Шри Ланка фалира на фона на масови протести, глад и енергийна криза
Централната банка на островната държава Шри Ланка обяви, че вече е невъзможно да покрива плащанията по външния дълг, тъй като се опитва да използва намаляващите си валутни резерви за внос на основни стоки, суровини и горива.
Резервите на страната се понижиха с повече от две трети през последните две години, тъй като намаляването на данъците и пандемията от COVID-19 сериозно навредиха на силно зависимата от туризма икономика, предава Ройтерс.
Уличните протести срещу недостига на горива, електроенергия, храна и лекарства продължават повече от месец.
"Трябва да се съсредоточим върху основния внос и да не се тревожим за обслужването на външния дълг. Стигна се до момент, в който извършването на плащания по дълга е предизвикателство и на практика е невъзможно“, каза управителят на Централната банка на Шри Ланка Нандалал Вирасинге.
По думите му, плащанията по дълга ще бъдат преустановени, докато страната постигне споразумение с кредиторите и получи подкрепа от Международния валутен фонд (МВФ). Шри Ланка вече започна официални преговори с глобалния кредитор за спешни спасителни заеми.
Плащанията по външния дълг на островната държава, дължими тази година, възлизат на около 4 милиарда долара, включително държавни облигации на стойност 1 милиард долара с падеж през юли.
Тази седмица трябваше да се извърши купонно плащане от 78 милиона долара по две от емисиите с падеж през 2023 и 2028 г., но засега няма изгледи то да бъде изпълнено, въпреки че има 30-дневен гратисен период.
"Това е фалит и той беше неизбежен. Но той е положителен за икономиката, защото използвахме оскъдните валутни ресурси, за да обслужваме дълга си, когато не можехме да си го позволим. Това ще освободи средства за нашите собствени граждани", коментира главният изпълнителен директор на брокерската компания J.B Securities Муртаза Джаферджи.
Решението на Шри Ланка обхваща около 25 милиарда долара двустранен и търговски дълг, който включва около 12 милиарда долара международни държавни облигации.
"Единствената изненада е, че на властите в Коломбо им трябваше толкова време, за да се примирят с реалността. Логично е да се обяви мораториум на плащанията, докато не изработят програма с МВФ и не договорят условия с притежателите на облигации", смята старшият облигационен стратег на BlueBay Asset Management Тимъти Аш.
Управителят на централната банка Нандалал Вирасинге каза, че призивът за погасяване се приема добросъвестно и подчерта, че до този момент страната с 22 милиона души население никога не е просрочвала плащанията по външния си дълг.