Да си много богат и много известен в Китай не е никак лесно - милиардери редовно стават обект на проверки и съдебни обвинения, интернет знаменитости внезапно изчезват от виртуалното пространство, а последната серия от проверки е насочена към бизнесмените, заподозрени в твърде близки взаимоотношения с банките.

Властите в Пекин разследват потенциална търговия с вътрешна информация, преференциален достъп до кредити и твърде разхлабен вътрешен контрол в корпорациите, които биха могли да дестабилизират финансовата система, пише The Economist.

Съдбата на строителния гигант Evergrande беше предупредителен сигнал за това, което може да се случи. Затъналата в дългове компания притежава дял от 36% в Shengjing Bank - регионален трезор, базиран в североизточната провинция Ляонин.

В момента се провежда разследване дали собственикът на Evergrande Хуй Ка Ян е придобил контрол над банката по незаконен начин, пренасочвайки 15.6 милиарда долара към свързани лица.

Друг знаков случай е този с холдинга HNA Group, който придоби контрол върху Yingkou Coastal Bank в Ляонин през 2014 г. Ръководството на банката беше сменено и тя беше превърната в център за отпускане на продукти от сегмента на т. нар. "сенчесто банкиране" в полза на свързани лица.

Активите на банката се утроиха през 2016 г., което я превърна в най-бързорастящия китайски трезор, а малко по-късно тя се оказа на ръба на фалита.

От февруари тази година Yingkou Coastal Bank е под управление на държавната администрация. Нейният основател Чен Фенг беше арестуван през септември.

Проблемите в китайската банкова система обаче могат да се окажат много по-дълбоки и да предизвикат сериозни сътресения в икономиката на някои провинции. 134-те градски и 1400-те провинциални търговски банки в Китай заемат дял от близо една трета в банковия сектор на Поднебесната империя. Общите им активи възлизат на 14 трилиона долара, което е приблизително колкото цялата банкова система във Великобритания.

Те съществуват "в сянката" на шестте големи национални банки и 12-те публични финансови компании, по-голямата част от които са държавна собственост, а управлението им се характеризира с по-голяма прозрачност.

За разлика от тях, регионалните финансови институции през последното десетилетие бяха придобити от частни компании, в резултат на което много от тях попаднаха в директна зависимост от своите собственици и натрупаха голямо количество лоши кредити.

Най-големите банки в света през 2021 г.Въпреки че печалбите преди данъци падат значително в повечето региони, банковият сектор се справя забележително добре, особено в сравнение с финансовата криза от 2007-2009 г. Всъщност, секторът дори е по-добре капитализирани от когато и да било, според най-новата класация на най-големите банки в света на The Banker


Тези проблеми няма как да бъдат подминати от регулаторите и това е основната причина за провеждащата се реформа, която има за цел да елиминира "проблемните акционери" от финансовия сектор. Част от нея е затягането на контрола и отчетността за собствениците, които притежават по над 10% от капитала на регионалните банки и застрахователни компании.

По данни на The Economist от 107 големи градски търговски банки, които са подали финансови отчети за 2020 г., 72 са собственост на големи частни акционери, по-голямата част от които са строителни и индустриални компании. Общите активи на тези финансови институции възлизат на 3.2 милиарда долара.

При провинциалните трезори този дял е още по-висок - 87% от близо 1300 регионални банки се контролират от частни компании. Това се равнява на около 6.2 трилиона долара. Идентифицирането на потенциалните проблеми в кредитния портфейл на тези институции може да се окаже истинско предизвикателство за регулаторите.

Частната собственост на банките, сама по себе си, не е причина за проблемите. Някои от тях, като създадената наскоро Zhongbang Bank, се представят добре. От друга страна, някои от по-малките държавни трезори също са демонстрирали изключително лошо управление на риска.

Но собствениците на частни финансови институции, страдащи от слабо корпоративно управление, използват своето влияние, за да отпускат заеми при преференциални условия на свързани лица, пренебрегвайки рисковите критерии и създавайки условия за натрупване на лоши кредити.

А това може да доведе до много тежки икономически последствия. Някои анализатори сравняват ситуацията в китайския банков сектор с тази на кредитните дружества в САЩ през 80-те години на миналия век. Много от тях фалират именно заради твърде либералните кредитни регулации, припомня изданието.

Проблемът има и политическа страна. Колкото повече се натрупват доказателства, че частните собственици на банките са злоупотребявали със своето влияние, толкова по-популярна става тезата на китайския президент Си Дзинпин, че плановата социалистическа икономика се справя по-успешно от частните капитали в управлението на икономическите ресурси.

А случаите на злоупотреби никак не са малко и не се ограничават само до Evergrande, която беше принудена да продаде част от акциите си в Shengjing Bank. Хонконгската банка Gansu, която е публична компания, беше принудена да поиска спасителен пакет от държавата заради проблемите с лошите кредити, отпуснати на един от нейните акционери.

Китайската Jinzhou също стана обект на преструктуриране, след като се оказа, че е отпуснала голямо количество кредити на един от големите си акционери, който впоследствие фалира. Застрахователят Anbang Insurance и банките Baoshang Bank и Bank of Harbin - собственост на китайския магнат Сяо Джиянхуа, също бяха сред институциите, които получиха държавна спасителна подкрепа.

Едни от най-богатите китайци изгубиха общо $87 млрд. от началото на юлиПричината за „обедняването“ им са регулаторните мерки от страна на китайските власти


В подобни случаи китайските регулатори прилагат различни санкции, в зависимост от тежестта на нарушенията. Единият вариант е изтласкването на "проблемните акционери" от капиталовата структура. В средата на 2020 г., например, беше публикуван списък от 38 "незаконни акционери" в акционерните структури на няколко финансови институции, които бяха принудени да продадат активите си.

Втората по сила мярка е лишаването от свобода. Такъв е случаят със Сяо Джиянхуа, за когото се смята, че пребивава в затвор в Шанхай, откъдето съдейства за преструктурирането на своята бизнес империя.

Третата санкция е смъртно наказание, като до този момент тя е налагана само веднъж - на бившия президент на Hengfeng Bank. Неговата присъда обаче е условна, което означава, че ще бъде изпълнена, ако той бъде уличен отново в подобно престъпление.

Властите в Пекин нямат намерение да "изстласкват" изцяло частните акционери от банковия сектор, тъй като това също би застрашило неговата стабилност и би отблъснало голяма част от вложителите. Основната цел е да бъдат осигурени гаранции, че държавата ще получи основния контролен дял.

В някои региони, като североизточните провинции, преструктурирането върви с по-бързи темпове, тъй като регулаторите се притесняват от нарастващия дял на лошите кредити в портфейлите на местните банки. По данни на рейтинговата агенция S&P Global той достига близо 8%. За сравнение, в източната част на страната той се движи около 3%.

Китайските управляващи обаче до този момент не се решават да предприемат стъпката, която би била най-ефективна в предотвратяването на банковите злоупотреби - да позволят на финансовите институции да фалират и да излязат от пазара, пише още The Economist.

От 1998 г. насам, когато фалира Hainan Development Bank, в Поднебесната империя няма друга банка, която официално да е обявила банкрут.