На всеки четири години спортните фенове по целия свят с нетърпение очакват най-зрелищните състезания в популярните зимни олимпийски дисциплини, като фигурното пързаляне, ски спусканията, хокея, шорттрека и кърлинга.

В историята на зимните олимпиади обаче има много по-необичайни и екстремни спортове, които вече не са част от игрите.

Много от тези събития са демонстрации на традиционни местни състезания за страните домакини, в които победителите не са получавали официални медали.

Ето осем от най-любопитните спортове в историята на Зимните олимпийски игри:

1. Скиджоринг

Не всички зимни олимпийци са били двукраки. На зимните игри през 1928 г. в Сейнт Мориц, Швейцария, по замръзналото езеро на алпийския курорт се организира състезание с коне в демонстрационната дисциплина скиджоринг. Тя представлява нещо като водни ски, но вместо по вълните, състезателите се носят върху леда, а тегленето става не с моторни лодки, а с коне или кучета.

Скиджорингът произхожда от Скандинавия и първоначалното му предназначение е било за транспорт и предаване на военни пратки. През 1928 г. в надпреварата се включват седем състезатели от Италия и Швейцария. Скиджорингът никога се превръща в олимпийска дисциплина, но продължава да съществува в Скандинавия, Швейцария и американските западни щати.

2. Състезания с кучешки впрягове

По време на Зимните олимпийски игри през 1932 г. в Лейк Плесид, Ню Йорк, се организират състезания с шейни, теглени от кучешки впрягове. Дисциплината, известна като мъшинг, възниква в Северна Америка по време на Златната треска в Клондайк.

Всичките 13 пилоти, които участват на демонстрацията през 1932 г., са от Съединените щати и Канада. Сред състезателите е и Ева Сили - единствената представителка на нежния пол в третата Зимна олимпиада, с изключение на фигуристките и състезателките по шорттрек

В състезанието се включва и 55-годишният Леонард Сепала - герой на епичната щафета с кучета с шейни от 1925 г., която доставя животоспасяващ серум в Ном, Аляска, по време на епидемия от дифтерия.

Мъшърите и техните екипи от по седем кучета изминават маршрут от 25 мили (малко над 40 километра) в два последователни дни. Най-бърз се оказва отборът на канадеца Емил Сейнт Годард, който побеждава с близо осем минути този на Сепала.

3. Ски балет

Ски балетът е нещо като фигурно пързаляне на сняг и се появява за първи път като демонстрационен спорт на Зимните олимпийски игри през 1988 г. в Калгари, Канада. Общо 12 мъже и 6 жени изпълняват завъртания, скокове, танцови движения и акробатични упражнения на ски писта с размерите на футболно игрище.

Музикалният акомпанимент варира от California Girls на Beach Boys до Петата симфония на Бетовен. Съдиите оценяват изпълненията по техническа трудност, хореография и цялостно представяне. Ски балетът се завръща на Зимните олимпийски игри и през 1992 г. като демонстрационен спорт, но за разлика от ски скоковете в свободен стил, не успява да получи официален статут.

Последното си световно първенство по ски балет е организирано през 1999 г.

Шест случая, в които Олимпиадата е бойкотирана по политически причиниВ 125-годишната история на това събитие има немалко примери за геополитически проблеми, скандали, забрани за участие и бойкоти.

4. Скоростно ски спускане

Скоростното спускане се появява като олимпийска дисциплина единствено на Зимните игри през 1992 г. в Албервил, Франция. Стартът на надпреварата е близо до планински връх, а скиорите се спускат надолу по права линия с наклон от 59 градуса и се опитват да развият възможно най-висока скорост в рамките на 100-метрова времева зона.

Те носят футуристични аеродинамични каски, гумени боди костюми и специални ски, с които достигат скорости от над 200 километра в час.

Френският лекар Михаел Пруфер (228.5 км/ч) и финландката Таря Мулари (218.9 км/ч) чупят собствените си световни рекорди и печелят състезанията съответно при мъжете и жените.

Събитието обаче е помрачено от фатален инцидент по време на финалното спускане, когато 27-годишният швейцарски скиор Никола Бочатай загива след сблъсък в машина за почистване на сняг по време на тренировка.

5. Бенди

Бенди е нещо като хибрид между хокей и футбол. Дисциплината е включена като демонстрационен спорт на Зимните олимпийски игри през 1952 г. в Осло, Норвегия.

Първите организирани бенди клубове обаче са създадени в Англия още през 19-и век, когато хокеят на трева е адаптиран за ледена пързалка. Спортът придобива най-голямата си популярност в скандинавските държави и Русия, след като се разпространява в континентална Европа.

Играе се върху ледена пързалка с размерите на футболно игрище, а отборите се състоят от 11 кънкьори, които използват стикове с дълга дръжка и извити остриета, наподобяващи хокейните. Играта обаче е с твърда топка, а не с шайба.

Вратарите нямат стикове и пазят врати, които са доста по-големи от тези в хокея. Те могат да спират ударите на противниковите играчи с ръцете си.

На Олимпийските игри през 1952 г. се включват отборите на Финландия, Норвегия и Швеция, като шведите завършват на първо място с най-голям брой отбелязани голове.

6. Военен патрул

Заедно със скиорите и кънкьорите, войниците участват на Зимните олимпийски игри за първи път през 1924 г. в състезание, наречено военен патрул. Отборите са съставени от четирима души и включват един офицер, един подофицер и двама редници, облечени в униформи и 50-килограмови раници.

Събитието комбинира 30 километра ски бягане, алпинизъм на стотици метри надморска височина и стрелба с пушка по цели с балони.

Шест държави се състезават в състезанието за военни патрули през 1924 г. в Шамони, Франция, като Швейцария печели златния медал. Военният патрул се завръща през 1928, 1936 и 1948 г., но като демонстрационен спорт. Неговото наследство обаче живее в модерния биатлон - дисциплина, съчетаваща ски бягане и стрелба. Биатлонът е официална олимпийски дисциплина от 1960 г. насам.

7. Айсщок

Кърлингът не е част от Зимните олимпийски игри през 1936 и 1964 г., но неговият алпийски "братовчед" айсщокът се включва в програмата като демонстрационен спорт.

Спортът, който е известен и като „баварски кърлинг“, се играе от векове в Германия, Швейцария и Австрия. Подобно на кърлингистите, състезателите хващат дръжките на кръглия леден щок, който тежи почти 5 килограма, и го залюляват напред-назад, преди да го пуснат върху леда. Целта е да се доближат най-близо до целта - гумен диск, наречен daube, или да покрият възможно най-дълго разстояние.

Осем изцяло мъжки отбора от Германия, Австрия и Чехословакия участват на Зимните олимпийски игри през 1936 г. в тази дисциплина, като в крайна сметка австрийците печелят както отборното състезание, така и индивидуалните надпревари.

8. Зимен петобой

Модерният петобой, представен за първи път на Летните олимпийски игри през 1912 г., е една от най-изтощителните дисциплини. Нейният "леден" аналог се провежда за първи път по време на Зимните олимпийски игри през 1948 г. в Сейнт Мориц.

В единствената си олимпийска изява демонстрационният спорт включва 14 атлети, които се състезаваха в пет дисциплини – ски бягане, ски спускане, стрелба, фехтовка и конна езда, като всяка от тях се провежда на открито.

Както и в модерния петобой, шведските атлети доминират в състезанието и взимат първите три места. Тогавашният сребърен медалист Уилям Грут, шведски артилерийски офицер, печели златото в модерния петобой и на Летните олимпийски игри през 1948 г.