Европа иска да произвежда повече чипове, но кой ще спечели от това?
Големите европейски държави, като Германия, Франция и Италия, ще спечелят най-много от плана на Европейската комисия да направи Стария континент по-привлекателен за инвестиции в производство на електронни компоненти, пише Ройтерс.
Милиарди евро са предвидени за инвестиции в този сектор, като идеята е публичните средства да покриват до 100% липсата на финансиране с частни средства.
Надпреварата за субсидии обаче може да наклони везните в полза на страните с по-големи ресурси.
„Не виждам как това може да се избегне, тъй като то стои в основата на механизма. Същото е и в САЩ, където щатските власти дават различни субсидии, за да накарат компаниите да строят именно в техния щат“, казва анализаторът на Gartner Алън Пристли.
Производството на чипове в Европа е спаднало от 24% от световния производствен капацитет през 2000 г. до 8% в момента, а холандският производител на микрокомпоненти ASML предупреди, че този дял може да падне до 4%, ако не се предприемат действия.
Американските компании държат 47% пазарен дял от индустрията за чипове, следвани от Азия, а Европа е на трета позиция, но като обем е далеч назад, според данни на Асоциацията на полупроводниковата индустрия.
Настоящото европейско законодателство може да помогне за справянето с този проблем, като предоставя по-мащабни субсидии и държавна подкрепа, за да бъде достигнат пазарен дял от 20% дял в общия глобален капацитет до 2030 г.
Източници от индустрията посочват като възможно решение по-активното сътрудничество с други региони, тъй като веригата за доставка на чипове обхваща целия свят. В противен случай биха били необходими поне 1 трилион евро за изграждането на напълно автономна верига за доставка на чипове.
Intel, която планира да инвестира до 95 милиарда долара в Европа през следващото десетилетие, заяви, че очаква директивите на Еврокомисията за насърчаване на производството на процесори да помогнат на плановете на компанията за разширяване на европейския ѝ отпечатък.
Американският производител на микрокомпоненти търси подходящи локации в Германия, Франция и Италия.
И точно това е повод за притеснения в по-малките държави от Общността. Те подозират, че международните компании, които търсят възможности на континента, може изобщо да не включат периферните икономики в плановете си за създаване на нови заводи, чието изграждане струва над 20 милиарда долара.
Анализатори коментират пред Ройтерс, че докато субсидиите са ключов фактор при взимането на подобни решения, те далеч не са единственият. Наличието на таланти, земя и изследователски институти също ще бъдат взети предвид преди създаването на новите фабрики за чипове.
Германия, Франция и Италия предоставиха държавна помощ за засилване на производствения капацитет в микроелектрониката чрез инструмента за подкрепа на важни проекти от общ европейски интерес (IPCEI) с бюджет от 2 милиарда евро.
Новото законодателство ще подкрепя и по-малките иновативни компании в достъпа им до работна ръка, индустриални партньори и капиталово финансиране, а много експерти са на мнение, че тези фирми могат да изберат и по-малките държави за база на своите операции.
„Присъствието на завод за производство на полупроводници от следващо поколение в Европа би имало положителни ефекти, стимулирайки инвестициите в европейските вериги за доставки и би действало като магнит за оскъдните таланти“, коментира анализаторът на ING Ян Фредерик Слийкерман.
Еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер заяви, че инвестициите ще дойдат и от втория паневропейски проект от общ интерес, включващ над 100 участници от около 20 европейски държави. Той ще бъде фокусиран върху процесорите с изкуствен интелект и облачните технологии.
Вестагер заяви, че тайванският технологичен гигант Taiwan Semiconductor Manufacturing Company също е отворен за бизнес в Европа.
TSMC е най-големият производител на чипове в света. Миналия месец компанията разкри, че е в ранен етап на оценка на потенциално ново предприятие в Европа.