Пълна ревизия на дейността на тол системата от създаването ѝ до 31 декември 2021 г. разпореди вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов.

За одита той съобщи на среща с българските превозвачи, която постави началото на дискусията с всички заинтересовани страни, преди да се правят каквито и да е стъпки за промяна в обхвата и цените на тол системата.

На срещата браншовите организации в продължение на два часа споделиха проблемите и пороците на тол системата.

„Ще назначим детайлна ревизия. Има много проблеми – начина на работа с вас, договорите с външните изпълнители, посредниците, компенсаторните такси“, коментира министърът.

Вицепремиерът подчерта, че на днешната среща не предлага готови решения, защото първо иска да чуе мнението, проблемите и аргументите на бранша. „Няма по-здравословно от това да знаем кой на каква позиция е принципно, без цифри и схеми”, посочи той.

Вицепремиерът представи анализ на финансовите резултати от почти двугодишното функциониране на тола. „Днешният разговор е предизвикан от мен с една основна тема и тя е за справедливостта. Справедливо е този, който ползва, да плаща. Данните показват, че у нас пътна инфраструктура се заплаща от гражданите, но не и от тежкотоварните превози“, каза той.

От близо 2.5 млрд. лв., които ще се отделят за пътната инфраструктура тази година, миналата година са събрани едва 450 млн. лв. От тези 450 млн. лв. 2/3 се плащат през винетните стикери и едва 1/3 от тежкотоварния трафик, показват данните. „Това не е справедливо“, категоричен беше министърът.

През 2020 г. са събрани 267 млн. лв. от винетки и 111 млн. лв. от тол такси. През 2021 г. приходите от винетки са 271 млн. лв. и 158 млн. лв. от тол такси.

В допълнение Гроздан Караджов посочи, че размерът на тол таксите у нас е до 6 пъти по-нисък от този, който е в съседните на България страни. И даде пример с автобус категория Евро VI, който за преминаване по маршрута от Видин до ГКПП „Кулата“ плаща 4 лв. толтакса. За трасето между София и Бургас същият автобус заплаща 7 лв.

В Сърбия, за 331 км от границата с България до Белград, същият автобус заплаща 65.5 лв., което е 9 пъти повече. За трасето с дължина 420 км от Ниш до Суботица таксата е 77 лв., което е 6 пъти повече. В Гърция, за 178 км от ГКПП „Кулата“ до Катерини се плаща 34 лв., а таксата за преминаване на трасето с дължина 480 км между Солун и Атина е 153 лв., които на българска територия са 6 лв.

Всички автобуси, преминали през държавата ни миналата година, са генерирали 1.6 млн. лв., отчете вицепремиерът Караджов.

Текущата тарифа в България е 12 ст. на км или 3-4 пъти по-ниска от най-близките до нашите тарифи в Европа. В Германия е 39 ст./км или три пъти по-висока. В Полша е 58 ст./км, което е пет пъти по-високо. Таксите в Швейцария са 6 пъти по-високи, в Сърбия - 3.5 пъти по-високи, в Италия - пет пъти по-високи, във Франция - четири пъти по-високи, а в Австрия - 7 пъти по-високи.

„През март 2020 г. тол системата стартира с основна цел да носи значителна част от разходите за поддържане и рехабилитация на пътната инфраструктура. Това не е факт. Обратно е съотношението - 70 % плащат леките автомобили и едва 30% - тежкотоварния и транзитния трафик“, посочи вицепремиерът.

По думите му ключови отсечки с интензивен тежък трафик остават извън обхвата на тола. Той даде пример, че от малко над 20 000 километра републиканска пътна мрежа такси се събират за 15% от тях.

Гроздан Караджов коментира, че някои от данните за трафика у нас са смущаващи. Като пример посочи, че по второкласния път през Прохода на Републиката – Хаинбоаз на ден преминават 52 автобуса, от които 30 са чуждестранни, 1500 моторни превозни средства (МПС) над 12 тона, от които 850 чуждестранни, 170 МПС между 3,5 и 12 тона, от които 134 са български.

Маршрутът от Стара Загора до Пловдив през Карлово позволява преминаване за тежкотоварния трафик без да се плати никаква такса. Дневната натовареност по него е 104 автобуса, 611 МПС над 12 тона и 259 МПС с тегло между 3,5 и 12 тона. По републиканския път между Кюстендил и Самоков дневно преминават 63 автобуса, 393 МПС над 12 тона и 67 МПС с тегло между 3.5 и 12 тона.

През него преминава трафикът с цел да бъде избегнато таксуването през АМ „Тракия“. Общо 240 км между Русе и Варна се преминават интензивно от тежкотоварни автомобили без да се плати нито един лев. Друг такъв интензивно използван път с цел заобикаляне на първокласната мрежа от тежкотоварния трафик е Враца – Оряхово. В област Добрич, например, от първи клас са само 80 км от републиканската пътна мрежа.

Има също и много претоварени третокласни пътища, каза още Гроздан Караджов. И посочи път III-108, по който дневно преминават 49 автобуса, 270 МПС над 12 тона и 67 МПС между 3,5 и 12 тона.

Вицепремиерът Караджов се обърна с три въпроса към превозвачите. „Справедливо ли е според Вас българските граждани да продължават да плащат за втори и трети клас пътища, а превозвачите – не? Справедливо ли е според Вас гражданите с леките си автомобили да плащат два пъти повече от превозвачите с тежкотоварните автомобили?

Справедливо ли е всички ние – и тези с леките, и тези с тежкотоварните автомобили, да плащаме 3 до 6 пъти по-ниски такси, в сравнение със съседните ни страни?“, попита ги Гроздан Караджов. Той подчерта, че за него е важно по време на срещата да разбере мнението им по тези въпроси, както и всичко друго, което ги безпокои.

Участниците в срещата бяха единодушни, че промяна е необходима. Представителите на бранша поискаха да бъде създадена съвместна работна група, която да прецизира всички проблеми, в т. ч. и взаимоотношенията между засегнатите от проблема страни.

„Не искаме да вдигаме цените, но без вдигане няма как да стане. Неизбежно е, но да стане по нов начин – нова основа на взаимоотношенията ни“, обобщи Петър Захариев, председател на Националното сдружение на автобусните превозвачи.

Вицепремиерът поиска от превозвачите писмено да представят своите предложения за подобряване на работата на тол системата, които да бъдат обсъдени на следваща среща. „След три седмици ще се съберем отново да продължим дискусията“, обеща той.