На 17 септември през далечната 1507 година портулагалски кораб спира край бреговете на осторв в Западна Африка.

След като екипажът се завръща в Лисабон, разказва за дивната природа и така остров Мавриций се превръща в място на престой на мореплаватели, които търгуват с подправки. Освен всичко друго, там имало и безплатна храна, защото птицата Додо, тежаща до 50 килограма, сама отивала при хората.

От дума на дума модата "Мавриций" завладяла нидерландците, които не само минавали през острова, но и век по-късно решили да го населят. Занесли кокошките и другите си домашни животни. Докато моряците вечеряли с месото на птицата, прасетата и кучетата се хранели с големите й вкусни яйца. Така за 100 години Додо изчезнала от лицето на планетата.

Затова и днес, когато Мавриций чества годишнината от откриването на острова - вече като една от най-популярните морски дестинации, туристите си спомнят за разкошните плажове, сърфистите и водолазите за изумрудения океан, а учените продължават да блъскат главите си върху двете основни загадки - неземните цветни дюни и божествената птица Додо.

От нея днес са останали само два цели скелета в музеите и дузина неразкрити тайни на 5 века, посочва вестник Стандарт. Знае се, че тя е от семейство гълъбови, че е птица със солидно тегло, извит клюн, неразвити криле и опашка, и къси, удебелени, жълти крака. Снася единични, много големи яйца, в направени гнезда от трева направо на земята. Всичко друго около Додо тъне в загадка.

Спори се дори кога за първи път е открита птицата от хората. Нидерландците твърдят, че това е през 1598 година, откогато са и първите рисунки. Португалците обаче са категорични, че имат ръкописи, които доказват как още първия кораб е бил посрещнат на сушата от странните птици. За последното животно също тече спор. Едни казват, че това се е случило 1631 година, други изследователи са категорични, че тя е съществувала до самия край на XVII век.

Странно е, че въпреки това да е едно от най-известните изчезнали животни на всички времена, заедно с мамута, никой всъщност не знае как точно е изглеждала птицата додо. Както отбелязва BBC, цели скелети на животното се срещат изключително рядко - един от последните е унищожен при пожар през 1755 г. Дори моделът в Природонаучния музей в Лондо е съставен от скелети на различни екземпляри.

Никой не е сигурен в нищо, дори самата дума "додо" има оспорван произход. Трите основни теории са или холандската дума "dodoor", или португалската дума "duodo", превеждани като като "идиот" и "глупав". Затова и птиците са станали пример за глупост и символ на изтребването на видовете. Те са част от редица популярни истории през годините - от "Алиса в страната на чудесата" до "Ледена епоха".

Въпреки това общоприетото изображение на додото - като птица с наднормено тегло и глупав поглед - вероятно е неправилен.При реконструкциите на наскоро намерени кости изглежда, че додото, всъщност, е било много по-бързо и пъргаво, отколкото художниците от миналото са смятали.

Колкото и да е странно, стандартното изображение на додо с наднормено тегло произлиза чак от времето, когато са били забелязани за първи път, макар че има и изображения на по-тънки и стройни додота (включително тези, нарисувани от Яков ван Нек, който е един от първите, който ги скицира); но те са доста по-малобройни от тези, на които додотата изглеждат угоени.

Учени от Великобритания пък съпоставяйки големината на тялото и мозъка на изчезналото додо, са стигнали до заключението, че са били доста умни птици. По интелигентност са били наравно със съвременните гълъби, чиито когнитивни способност са на умерено ниво на интелигентност. Освен това учените доказват, че Додо е имала увеличена обонятелна луковица (част от мозъка, отговорна за възприемането на миризми), което не е характерно за птиците, които имат по-развити визуални рецептори.

Авторите предполагат, че птиците Додо, тъй като са сухоземни обитатели са използвали обонятелните си рецептори, за да търсят храна - плодове, малки сухоземни гръбначни, мекотели.Всичко това, разбира се, не обяснява защо додото се хвърля в обятията на човека, за да превърне тялото си в ленива вечеря. Но историята на тази птица далеч не свърша с изчезването й. А се оказва ключова за развитието на екоссистемата на острова и в сегашните времена.

В научни разработки са описани десетки видове птици, изчезнали след Додо в Мавриций от началото на 19-ти век, когато гъстите гори на острова са били превърнати в чайни и захарни плантации. След тяхното изчезване, дърветата се променят.Учени забелязват, че всичките 13 останали дървета на острова от определен вид са на възраст около 300 години. Нови дървета не са поникнали от 17-и век.

Дали е просто съвпадение, че дървото е спряло да се възпроизвежда когато Додо е изчезнала?Оказва се, че Додо се е хранела с плодовете на това дърво и само чрез преминаване през храносмилателната система на птицата семената се опрашват и могат да се развият. Сега, повече от 400 години след като един вид е изчезнал, друг вид вероятно ще го последва като пряка последица.

Което пък поставя въпросите: Ще има ли нови екощети. И може ли науката да върне изчезналите видове. През 2007 г. учени правят уникално разкритие. Намират на най-добре запазения скелет на птицата Додо на остров Мавриций. Нещо повече, този скелетът е цялостен и е един от само двата, останали от изчезналата птица.

Находката е държана в тайна в продължение на седмици, докато мястото е изследвано и скелетът е събран, за да осигури ценни ДНК проби.Новият скелет на Додо е особено вълнуващ, защото е намерен в пещера, която е помогнала за запазването на екземпляра. Много от костите на Додо са открити в блата на Мавриций, но блатото има корозивен ефект върху костите. Проучването свърза Додо с много видове съвременни гълъби, но тепърва ще дава нова информация за генетичния код на животното.

Защо никога не виждаме малките на гълъбите?Мистерията е разбулена

Възможно ли е учените да успеят възкресят птицата Додо?

Въпреки че някои експерти твърдят, че това никога няма да бъде възможно, в науката се води голям дебат за това дали е етично да се върне изчезнал вид към живота си. Някои животни са изчезнали в следствие на човешките действия, но други просто не могат да оцелеят в естествената си среда или изчезват поради резките промени в климатичните условия.

Въпросът е къде ще отидат тези същества, особено след като много от тях няма да имат естествени врагове, освен човека. Дали заселването на съблезъб тигър в сибирската тундра няма да наруши местната хранителна верига?

Хубавото е, че има алтернатива и тя е да се запазят пресъздадените видове в "Джурасик парк", подобно на зоопарк или природен резерват. Предложението е на японските учени и вече 15 година чака своето решение.