Българското правителство в оставка използва последния си дъх, за да алармира за това как мафиоти са завзели контрола върху ключов граничен пункт към ЕС – с което подкопават безопасността на храните и предполагаемите общи стандарти на вътрешния пазар на блока, пише Лили Байер в свой материал за „Политико“ .

В продължение на много години ГКПП Капитан Андреево на границата на България с Турция е известен като входен пункт за наркотици в Европейския съюз и като място, където вносителите могат да бъдат рекетирани.

Сега кръстоносците на антикорупционните усилия, които оглавяват краткотрайното реформаторско управление, хвърлят светлина върху това как при предишни политически администрации една престъпна група е допускала огромни количества храна в ЕС без надлежни проверки.

Министър-председателят Кирил Петков, който дойде на поста само преди седем месеца с антикорупционна платформа, подаде оставка миналата седмица, след като загуби вот на недоверие. Но неговите съюзници, които все още са на поста до поемането на ново правителство, ескалират силно публична кампания, насочена към организирана престъпна група на границата.

Разбиването на прословутата корупция на границата в България, свързана с мафията – което отдавна е причина България да не получи право да се присъедини към Шенгенското пространство с пътуване без паспорти - идва, когато партията на Петков се готви за евентуални парламентарни избори през есента.

Като се изправя срещу Кремъл – миналата седмица София изгони 70 руски дипломати и шпиони, както и срещу организираната престъпност, Петков се опитва да начертае ясна разделителна линия между своята и предишните администрации, опетнени от връзките си и с двете.

Справянето с мощните мафиотски интереси на България не е за хора със слаби сърца. Иван Христанов, зам.-министър на земеделието (б.р. от квотата на „Продължаваме промяната“), който ръководи работата по Капитан Андреево, сега трябва да живее под охрана, защото получава заплахи - по подобие и на други държавни служители и техни близки.

Когато Христанов за първи път поискал досие на ГКПП Капитан Андреево през януари, още на следващия ден получил предупреждение от мафията. „Дойде това съобщение от мафиотите“, каза той в интервю за „Политико“. „Беше под формата на въпрос: „Ще воюваме ли с вас? Или ще имаме мир?“

„Частната граница“ на Европа

Разследването на българското правителство се фокусира върху организирана престъпна група. Тя използва позицията си на фактически монополист с контрол върху един от най-натоварените гранични пунктове в Европа, за да генерира незаконни приходи и да допуска храни в ЕС, които при нормални обстоятелства биха били отхвърлени или унищожени по законови причини.

Финансовият министър в оставка Асен Василев публикува анализи, според които финансовите щети от корупцията на граничния пункт възлизат на 2500 евро на час - или близо 22 милиона евро годишно. Пред българска телевизия Василев каза, че при Капитан Андреево на практика е имало "частна граница" от десетилетие.

Престъпната група, според длъжностни лица, е имала монопол върху граничния контролно-пропускателен пункт, като е взимала подкупи и е изнудвала компании - без намеса от властите.

Зам.-министърът на земеделието Христанов каза: „Има доказателства, че „храни, които не са били подложени на нужния контрол – и много, много вероятно са имали завишени нива на пестициди – са влезли в Европейския съюз и са стигнали до европейската трапеза за консумация“.

„Отнасяме се изключително сериозно към този въпрос", каза още Христанов. "Не само за европейските граждани, става въпрос и за нашите деца“.

Българското правителство постави граничния пункт под свой контрол и поиска помощ от чужди правителства и организации.

„За последните 10 години всичко на Капитан Андреево е функционирало в крещящ конфликт на интереси, което не е било от полза за здравето на българските граждани и гражданите на ЕС“, каза Христо Даскалов, изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

Частна фирма „носеше отговорност както за товаро-разтоварната дейност на пратките, така и за фитосанитарния и ветеринарния контрол“, пише Даскалов в отговор на въпроси на „Политико“.

По този начин, според него, „операторите имаха интерес да имат по-малко проблеми с товарите, за които отговаряха, и имаха всички стимули да крият данни, тъй като те бяха единственият контрол върху собствената си работа.“

Ситуацията на Капитан Андреево беше "публична тайна", каза Константин Бачийски, депутат от партията на Петков "Продължаваме промяната". „В миналото всички знаеха, но допреди седем месеца никой не искаше да я разкрие“, каза той.

До този момент корупцията по границата беше "възможна", защото "политиката на високо ниво" осигуряваше "чадър" за защита на престъпната дейност, каза депутатът и добави, че "за първи път от последните 30 години" през последните месеци България е имала "правителство, което иска да се бори" с корупцията.

Българската граница с Турция предизвика безпокойство и сред европейските длъжностни лица.

През 2017 г. тогавашният член на Европейския парламент Кати Пири, политик от холандската Лейбъристка партия, се оплака във въпрос до Европейската комисия, че „хиляди граждани на ЕС отново са претърпели сериозни неудобства поради корупционни практики в България, като например хората да бъдат принудени да плащат подкупи на границата“.

Но години наред всички тези опасения бяха до голяма степен игнорирани, както в България, така и на ниво ЕС.

Въвеждане на ред в „превзета държава“

През пролетта, в опит да възстанови реда, правителството на Петков започна процеса на връщане на контрола върху ГКПП Капитан Андреево. Българските власти поканиха на посещение и чуждестранни митничари, а в сряда пристигна делегация от Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ на Европейската комисия.

Когато правителството пое проверките, подозренията му за липсата на строг контрол се потвърдиха. „Лабораторните ни данни показват, че през последния месец и половина имаме по-висок процент проби с пестициди, отколкото миналата година“, каза Даскалов, шефът по агенцията по безопасност на храните.

И докато правителството беше изправено пред "огромен саботаж и съпротива" по време на прехвърлянето от контрола от частната компания, Даскалов каза, че сега служителите са в процес на изграждане на нова държавна лаборатория на границата и назначаване на нови служители.

„Това, което е важно за българските и европейските граждани, е, че сега те могат да бъдат спокойни - след години на тормоз българското правителство е възстановило реда на тази граница и е установило действащ санитарен контрол“, каза той.

Ключовото предизвикателство за българското реформаторско правителство е, че неговият екип трябва да работи в „превзета държава“ и се оплаква, че съдебната система на страната до голяма степен си затваря очите за делата на мафията на високо ниво.

Затова държавните служители в правителството на Петков казват, че сега се страхуват от възмездие както от организираната престъпност, така и от прокурорите - заради усилията си да привлекат общественото внимание към границата.

„Имам купища доказателства тук", каза зам.-министър Христанов. "Но няма "нищо" от прокурорите, "дори нито един въпрос", каза той. „Ние сме много, много уверени, че след като не сме в изпълнителната власт, те ще ни преследват - вместо да преследват групите, са създали цялата тази схема. И това притеснява ли ме? Да, абсолютно“, добавя Христанов.

Българските прокурори и партията ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов, която доминираше политиката на страната повече от десетилетие, бяха обект на масови протести срещу корупцията през 2020 г., в които протестиращите обвиниха съдебната система и правителството в подкрепа на интереси на мафията.

Но докато Борисов падна от власт миналата година, позицията на всемогъщия главен прокурор е защитена от политическа намеса и той отказа да се подчини на искането на правителството на Петков да подаде оставка.

Проблем и на Европа

В търсене на външна подкрепа за борбата с могъщата мафиотска мрежа в страната си, много българи силно подчертават, че мащабът на корупцията трябва да привлече общоевропейски отговор.

„Това не е границата само на България, това е границата на Европейския съюз и защитата на границата е защита на интересите на европейците“, каза депутатът Бачийски. Финансовите щети са "не само за бюджета на властта у нас, но и за бюджета на Европейския съюз - така че Европейският съюз също има интерес да реши този проблем".

През последното десетилетие обаче администрациите на бившия германски канцлер Ангела Меркел и Европейската комисия, водени от дясноцентристката Европейска народна партия, неизменно заемаха мека позиция по отношение на България и избягваха да накажат своя съюзник Борисов.

Служител на Комисията каза, че Брюксел наскоро е изпратил „спешен одит на място“ в отговор на опасенията, но че „за момента Комисията няма доказателства, които показват, че общественото здраве, здравето на животните или растенията е било компрометирано“.

Мирослав Найденов, бивш министър на земеделието от управлението на ГЕРБ, обвини Христанов в лъжа за процеса, с който държавата е прехвърлила отговорността за проверките на храните. В български медии Найденов е цитиран да твърди, че мониторингът на нивата на пестицидите "никога" не е бил предаван в частни ръце.
От ГЕРБ не отговориха на запитване за коментар. Изправена пред купища обвинения за широкомащабна корупция, партията публично твърди, че има подход на „нулева толерантност“ към подкупите.

Някои анализатори отбелязват, че акцентът върху граничния пункт от страна на политици от реформаторите в отиващата си коалиция на Петков е част от подготовката за очакваната изборна битка с ГЕРБ.

„Петков събира подкрепа, държи на своето“, каза Димитър Бечев, гостуващ учен в мозъчния тръст Карнеги Европа, като добавя, че „хората на Капитан Андреево са известни мафиоти, които имат съдебна защита.” „Ако гоните корупцията наистина, клиентите на ГЕРБ може да започнат да бягат“, каза още той.