Мадам Стефани Сейнт Клер е предприемач от нюйоркския квартал Харлем, която преди близо 100 години успява да изгради собствена хазартна империя.

Както повечето афроамериканци в началото на 20-ти век, тя се изправя пред бариерите на традиционните, доминирани от белите финансови индустрии, затова решава да се насочи към подземния свят и незаконните лотарийни игри.

Находчивата дама се изправя без страх срещу корумпирани полицаи и безскрупулни мафиоти, превръщайки се в един от най-успешните лотарийни организатори. В същото време тя насочва печалбите си и в законни начинания, като работи за професионалния възход на много чернокожи американци.

През 20-те и 30-те години на миналия век, когато милиони афроамериканци се присъединяват към Голямата миграция от юг към северните и среднозападните градове, Харлем се оформя като център на т. нар. "Черна Америка", с процъфтяваща художествена, музикална и литературна сцена.

На фона на този "Харлемски ренесанс" се появява и нелегалната лотария, наречена просто „числата“. Играчите избират три числа между 0 и 999, надявайки се, че ще съвпаднат с тези, теглени ежедневно от публични източници, като Нюйоркската фондова борса, кредитното салдо на Федералния резерв в края на деня и др.

„Хазартът позволява на много афроамериканци да допълнят ниските си заплати и да постигнат икономическа сигурност. Със своите печалби чернокожите плащат битовите си сметки, купуват радиоапарати, дрехи и дори започват свои собствени хазартни бизнеси“, пише историкът Мичиганския държавен университет Лашон Харис, цитиран от History.com.

Функционирането на лотарията изисква сериозна работна сила и хора, които да събират фишовете и да изплащат печалбите. Най-важният човек обаче е т. нар. "банкер", който финансира цялата операция. Стефани Сейнт Клер е един от най-влиятелните банкери в Харлем през 20-те и началото на 30-те години.

За нейните ранни години не се знае много. Предполага се, че е родена във френските Западни Индии в Карибско море, но не е ясно кога и как е стигнала до Ню Йорк и как е получила първоначалните средства за стартиране на своя бизнес.

В разцвета на операциите си Сейнт Клер печели по 200 000 долара годишно и се самопровъзгласява за „Кралица на числата“ с между 40 и 50 служители за събиране на фишове, 10 контрольори и няколко бодигардове. Тя живее в една от най-престижните сгради в Харлем и става известна със своите екзотични модни рокли и цветни тюрбани.

Потайното семейство Марс - третата най-богата фамилия в САЩФамилията е наследник на шоколадова империя, която включва марки, като Mars, Snickers и M&M

Чернокожите жители на Харлем се възхищават на Кралицата на числата, защото тя наема много от тях в своята компания, подкрепя финансово други законни бизнеси и се застъпва за правата на афроамериканците.

Тя печели привърженици и заради непоколебимата си решимост да се противопостави на белите гангстери, като Артър „Дъч Шулц“ Флегенхаймер, който се опитва да се намеси в бизнеса на чернокожите "банкери".

На 14 март 1930 г. Сейнт Клер е осъдена на осем месеца в трудов лагер за притежание на незаконни фишове. След като излиза от затвора година по-късно, тя свидетелства пред Комисията на Сибъри, която разследва корупцията в полицейското управление и правосъдната система на Ню Йорк.

Сейнт Клер казва на комисията, че е платила на градските полицаи общо 6600 долара, за да защити служителите си от техния контрол. Нейните показания довеждат до отстраняването на 15 полицаи.

От 1929 г. Сейнт Клер публично разобличава полицейската корупция в изданието Amsterdam News, което също е собственост на чернокожи.

„Не разбирам как тези полицаи, които трябва да бъдат защита на хората, могат да извършват набези за лотарийни фишове, когато същите тези хора са и участници в играта“, казва тя.

Сейнт Клер пуска и реклами в Amsterdam News, информирайки афроамериканците за техните граждански свободи.

„До членовете на моята раса - ако полицаите ви срещнат на улицата и ви заподозрат в нещо, не им позволявайте да ви претърсват или да ви отведат в който и да е коридор, за да бъдете претърсени. Ако полицията позвъни на вратата ви и вие отворите, откажете им да претърсват къщата ви, освен ако не ви покажат заповед за претърсване", пише в една от обявите.

През по-голямата част от 20-те години на миналия век афроамериканците ръководят незаконните лотарии на Харлем. Белите хазартни босове не им обръщат особено внимание, тъй като, според тях, става въпрос за нерентабилна игра, в която участват главно бедните чернокожи.

През 30-те години обаче, след като отмяната на т. нар. Сух режим намалява печалбите от контрабанда, Дъч Шулц и други мафиоти, които са забогатели с нелегална търговия с алкохол, насочват вниманието си към печалбите на чернокожите банкери.

Те не просто искат част от доходоносния бизнес, а да го притежават изцяло. И те не се страхуват да използват насилие, ако чернокожите оператори не се откажат от активите си.

Сейнт Клер обаче се противопоставя агресивно на тези опити. Тя използва вестникарската си платформа, за да насърчи клиентите да купуват фишове от чернокожите оператори, докато тя и нейните съюзници предприемат своя собствена кампания за сплашване срещу белите собственици на магазини, които предлагат фишовете на Шулц.

Като отмъщение той дори поръчва убийството на Сейнт Клер. Кралицата на числата си спомня, че през 1935 година е трябвало да се укрива в мазе, покрита с въглища.

Виновни ли бяха банките за Голямата депресия? По време на Голямата депресия голям брой банки фалират. Въпросът е дали те са жертви или виновници?

Враждата приключва през 1935 г., когато Флегенхаймер е застрелян от членове на друга разбойническа банда. Но дотогава мафията вече навлиза сериозно в лотарийния бизнес в Харлем.

"Имаше поне 30 банки на чернокожи, които правеха добър бизнес, когато мафията се нанесе. Съмнявам се, че сега са останали дори половин дузина“, казва по онова време Стефани Сейнт Клер. Междувременно, тя твърди, че е прекарала 820 дни в затвора и е похарчила 750 000 долара в битката си с Артър „Дъч Шулц“ Флегенхаймер.

До средата на 30-те години Сейнт Клер се отказва от нелегалните лотарии, но проблемите ѝ със закона продължават. През 1936 г. тя се омъжва за Суфи Абдул Хамид - противоречив афроамерикански религиозен и работнически лидер. Две години след брака им Сейнт Клер застрелва Хамид, подозирайки го в извънбрачна афера. За това престъпления тя получава 10-годишна присъда.

След освобождаването си Сейнт Клер живее сама в жилището си в Харлем. Тя умира през 1969 г. в психиатрично заведение в Лонг Айлънд.

Нелегалният уличен лотариен бизнес доминира в икономиката на Харлем в продължение на десетилетия, генерирайки между 800 милиона и 1.5 милиарда долара годишно до 1980 г., според The New York Times. През същата година Ню Йорк стартира първата държавна лотария, стимулирайки упадъка на незаконните оператори. Това нанася и огромен удар върху работните места в този сектор.

За Сейнт Клер обаче играта с числата не е просто доходоносен нелегален бизнес. Тя използва своето влияние, за да допринесе за стабилното бъдеще на чернокожите в нейната общност.

"Животът на Стефани Сейнт Клер символизира често неразказаните разкази и преживявания на чернокожите мъже и жени, които са използвали неформалната икономика и престъпността като начин да се противопоставят на расовото, половото и класовото потисничество в американското общество от началото на миналия век", пише Лашон Харис.