Къде е раят на Земята? Едни посочват Малдивите, други Аруба, трети - Борнео.

Едно от най-изолираните места на планетата обаче със сигурност е целунато от Бога.

Почти обезлюдено, но препълнено е с вековни тайни. И пренаселено със свещени фигури, в които древните хора вярвали, че живеят душите на предците им.

Това късче земя е Великденският остров,(известен също като Рапа Нуи и Пасха), който се намира в южната част на Тихия океан.

На около 3600 км западно от крайбрежието на Чили или на около 5 часа полет със самолет сред нечовешка енергия, подобна на Бермудския триъгълник и почва, пълна с минерали, които доказано забавят стареенето, се извисяват над 900 странни каменни монументални статуи наречени моаи.

Сътворени от по времето на развита цивилизация на рапануйците, те изобразяват човешки фигури с височина от един до единадесет метра, които тежат до 80 тона, разказва вестник Стандарт.

В каменната кариера на острова, в кратера на вулкана Рано Рараку, се намират много недовършени и неизправени фигури, една от които е трябвало да бъде висока повече от 20 метра.

Всяка година пада по една загадка за прословутите моаи, пренасяни на повече от 16 километра, за да обградят целия остров. Но тайнството на божествените гиганти, които изглеждат като коленичили статуи със скръстени отпред ръце, заровени до кръста, със закопани крака в земята, така и не е разгадано.

Твърди се, че това е вследствие на мощните тектонични движения през вековете. Смята се, че с тях местните племена отдавали почит на предците, които бдят над тях. Те са били със статут на нещо средно между човек и бог, като с обърнатите си към морето гърбове бранели островитяните.

Една от версиите за изработването на статуите е, че малцината оцелели от древна цивилизация са изработили фигурите от големи камъни. Едни от тях били от базалт, други от червен камък, трети от седра. За очите на статуите използвали обсидиан - вулканично стъкло с остри краища.

А самите фигури били слепвани от вулканична пепел с природни смоли. Полинезийците ги приемали за божества, като първо изсичали лицето. След това от едната страна издълбавали ров, за да могат да изправят статуята, а зад фигурата изсипвали постепенно чакъл и пясък.

Поставяли фигурите на нещо като люлка или люлеещ се стол върху въжета. Теглели ги внимателно и така бавно ги придвижвали. Накрая фигурата била завъртана заедно с люлката си и изправяна, като отново насипвали чакъл и пясък, за да не падне.

Един от археолози, който най-много е изследвал острова - Колин Ричардс, твърди, че навремето местното население смятало заобикалящия го свят за живо същество. Затова, когато извайвали скулптури от скали, считали, че духовете се вселявали в статуите.

Учени от университета Манчестър неотдавна разгадаха произхода на огромните каменни шапки с червен цвят, които са поставени на главите на някои от гигантските статуи. Оказа се, че те са направени от скали, образувани от древен вулкан. Всяка от тях, с тегло от няколко тона, е била изработена в кратера, а после прекарана до долината по дълъг път, посипан също с червена вулканична пепел.

Защо обаче шапките са поставени на главите на статуите и какво е било тяхното предназначение, все е загадка. Все още не е разгадана и тайната защо толкова се отличават от коренните жители, които са с широки носове, нито защо са ги издигнали толкова далеч от вулкана и какво точно изобразяват.

Няма обяснение и кога се е случвало това. Предполага се, че Великденският остров е бил заселен между 300-1200 г. сл. Хр. от полинезийци, а в периода на най-голям разцвет на културата - 16 век, там са живели около 15 хиляди души.

Наскоро обаче учени обявиха, че първите заселници на Великденските острови са пристигнали около 1200 г. пр. Хр. и това оборва досегашните тези, че цивилизацията, населяваща Великденските острови, е изчезнала внезапно.

Факт обаче е, че че в самото начало на 15 век божествената протекция на статуите спряла да работи. На острова настанали тежки времена на битки и войни с многобройни жертви. Основната причина за тях бил гладът, настъпил в последствие на неразумното отношение на местните към природата.

Дърветата постепенно започнали да изчезват заради ерозията на почвата, причинена отчасти и от огромните каменни статуи. Така местните племена вече не можели да строят много канута, съответно и да ловят риба, и да се придвижват. Започнала свирепа битка за оцеляване.

Други обаче твърдят, че гигантската беда за острова донесли европейците, когато холандският адмирал Якоб Рогевен открива райското кътче на 5 април 1722 г. Било е Великден, оттам идва и името на острова. Голяма част от островитяните се разболяват от пренесени вируси, непознати за тяхната имунна система.

Плъховете, които пък дошли още с първите полинезийски заселници и се разпространили мълниеносно из острова, също ускорили загиването на цивилизацията. Учени твърдят, че популацията от плъхове вероятно е достигнала 20 милиона, тъй като на острова нямало естествен хищник, който да регулира броя на гризачите.

Така плъховете унищожили палмовите семена, в резултат на което дърветата изчезнали.

3000-годишен изгубен Описан е като най-голямото археологическо откритие след гробницата на цар Тутанкамон

Финалният удар за острова бил нанесен през 19 век, когато търговци на роби отвеждат една трета от населението - близо 1500 човека. От тях оцеляват едва 15, които биват върнати след година. Очаква ги обаче шокираща новина: епидемия от дребна шарка вече е убила почти всички. През 1877 година документите показват, че на острова е имало само 111 човека.

Днес за очевидно развитата цивилизация на Великденския остров обаче ни напомнят не само загадъчните моаи. Там се намира и така нареченият "Пъп на света" - кръгъл камък, за който се вярва, че носи тайните на вселената и събира най-важните енергийни линии на Земята.

Мистериозна засега си остава и писмеността, открита на Великденския остров - единствената, създадена в тази част на света, и все още неразчетена. В кратера на най-големия вулкан на острова Рано Кау се намира Оронго - церемониално селище с 53 къщи от камъни без прозорци и врати, а само с един отвор за провиране.

Казват, че като постоиш в някоя от тях 1-2 минути, очите ти започват да виждат в мрака, а изкачвайки се обратно нагоре, виждаш заровени почти 400 моаи.

Как са се заселили древните хора на този остров по средата на нищото, защо някои от каменните статуи имат ясни негроидни черти, от какво са вдъхновени откритите изображения на животни, които никога не са живели на острова, голям почти колкото Малта, остава божествената загадка за всеки турист, който отнася със себе си въображаеми спомени за племенни вождове, изпаднали в транс, докато получават съобщение свише.

А за местните остава утехата, че тази райска земя ще бъде само на наследниците им. Законът е такъв от векове. Така, както и магията, че това е мястото, където очите си говорят с боговете.