Почти не може да се намери калиев йодид в аптеките.

Причината - завишено търсене. Това обясни пред „Монитор“ председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов.

Само за последните няколко дни са продадени стотици, а цената вече се е повишила с 5 лева. В същото време фирмата доставчик у нас е само една и обичайно има единични бройки в аптеките.

„В нормална ситуация почти не се продава, но сега хората се презапасяват. Не знам дали го пият или просто искат да се подсигурят в случай на опасност, но търсенето е много по-голямо. Преди се продаваха единични бройки, а сега стотици. Лошото е, че повечето хора си го купуват на своя глава, без консултация със специалист. Това е хранителна добавка и законът позволява, но все пак е неразумно“, каза Костов.

Вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова пък изтъкна, че щитовидната жлеза е силно чувствителна към радиоактивен йод, тъй като използва йод за производство на важни за организма хормони.

„Тя не прави разлика между нерадиоактивен и радиоактивен йод. Затова калиевият йодид (KI) се използва за „насищането“ й, което я предпазва при облъчване. KI защитава само щитовидната жлеза и то единствено от радиоактивен йод, но не и от други вредни агенти. Той не спира навлизането на радиоактивния йод в тялото и не може да „обърне“ щетите, които вече са нанесени от него на щитовидната жлеза.

KI трябва да се приема само по препоръка на здравните служби или службите за управление на извънредни ситуации. Единична доза KI защитава щитовидната жлеза за 24 часа и обикновено е напълно достатъчна“, коментира проф. Александрова.

Призоваха жителите на Литва да се запасят с таблетки йодТаблетките се разпространяват безплатно с цел профилактика

Тя уточни, че приемането на по-големи дози от препоръчаните не предлага повече защита и може да има неблагоприятни последствия, включително стомашно-чревно разстройство, парене в гърлото, алергични реакции, аномалии в щитовидната жлеза (тиреотоксикоза, хипотиреоидизъм и гуша) и др.

Междувременно, по аптеките вече има налични медикаменти като „Вентолин“ и „Пулмикорт“, които липсват от началото на годината. Преди време разтревожени майки сигнализираха за дефицита им, тъй като те се използват за лечение на респираторни заболявания при децата. Родители дори изтъкнаха, че се налага да поръчват от Одрин, където ги намират дори на по-ниска цена.

Още преди няколко месеца стана ясно, че една от причините разтворите да липсват е, че са били прилагани и при лечение на коронавирус. Така при всяка нова вълна лекарите предписват нови медикаменти. Другата причина, според експерти, е, че по време на пандемията са се нарушили веригите на доставки в много бизнеси.

„За да е налично едно лекарство, е необходимо дори едно такова условие, като това опаковките да са налични“, обясни още Николай Костов.

У нас има забрана за износ на 340 лекарства. То е установено чрез системата СЕСПА. Нейната роля е именно да установи такива дефицити, като списъкът важи една седмица и се обновява.