На 4 март изхвърлен ракетен двигател ще се удари в кратера Херцшпрунг от далечната страна на Луната.

Това е първият отпадък на човечеството, за който е известно, че ще достигне лунната повърхност, пише списание Science.

Първоначално учените смятаха, че ускорителят е част от ракета SpaceX Falcon 9, изстреляна през 2015 г. Но сега по-вероятната теза е, че той е част от китайската ракета Long March 3C, която избухна през 2014 г.

Объркването около произхода на бустера илюстрира колко трудно е да се проследят космическите боклуци в близост до Луната. Тъй като много държави и компании се готвят да се отправят към естествения спътник на нашата планета, както и извън неговата орбита, през следващите години, изследователите се подготвят за задълбочаване на проблема със замърсяването на Луната.

В момента в орбита около Земята има около 23 000 известни космически отломки с размери от 30 сантиметра или повече, както и над 100 милиона фрагменти с размери 1 милиметър или повече. Космическите сили на САЩ проследяват по-големите части с помощта на радар, но само до геостационарна орбита на 58 000 километра от Земята.

Луната е на близо 400 000 километра от Земята и за обектите, които минават в рамките на 70 000 километра от повърхността ѝ, не се знае много. Радарите с ниска мощност не могат да достигнат до региона, а телескопите трудно разграничават обектите, когато летят толкова близо до ярката Луна.

Предполага се, че около Луната вероятно се движат до 200 големи парчета космически боклук, въпреки че никой не знае със сигурност колко са. През следващите пет години броят им може да се увеличи значително, когато около 50 планирани мисии от Съединените щати, Китай, Русия, други страни и частни компании ще се насочат към лунната повърхност или нейното орбитално пространство.

Повечето фрагменти, които излизат от земната орбита, изгарят в атмосферата при повторно влизане в нея. Но липсата на атмосфера на Луната означава, че няма такова нещо като повторно влизане – обектите просто биха се разбили на повърхността ѝ.

Лунните удари издигат прах, който е направен от микроскопични парченца абразивно вулканично стъкло. В ерата на мисиите Аполо от 60-те и 70-те години на миналия век такъв прах причинява безброй проблеми за превозните средства, инструментите и екипажите.

Ниската гравитация на Луната означава, че прахът може да пътува на дълго разстояние, дори до отдалечени места за проучване и потенциалните населени бази на Луната в бъдеще.

НАСА: Международната космическа станция ще падне на Земята през 2031 г.МКС ще продължи да работи до 2030 г., но за това е необходимо съгласието на всички партньори в проекта

Сложният гравитационен "танц" между Земята, Луната и Слънцето прави проследяването на лунния космически боклук трудно. Обектите могат да преминават по хаотични и трудни за прогнозиране траектории, докато бъдат "дърпани" от гравитационните полета на Луната или Земята.

Изследователската лаборатория на военновъздушните сили на САЩ е отпуснала 7.5 милиона долара на изследователски екипи, чиято цел е да измислят по-добри начини за проследяване на лунния космически боклук.

Учени от университета в Аризона са построили малък 61-сантиметров телескоп за търсене на далечни отломки и разработват алгоритми, които могат да различават изкуствените петна, отразявани от предметите на фона на ярката лунна светлина. Задачата обаче е сложна, тъй като наподобява опит да се открие малка светулка до гигантски прожектор.

Каталогът, който идентифицира произхода на всяко парче космически боклук, е важен за определяне на отговорността, в случай че нещо се обърка. Съгласно международното космическо право, страната, която е изстреляла обект, носи отговорност за всички щети, нанесени от дейността му, дори ако той вече не е под техен контрол.

Китайската космическа агенция през 2014 г. изстреля експериментален космически кораб, който се завъртя около Луната и се върна на Земята, за да тества възможностите за повторно влизане в атмосферата за мисията за връщане на лунна проба Chang’e-5 през 2020 г.

Мисията, наречена Chang’e-5-T1, носеше вторичен полезен товар от научни инструменти в горния отсек на ракетата Long March, които бяха собственост на базираната в Люксембург компания LuxSpace.

Илон Мъск отхвърли обвиненията, че завзема Космоса

През януари тази година астрономът Бил Грей за първи път съобщи за обекта, свързан с Луната, обозначен като WE0913A. Първоначално той я идентифицира като ракета SpaceX, изстреляна от климатичната обсерватория на Националната администрация за океани и атмосфера през 2015 г.

Но по-нататъшните наблюдения, заедно с данните за местоположението и скоростта от LuxSpace, предполагат различен отговор. Сравнявайки подробности за цвета на обекта с проби от бяла боя, използвани от различни космически компании и агенции, учените от университета в Аризона стигат до извода, че WE0913A вероятно е част от китайска ракета.

Говорителят на китайското министерство на външните работи Уан Уенбин тази седмица отрече обектът да е китайски, като каза, че ускорителят е изгорял в атмосферата на Земята. Не стана ясно обаче дали Уанг има предвид Chang'e-5 или Chang'e-5-T1.

Официалният каталог на космическите отпадъци може да помогне за изчистването на бъдещите проблеми с космическия боклук извън Земята. Според учените, цитирани от списание Science, е добра идея човечеството да започне да мисли за лунната среда, преди да се стигне до екологичен проблем, особено на фона на предположенията, че в бъдеще на Луната ще има бази, населени с хора.