Американските икономисти вече не се делят на "ястреби" и "гълъби", а на оптимисти и песимисти.

Годишната инфлация достигна 8.6% през май, а на последното си заседание Федералният резерв повиши основния лихвен процент със 75 базисни пункта, което беше най-силното увеличение от 1994 г. насам.

Разногласията сега не са относно това дали Фед трябва да се бори с инфлацията, а колко болезнени ще бъдат последствията. Песимистите посочват като аргумент историята, която показва, че всички цикли на затягане на паричната политика са били последвани от рецесии.

Оптимистите пък смятат, че централните банкери могат да намалят инфлацията до целевото равнище от 2% само чрез забавяне на икономическия растеж, пише The Economist.

Засега Фед е в лагера на оптимистите. Наскоро Кристофър Уолър, който е част от борда по монетарна политика на централната банка, изложи аргументите си в полза на тази теза. Те са свързани най-вече с "горещия" пазар на труда в САЩ.

През април имаше почти два пъти повече свободни работни места, отколкото безработни, като съотношението беше близо до рекордните нива, достигнати през март. А заплатите са с над 5% по-високи отколкото преди година.

Въпреки че водещата мярка за растеж на заплатите се забавя малко, очевидният дисбаланс между търсенето и предлагането на работна ръка означава, че цените вероятно ще продължат да се покачват бързо, тъй като служителите харчат увеличаващите се доходи, а фирмите прехвърлят разходите на потребителите.

Песимистите виждат в изобилието от свободни работни места знак за това, че пазарът на труда е излязъл извън контрола на Фед. Централната банка пък ги разглежда като доказателство, че може да "охлади" икономиката и инфлацията, без да оставя никого без работа.

По-малкото свободни работни места и следователно по-слабата конкуренция за нови служители могат да намалят растежа на заплатите и инфлацията, без да повишават безработицата. Тази идея мотивира председателя на Фед Джеръм Пауъл да вярва, че икономиката е изправена пред „известна болка“, подобно на страничните ефекти при ваксинацията, но не е заплашена от самата "болест."

Аргументите на Фед са свързани с т. нар. „крива на Бевъридж“, която проследява връзката между свободните работни места и безработицата. Тя е кръстена на британския икономист Уилям Бевъридж, който през 1944 г. установява значението на свободните работни места при определяне на безработицата.

Кривата често се измества навън по време на рецесии, включително и след световната финансова криза, така че е необходимо по-високо ниво на свободни работни места, за да се поддържа дадено ниво на безработица.

Централната банка на Швейцария вдигна лихвата си за първи път от 15 г.Неочакваното повишение беше от 0.5%

След избухването на пандемията от COVID-19 кривата на Бевъридж се измести навън още по-драматично, отразявайки възхода на работата от вкъщи, упадъка на градските центрове и променящите се модели на потребителските разходи. Неотдавнашната ѝ форма предполага, че ако свободните работни места се върнат към нивото си от 2019 г., когато пазарът на труда за последно беше сравнително балансиран, нивото на безработица ще се повиши от настоящите 3.6% до над 6%.

Трудно е да си представим подобен ръст без съпътстващото свиване на икономиката. Повишение със само 0.5 процентни пункта на тримесечното средно ниво на безработицата от дъното, достигнато през предходните 12 месеца, е индикатор за рецесия.

Всеки път, когато това се е случвало от 1950 г. насам, е било придружено или последвано много скоро от икономически спад – принцип, известен като „Правилото на Сам“ по името, на американския икономист Клаудия Сам.

Кристофър Уолър обаче смята, че формата на кривата на Бевъридж ще се промени отново с намаляването на свободните места. Изместването на кривата навън по време на пандемията отразява както уволненията, така и наемането на нови служители. Съкращенията увеличават нивото на безработица за дадено ниво на свободни работни места и изтласкват кривата на Бевъридж навън.

В настоящия случай обаче броят на съкратените работници не е особено висок. А Фед се надява, че може да успее да охлади икономиката и да намали процента на незаетите работни места, но без да увеличава съкращенията. При този сценарий кривата ще бъде по-стръмна по пътя си надолу, отколкото нагоре.

Намаляването на дела на незаетите работни места до равнищата от 2019 г., но при запазване на постоянно ниво на съкращенията, би означавало само скромно нарастване на безработицата до около 4.5%.

Подобен сценарий пак би задействал правилото на Сам, но, според Уолър, „миналото невинаги е предсказание за бъдещето“. Той отбелязва, че свободните работни места никога преди не са били на толкова високо ниво.

ЕЦБ ще създаде нов инструмент в помощ на задлъжнелите държавиДоходността на облигациите, емитирани от Италия и други държави с високо ниво на дълга, нарасна, след като ЕЦБ обяви предстояща серия от повишения на основния лихвен процент и прекрати програмата си за изкупуване на облигации на фона на растящата инфлация

Изчисленията на Фед имат солидна основа, но въпреки това изглеждат като пример за свръхоптимизъм. Някои икономисти припомнят, че централните банкери омаловажиха степента на страха от инфлацията и подцениха действията, необходими за борба с нея. И задават въпроска защо се очаква по-строгата политика да намали свободните работни места, но не и да увеличи съкращенията.

По-високите лихвени проценти намаляват потребителските разходи и инвестициите, което може да доведе до свиване или дори закриване на най-слабите фирми. Уолър отбелязва, че ако не се стигне до пълномащабна рецесия, съкращенията не променят много. Но именно рецесията е точно резултатът, който песимистите се опасяват, че ще последва от по-високите лихвени ставки.

Историята, всъщност, подкрепя тези опасения и не предоставя кой знае каква подкрепа за аргументите на Фед. Изследване на Алекс Домаш и Лари Съмърс от Харвардския университет, който е в лагера на песимистите, установява, че никога не е имало случай, в който процентът на незаетите работни места да е спаднал значително, без безработицата да се е увеличила драстично в рамките на две години.

Намаляването на свободните работни места с 20% се свързва средно с 3 процентни пункта нарастване на нивото на безработица – сравнимо с това, което се подразбира от кривата на Бевъридж. Аргументът на Уолър пък предполага спад на свободните работни места с цели 35%.

Последният проблем с плана на Фед е, че той не изключва запзването на висока инфлация за по-дълъг период от време. Дори ако пазарът на труда се върне към балансирано ниво, инфлацията може да остане висока, особено ако работниците и фирмите очакват бързо увеличение на цените.

В учебниците по икономика пише, че именно високите инфлационни очаквания, а не трудността да се балансират търсенето и предлагането, затрудняват "охлаждането" на цените без да се предизвика рецесия.

Именно по тази причина реузлтатите от последното проучване на Мичиганския университет за потребителските нагласи е толкова лоша новина. То показа, че очакванията на хората за дългосрочна инфлация се повишават значително.

А всеки път, когато се докаже, че Федералният резерв е бил прекалено оптимистичен, доверието към него спада, което прави ужасния резултат още по-вероятен, пише The Economist.