Имало ли е жени на гладиаторските арени в Древен Рим?

Макар и оскъдни, в запазените предмети на изкуството, държавните документи и писмените разкази съществуват доказателства, че дамите са участвали в бруталните бойни спортове по време на късната Римска република и ранната Римска империя.

Според римските историци жените са се биели помежду си, както и с животни, а дори и с мъже, страдащи от физически недъзи, в зрелища, организирани от императорите Нерон, Тит и Домициан.

Жени гладиатори са участвали в битките на арената в процъфтяващия град Помпей. А надпис, открит в пристанищния град Остия, цитира местен магистрат, който се хвали, че е първият, който „осигурява жени с мечове“ за битките в града.

В гладиаторските боеве в Древен Рим участват жени от всички социални прослойки. Робините обикновено служат на богати семейства, а техните собственици понякога виждали възможности за бизнес, включвайки ги в спортните битки.

Жените от средната и висшата класа също се биели и то по същите причини, по които го правели и мъжете - преживяването било вълнуващо, различно и вбесявало родителите им.

По онова време жените се занимавали с различни спортове и поддържането на добра физическа форма било сред приоритетите на представителите на римското общество. Римските държавни служители дори ги насърчавали, тъй като смятали, че физическата сила помага на жените да бъдат по-здрави майки.

Заможните дами можели да си позволят средства за обучение и имали достатъчно свободно време да тренират. Професионалните мениджъри на гладиаторските отбори насърчавали онези, които се отличавали в боевете, да опитат уменията си на арената, която осигурявала пари и слава.

Римският сенат приема закони през 11 и 19 година след Новата ера, които забраняват на жените от средната и висшата класа да се бият като гладиатори. Ефектът от тези мерки обаче изглежда не бил кой знае какъв, тъй като разказите за жени с благородно потекло, които се бият на арените, продължават два века след това.

Как река Нил създаде египетската цивилизация?Древногръцкият историк Херодот казва за египтяните, че

В наши дни е запазено само едно оцеляло произведение на изкуството, съхранявано в Британския музей, което ясно изобразява гладиаторки. Става въпрос за мраморен барелеф, намерен в Халикарнас, в днешна Турция, който показва битка между две жени с щитове, мечове и протектори за крака. Фигурите са обозначени като Амазонка и Ахилия - вероятно сценични имена, свързани с гръцката митология.

Надписът над главите им показва, че мачът е завършил с равенство.

Едно от най-интригуващите открития е направено през 1996 г., когато археолози от Лондонския музей откриват фрагмент от женски таз в гробница от римската епоха в лондонския квартал Саутуърк. Декоративните предмети и останките от ритуала на погребението подсказват, че това е погребение на гладиатор.

Оцелелите свидетелства за мъже гладиатори са много повече. Традицията на спортните битки продължава близо хиляда години в цялата Римска империя, която в своя пик се простира от Западна Азия до Британските острови. В Рим гладиаторските схватки започват като част от пищни погребални служби през първите векове преди Новата ера, особено сред представителите на аристокрацията.

През 65 г. преди новата ера Юлий Цезар организира бой между 320 двойки гладиатори, за да почете отдавна починалия си баща. Въпреки че състезанията са кървави, на гладиаторите се гледа като на образци на сила и доблест, които вдъхновят лоялността на масите към Рим.

Много от гладиаторите били роби или военнопленници, но свободните хора също можели да се включат се доброволно в боевете, за да рискуват живота си с надеждата за слава и богатство. Популярните гладиатори били почитани като секс символи във висшето римско общество.

Бедствия, глад и глобализация: Крахът на цивилизациите от Бронзовата епохаПреди повече от 3200 години Средиземноморието и Близкият изток са дом на няколко проспериращи и взаимносвързани цивилизации

Появяват се и специализирани училища за тяхното обучение, а спонсорите на събития наемат цели отбори от професионалните мениджъри. Постъпленията били сериозни, а робите дори можели да купят свободата си, след като спечелят няколко успешни двубоя.

Противно на сюжетите, представени в холивудските филми, гладиаторите рядко се биели до смърт. Традицията повелявала победеният боец да вдигане един пръст, оставяйки спонсора да реши съдбата му, често с помощта на публиката. Но убийството на гладиатор изисквало организаторът да плати на мениджъра солидна такса - около 10 пъти по-висока от цената на целия наем.

Шансовете гладиатор да умре по време на участието си на арената се оценявал на около 1 към 20.

Публиката жадувала за зрелища и иновации, което подтиква организаторите на боевете да предлагат все по-екзотични изпълнения. Жените гладиатори, които се бият помежду си, вероятно били част именно от тази тенденция. Според римския историк Касий Дио, Нерон организира спектакъл през 59 г. сл. н. е., „който е едновременно най-позорният и най-шокиращият".

По думите му, мъже и жени,"не само от средната класа, но дори и от сенаторския орден, карали коне, убивали диви зверове и се биели като гладиатори, някои доброволно, а други - против волята им." През 66 сл. н. е., Нерон организира битки между жени гладиатори в чест на майка му, която той е убил.

Император Домициан провежда гладиаторски схватки през нощта под светлината на факли, като понякога изправя жените бойци не само една срещу друга, но и срещу мъже с физически недъзи.

Като цяло оценката на римското общество за дамското участие в гладиаторските битки не е еднопосочно. През 200 г. сл. н. е. император Септимий Север забранява всички женски гладиаторски битки, след като чул непристойните шеги, насочени към тях по време на боевете. Той се опасявал, че спортът предизвиква неуважение към всички жени.

Впоследствие страстта към гладиаторските битки намалява значително през 5-и век, отчасти поради разпространението на християнството, което ги намира за отвратителни. Другата причина е свързана с разходите за организиране на подобни събития, които стават непосилни с разпадането на Западната Римска империя.