Поддръжниците на криптовалутите ги считат за нещо като либертарианска утопия.

Тъй като токените се създават и се разменят в децентрализирани мрежи от отделни дигитални устройства, базирани в различни държави, поне на теория те са свободни от контрола на посредниците, в лицето на банките, които могат да бъдат регулирани от правителствата.

Критиците на криптофинансирането пък са скептично настроени към него точно по същата причина. За тях то представлява тиранията на технологичната анархия.

Нахлуването на Русия в Украйна и последвалите санкции на Запада срещу руските банки, компании и олигарси върнаха този дебат на дневен ред за пореден път. В Америка и Европа се засилват опасенията, че хората и фирмите, засегнати от санкциите, както и онези, които искат да продължат да правят бизнес с тях, ще използват криптовалутите, за да заобиколят ограниченията.

Ако можеха да извършват финансови трансакции извън полезрението на правителствата и регулаторите, това отчасти би деактивирало основното оръжие на Запада срещу Владимир Путин. Това обаче съвсем не е толкова лесно, пише The Economist.

Тези, които се опитват да избегнат наложените им санкции, го правят, за да запазят богатството си. За целта те трябва да притежават активи, които не могат да бъдат ясно свързани с конкретно физическо лице или институция. Имотите, яхтите, акциите и парите в чуждестранни банкови сметки сравнително лесно могат да бъдат проследени и идентифицирани.

За разлика от тях, децентрализираната мрежа на криптовалутите функционира на наднационална основа, поне на теория. Мнозина смятат, че тя предлага по-силна защита на поверителността от традиционната финансова система.

Водещите блокчейн платформи, като тези на биткойна и етериума, обявяват информацията за транзакциите си публично, но запазват участниците анонимни. В банковата система поверителността се осигурява чрез запазване на информацията за транзакциите поверителна, но участващите хора могат да бъдат идентифицирани.

В действителност обаче границите между тези два подхода са по-размити, отколкото биха се надявали евентуалните нарушители на санкциите.

Разбира се, има доказателства, че руснаците в момента купуват повече криптовалута. Обемите на търговията с валутната двойка рубла-биткойн на Binance - най-голямата по обем криптоборса, са се повишили до около десет пъти над нормалното си ниво - от около 50 биткойна на ден до близо 500.

Но това може и да се дължи на желанието на инвеститорите да държат актив, който не намалява стойността си. Биткойнът струва приблизително толкова, колкото беше цената му в долари на 24 февруари, докато рублата падна с около 40% спрямо зелените пари за същия период.

Криптовалутите помагат на Украйна да финансира армията сиВече са събрани близо 60 милиона долара за украинското правителство и неправителствените организации, които подкрепят военните

За олигарх, който иска да избегне американските санкции, превръщането на богатството в криптовалута би било средство, а не цел. Защото засега не е възможно повечето ежедневни стоки или финансови активи да се купуват директно с криптовалути.

За да конвертират дигиталните си активи обратно в конвенционална валута, е необходимо взаимодействие с борса, която би действала като интерфейс между традиционните банки. Тъй като криптоборсите стават все по-големи и по-важни, много от тях попадат в юрисдикцията на финансовите регулатори. Някои от най-големите вече са и публични компании, като повечето имат присъствие в САЩ и Европа.

Това създава два проблема за хората и фирмите, които искат да избегнат санкциите чрез криптотрансакции.

Първият е, че криптоборсите знаят самоличността на своите клиенти. По-ранните версии на някои от тях се противопоставиха на необходимостта от прилагане на мерки за борба с прането на пари, но тъй като правителствата започнаха да приемат криптовалутите по-сериозно, те оказаха натиск върху индустрията да затегне процедурите си.

Binance, например, въведе политика за борба с прането на пари през 2021 г., като изисква от своите клиенти да се идентифицират. Binance твърди, че 3% от клиентите ѝ са напуснали в резултат на тази мярка.

Вторият казус е свързан с това, че правителствата започват да засилват регулаторния натиск върху криптоиндустрията и в други посоки. По-рано този месец американският президент Джо Байдън разписа специална изпълнителна заповед за разработване на регулаторна стратегия за криптопазара. Тя ще даде право на регулаторните органи да сведат до минимум незаконната употреба на криптовалута.

Само два дни по-късно Белият дом публикува съвместно изявление с лидерите на други страни от Г-7 и Европейския съюз, заявявайки ангажимент за „предприемане на мерки за по-добро разкриване и забрана на всяка незаконна дейност с криптоактивите" и обещавайки „налагане на санкции на руските участници, които използват цифрови активи за увеличаване и прехвърляне на своето богатство“.

Миналата седмица фирмите за финансови услуги във Великобритания, включително тези в сектора на криптоактивите, бяха предупредени от британските регулаторни органи, че се очаква да гарантират спазването на санкциите, наложени срещу юридически и физически лица в Русия и Беларус.

В изявлението се казва, че използването на криптоактиви за заобикаляне на икономически санкции е престъпление и че разпоредбите не правят разлика между криптовалути и други форми на финансови активи.

Украинците се обръщат към криптовалутите на фона на финансовия хаосЦентралната банка на Украйна предприема мерки за ограничаването на цифровите парични преводи

Европейската комисия също проучва дали криптоактивите се използват за заобикаляне на финансовите санкции, наложени на руските банки.

Както Binance, така и Coinbase заявиха, че ще замразят активите на всички лица, които са били обект на санкции, въпреки че и двете платформи засега не планират да се оттеглят напълно от Русия.

За хората и компаниите, които се опитват да избегнат санкциите, преобразуването на богатството им в криптоактиви има един сериозен недостатък. Въпреки че публичните блокчейн платформи все още се смятат за непроницаеми за "любопитните" очи, те не отговарят съвсем на тази представа.

Прозрачността на данните в регистъра на транзакциите предлага много улики, които биха могли да помогнат на следователите в усилията им да "надушат" потенциалните нарушители. През декември миналата година, например, ФБР успя да конфискува активи на стойност 3.6 милиарда долара, свързани с кражба от криптоборса през 2016 г.

Всъщност, криптовалутите могат да се окажат много по-полезни за тези, които искат да се движат "на открито", а не в сенките. На 26 февруари официалният украински акаунт в Twitter публикува адреси на дигитални портфейли, чрез които приема биткойни, етериуми и други токени.

Оттогава бяха дарени криптоактиви на стойност близо 100 милиона долара. Голяма част от тях се изразходват за военно оборудване, включително бронежилетки, очила за нощно виждане и др., според Алекс Борняков, заместник-министър на Украйна по цифровата трансформация.

В екстремни случаи, когато е полезно да се намали времето, което минава между отпускането на дарението и неговото реално използване, криптоплатформите имат очевидно предимство. Токените могат да бъдат изпратени до друг портфейл за секунди, докато международните банкови преводи отнемат по няколко дни.

Конфликтът в Украйна постави на фокус рисковете от евентуални финансови престъпления в сферата на дигиталните валути, но също така и предимствата им, които могат да се окажат полезни по време или след други видове екстремни, чувствителни във времето събития, например природните бедствия.