Започва ли нова ера на икономически конфликти?
Нахлуването на Русия в Украйна може да се превърне в най-голямата военна акция в Европа от 1945 г. насам.
То бележи началото на нова ера на високорискова икономическа война, която може допълнително да разтърси световната икономика, пише The Economist.
Санкциите, които Западът наложи на Русия, са толкова мощни, че предизвикаха щети за руската икономика на стойност 1.6 трилиона долара и накараха президента Владимир Путин да отправи ядрени заплахи.
Мигновеният срив на икономическа сила от ранга на Русия е безпрецедентен и ще предизвика тревога на много места по света, включително и в Китай, който ще бъде принуден да "преизчисли" цената на потенциалната война срещу Тайван.
Приоритетът на Запада в момента е победа в икономическата конфронтация с Русия. А след това ще трябва да се създаде доктрина за управление на тези икономически "оръжия", за да не се допусне стремеж на отделни държави към преминаване към автаркия*.
Фактът, че Русия в началото не прие сериозно заплахата от санкции не е изненада. От години западът налага икономически ограничения на Москва в изобилие, но до този момент те бяха неефективни.
И САЩ, и Европа не желаят да използват твърда сила в конфликта с Русия. Вместо това те използват икономически санкции. Около 10 000 души или фирми са обект на американски санкции, засягащи над 50 държави, които генерират 27% от световния брутен вътрешен продукт.
Автократите могат да избягват много от тези целеви мерки. Пълното ембарго срещу Иран и Венецуела осакатява, но и не сваля управляващите режими в тези страни. Възпиращият ефект е слаб, тъй като лицата, които са обект на ограниченията, предполагат, че Америка или Европа никога не биха приложили „максимален натиск“ върху една голяма икономика.
На 26 февруари тези допускания бяха опровергани, а Рубикон беше прекрачен, когато бяха наложени санкции срещу 11-ата по големина икономика в света. За западните фирми вече е незаконно да имат отношения с големи руски банки, освен в търговията с енергия.
Руските финансови институции бяха изключени и от инфраструктурата на глобалните разплащания, а действията срещу руската централна банка означават, че тя не може да получи достъп до голяма част от огромния си чуждестранен валутен резерв от 630 милиарда долара.
Доверието на инвеститорите се изпари и рублата поевтиня с 28% тази година, тъй като капиталите бягат, а успоредно с това инфлацията нараства с рекордни темпове. Цените на руските акции паднаха с над 90% в офшорната търговия, а мултинационалните компании една по една напускат страната. От Москва до Мурманск руснаците се редят на опашки пред банките.
Шокът може да доведе до политически преврат или до финансов срив, който да "спъне" руската военна машина. Но Путин може да отвърне със собствените си икономически оръжия, включително и да спре притока на газ за Европа.
След като ядрените бомби бяха използвани през 1945 г., бяха необходими години, за да се разработи доктрина, която да управлява тяхното използване. Сега, на фона на хаоса в Украйна, няма време за разработване на икономически еквивалент на доктрината за "ядреното възпиране".
Един принцип обаче е ясен: всяко руско икономическо отмъщение трябва да бъде посрещнато с още по-разрушителен отговор от страна на Запада, който да направи актът на "отмъщение" от страна на Кремъл ирационален. Чрез способността си да блокира технологичния внос и износа на петрол, от който Русия печели четири пъти повече от газа, Западът има сериозно предимство, пише още изданието.
Ако Западът се изправи срещу Русия и циментира възпиращата сила на новите финансови оръжия, дългосрочните последици ще бъдат сериозни и многопосочни. Колкото повече се използват подобни санкции, толкова повече държави ще се стремят да избегнат зависимостта от западното финансиране.
Това би направило заплахата от потенциално изключване от финансовата система по-неефективна и би довело и до опасна фрагментация на световната икономика. През 30-те години на миналия век страхът от търговско ембарго води до масов стремеж към автаркия и разделя планетата на икономически сфери на влияние.
Автокрациите ще бъдат най-нервни, тъй като те притежават половината от световните валутни резерви и суверенни държавни активи на стойност около 20 трилиона долара. Въпреки че Китай може да нанесе огромни икономически щети на Запада чрез блокиране на веригите за доставки, вече е ясно, че в случай на война за Тайван западните страни могат с лекота да замразят китайските резерви в размер на 3.3 трилиона долара.
Дори някои демокрации, като Индия, която засега избягва да осъди остро руската инвазия, могат да се притесняват, че са по-уязвими от западния натиск. През следващото десетилетие технологичните промени биха могли да създадат нови разплащателни мрежи, които заобикалят западната банкова система.
Пробният опит за цифрова валута в Китай има 261 милиона потребители. Днес е трудно да се "паркират" трилиони долари извън западните пазари, но с времето все повече страни може да се стремят да диверсифицират резервите си, като инвестират повече на други места.
Част от тази фрагментация вече е неизбежна. Но като прилага санкции към все повече държави през последните две десетилетия и, успоредно с това - повишава потенциалната им тежест, Западът рискува да накара повече държави да се откъснат от глобалната финансова система. А това, по всяка вероятност, не е желателно, пише още The Economist.
Ето защо, след като кризата в Украйна премине, Западът трябва да изясни как икономическите санкции ще бъдат контролирани. Безмилостното разпространение на ниско ниво трябва да бъде овладяно, въпреки че целенасочените мерки срещу лица и фирми за злоупотреби с правата на човека остават приемливи, дори и рядко да работят.
Но мащабните общоикономически санкции, в техния най-опустошителен вид, използвани срещу Русия, би трябвало да са запазени за най-тежките актове на агресия и война. Западът разполага с мощно икономическо оръжие, което доскоро беше немислимо и то трябва да се използва разумно, предупреждават експертите на изданието.
* Автаркия - икономическа система, при която търговските връзки с външния свят са силно ограничени или не съществуват, а държавите разчитат основно на собствените си ресурси.