г., а масовото ѝ отглеждане се разпростира успоредно с това на Испанската империя, като стига чак до Филипините и Китай в средата на 16 век.

Ето какви храни ще консумират астронавтите на НАСААмериканската космическа агенция НАСА избра 18 компании, които ще разработват космически храни за астронавтите при бъдещите пилотирани мисии до Марс и други планети


2. Фасул

Обикновеният фасул е другата масово разпространена земеделска култура в Северна и Южна Америка преди европейската колонизация. Всъщност, двете растения се допълват взаимно, защото отглеждането на фасул правело почвата богата на азот, който е необходим за царевицата и обратното - царевичните насаждения се превръщали в опора за растежа на бобените стъбла.

Освен това диетата, базирана на царевица и бобени растения, била богата на естествени източници на протеин, която нито един друг хранителен продукт не можел да осигури самостоятелно.

"Царевицата, сама по себе си, не е перфектната храна, защото ѝ липсват редица важни компоненти и аминокиселини. Те обаче могат да бъдат набавени от фасула. Така храненето с царевична тортила и боб се превръща в гориво за цели империи, като тези на маите и ацтеките", обяснява проф. Яник.

3. Тиква

Тиквите и тиквичките са последният компонент от земеделската стратегия за "трите сестри", практикувана от коренното население на двете Америки. Ластуните на растението се простират на голяма дължина, а неговите широки листа ограничават изпаренията на влага и пречат на избуяването на плевели, с което помагат за отглеждането на другите две култури - боба и царевицата.

Кратуните и тиквите били важна част от кухнята на индианците не само заради хранителните си качества, но и заради твърдата си обвивка, която била използвана за производството на съдове.

4. Картофи

Преди около 8000 години - горе-долу по същото време, когато започва и отглеждането на царевица в Мексико, във високите полета на Андите в Перу за първи път са култивирани картофи. На пръв поглед кореноплодното растение не изглежда като суперхрана, но всъщност съдържа почти всички витамини без A и D, като в същото време е източник и на белтъчини.

Заедно с царевицата и бобените растения, картофите са една от основните земеделски култури в империята на инките. Те ги отглеждали върху терасирани площи, които пречели на ерозията в планинските терени и улеснявали напояването.

Първоначално европейците нямали представа как да консумират това растение, но след това фермерите постепенно адаптирали картофа към климата на Стария континент и той се превърнал в основна част от диетата, особено сред по-бедното селско население.

Днес картофите са четвъртият най-масов земеделски продукт в световен мащаб.

5. Домати

Първите домати, култивирани от земеделците в Южна Америка преди 7000 години, били дребни, с размер колкото боровинки. По-късно те вече били широко разпространени в кулинарната култура на ацтеките.

Испанските пътешественици описват разнообразието от всички видове домати, които се предлагали на пазарите в градовете на Ацтекската империя. Името им също идва от езика на ацтеките - те ги наричали томатл, което испанците превеждат като "томате".

В Европа доматът се разпространява сравнително бавно, защото в началото хората смятали, че е отровен, вероятно заради яркочервения му цвят. Изминали няколко века преди доматите да се превърнат в един от символите на италианската кухня. Всъщност, италианците започнали да приготвят паста с доматен сос чак през 19 век.


Защо италианците никога не ядат спагети Болонезе?Тайната е в макароните


6. Люти чушки

Най-ранното наименование на лютите чушки се открива в езика на племената, населявали централната част на Мексико преди 6500 години. Съвременната дума "чили" (chilli) също идва от езика на ацтеките. Христофор Колумб ги нарича "пиперки", защото по вкус му напомнят на зърната на черния пипер.

Първите люти чушки в Европа се появяват в Италия, Испания и Унгария, като първоначално те са били стривани на прах за пушене или като подправка. Своят истински кулинарен разцвет обаче лютите чушки получават, след като са пренесени от португалските пътшественици в Индия, Азия и Африка.

Сладката чушка пък се появява векове по-късно благодарение на унгарските фермери, които успяват да селектират сортове, в които липсва характерната лютивина.

7. Какао

Легендата гласи, че императорът на ацтеките Монтесума изпивал по 50 чаши горещо какао на ден, за да поддържа своята сила. Испанските колонизатори обаче смятали, че напитката, която местните наричали "какахоатл", изобщо не става за пиене.

Оригиналната рецепта на Монтесума вероятно включвала стрити на прах сурови какаови зърна, овкусени с люти подправки. Вкусът ѝ едва ли е бил толкова мек, колкото нейната съвременна версия.

Какаовите дървета се отглеждали от маите и ацтеките, но техният първообраз вероятно е бил култивиран много по-рано, преди около 5300 години в района на Еквадор.

Когато испанските мореплаватели донасят първото какао в Европа, готвачите на аристокрацията започват да го смесват със захар и канела. Първите шоколадови блокчета пък се появяват в средата на 19 век. Друг любопитен факт е, че в днешно време основните производители на какао не се намират на територията на Южна Америка, а в Африка.