Защо САЩ не може да спре повишаването на цените на петрола и природния газ?
Притежателят на компания за добив на петрол в Тексас Джейсън Херик се опитва да произвежда повече петрол, преследвайки обещаващите печалби на фона на повишаващите се цени на суровината.
Въпреки всичките му усилия обаче, той подозира, че тази година неговата семейна компания ще отчете спад на добива в трета поредна година.
Изминали са години, откакто Pantera Energy е инвестирала в ново производство, след като парите намаляват, когато цените на енергийните продукти паднаха и дори достигнаха нива под нулата в началото на пандемията.
Сега, подобно на много други компании в САЩ и света, той се сблъсква със сериозни забавяния, докато се опитва да си осигури доставки и персонал, за да реализира свои проекти.
"Нашата работа е да се опитваме да произвеждаме колкото е възможно повече и ние го правим," казва той пред BBC. "Просто сме толкова изостанали назад, че ни е трудно да наваксаме."
Това е само един от знаците, които идват от САЩ – най-големият производител на петрол и природен газ в света, че високите цени на енергийните продукти, които засягат домакинствата, може би ще се задържат такива.
От началото на 2021 г. цените на петрола и газа са скочили приблизително два пъти или повече, след като търсенето се завърна след шоковите локдауни през 2020 г. заради COVID-19.
Войната в Украйна, която накара страните от Запада да избягват руските доставки, само изостри повишението на цените.
С увеличението на търсенето на пазара, прогнозите сочат, че добивът на САЩ ще нарасне с около 1 млн. барела на ден през тази година.
Това обаче е по-малко от 10% и не е достатъчно, за да задоволи ръста в търсенето, както и е далече от реакцията, в сравнение с последния път, в който цените бяха толкова високи - през 2014 г., когато производството на петрол на САЩ скочи с 20%, а фракинг революцията включи на висока предавка.
Ограничената реакция отразява положението на компаниите, които са ограничени от повишаващите се разходи за ключови материали, оборудване и служители, както и по-дългосрочни въпроси от страна на инвеститорите за това колко петрол и газ ще са необходими, докато светът се опитва да ограничи използването на замърсяващите изкопаеми горива като реакция на климатичните промени.
Майк Уенд, инженер в компанията за проучване на петролни залежи Lone Star Productions, казва, че фирмата му има няколко нови проекта, но не може да намери стоманените тръби, от които има нужда, което води до забавяния и повишение на разходите.
"Ще сондираме възможно най-скоро, но имаме всичките тези проблеми с предлагането и търсенето и това до известна степен задушава пазара," казва той.
Проблеми, свързани с климатичните изменения
Предизвикателствата, пред които са изправени компаниите в Северна Америка, са безпрецедентни, казва Трей Кауън, петролен и газов анализатор в Института за енергийна икономика и финансови анализи.
И докато много от малките непублични компании, като тази на Уенд, все още се опитват да увеличават производството, най-големите петролни компании засега се придържат към плановете си, изготвени преди скока в цените, избирайки да насочат неочакваните печалби предимно към акционерите, вместо към допълнително производство.
Този подход бележи една основна промяна, която, според анализатори, отразява натиска от страна на Уолстрийт, тъй като изменението на климата променя възгледите за енергийния сектор.
Акционерите оказват натиск върху компаниите да споделят печалбите, вместо да правят дългосрочни инвестиции, предвид несигурността около търсенето на фона на опитите на света да се отдалечи от изкопаемите горива, казва Раул ЛьоБлан, вицепрезидент на S&P Global.
"Пазарът се притеснява, че търсенето няма да е налице и че тези активи ще бъдат блокирани," казва той. "Ако в цената на акциите на моята компания няма дългосрочна стойност, това означава, че трябва да плащам много агресивно дивидент."
На фона на очакванията, че цените ще останат високи, ЛьоБлан казва, че компаниите вероятно ще увеличат инвестициите поне малко.
"Няма да се върнем към старите дни," твърди той. Но "войната в Украйна показа, че все още живеем в свят на изкопаеми горива. Енергийният преход не е захвърлен, но разговорът беше балансиран така, че да включва от какво ще имаме нужда в краткосрочен и средносрочен план."
Отклонение от поетите ангажименти за климата?
В света на политиката това "балансиране" породи страхове в САЩ, че президентът Джо Байдън, който беше заложил борбата с климатичните промени в основата на своята предизбрна кампания, ще спре да оказва толкова голям натиск за налагането на правила за ограничаване на емисиите и ускоряването на прехода към енергия от възобновяеми източници.
Той продължава да призовава за инвестиции в добива на енергия от възобновяеми източници, но най-амбициозните му предложения остават блокирани без никакви признаци за пробив.
Докато републиканците обвиняват неговия екологичен дневен ред за високите цени на енергийните продукти, а рейтингът му пада, Байдън подписа договори за увеличение на износа на природен газ на САЩ, освободи петрол от стратегическите резерви и одобри стотици разрешителни за сондаж на държавна земя.
"Виждаме как администрацията на президента Байдън наистина се отклонява от поетите по-рано климатични ангажименти," казва пред BBC Робърт Розански, анализатор в Global Energy Monitor, която следи енергийни проекти по цял свят.
Подобна промяна не се наблюдава само в САЩ.
Западни лидери, сред които Байдън и британския премиер Борис Джонсън, поискаха помощ от Саудитска Арабия и други страни производителки, които, според анализатори, разполагат с капацитета да увеличат производството без големи нови инвестиции.
В Канада, която е четвъртият най-голям производител на петрол в света след САЩ, Саудитска Арабия и Русия, либералното правителство възобнови разговорите за стартирането на дълго застояли петролни и газови проекти, като терминали за износ на природен газ за Европа.
"Това до голяма степен е промяна на 180 градуса в нагласите," казва Алфред Соренсон, главен изпълнителен директор на Pieridae Energy, която отложи плановете си за изграждането на терминал за втечнен придоден газ в Нова Скотия през миналата година, след като не успя да намери инвеститори.
Сега обаче компанията очаква възобновяване на проекта след индикации, че правителството може би вече иска да окаже по-голяма подкрепа.
Дали променящите се политически ветрове могат да преодолеят пазарните съмнения остава отворен въпрос, особено предвид продължаващата обществена съпротива срещу петролната и газова инфраструктура, като нови терминали и тръбопроводи, което би могло да създаде правни пречки за проекти за години наред.
"Политиците и индустрията сега наистина бичуват идеята, че трябва да спасяваме Европа с нашия петрол и газ," казва Джеймс Гунвалден Клаасен, адвокат в EcoJustice. "Прибягваме до решения от 20-и век, а вече знаем, че те не работят," казва той.
"Начинът за постигане на енергийна сигурност в Европа, Канада и САЩ е чрез разработването на устойчиви енергийни източници," твърди той. "Това може да бъде направено и трябва да бъде направено."