Тъмната страна на Uber: Подкупи, заплахи и връзки с висши политици
В поверителни файлове, изтекли в публичното пространство, се твърди, че технологичният гигант Uber е пренебрегвал законите, лобирал е тайно пред висши политици, опитвал се е да измами полицията и е насърчавал използването на насилие по време на агресивната си глобална експанзия.
Файловете, цитирани от The Guardian, съдържат над 124 000 документа, разкриващи съмнителни от етична гледна точка практики, с които компанията е подхранвала глобалния си растеж.
Информацията в документите обхваща период от пет години, когато Uber беше управлявана от своя съосновател Травис Каланик, който се опита да наложи услугата за споделено пътуване в много градове по света, въпреки че в много от тях тя нарушаваше законите и разпоредбите за таксиметровите превози.
Това беше и причината, поради която в някои страни имаше остри реакции срещу присъствието на Uber, а изтеклите документи показват как компанията се е опитала да си осигури протекции чрез "ухажване" на премиери, президенти, милиардери, олигарси и медийни магнати, пише The Guardian.
Изтеклите съобщения, разменени между шефовете на Uber и въпросните официални лица, предполагат, че ръководството на компанията е било наясно, че нарушава закона. Един от директорите се шегува, че са станали „пирати“, а друг признава, че са "просто незаконни".
Файловете обхващат периода от 2013 до 2017 г. и включват над 83 000 имейла и електронни съобщения.
В едно от тях Травис Каланик отхвърля опасенията на част от неговите колеги, че изпращането на шофьорите на Uber на протест във Франция ги излага на риск от насилие и сблъсъци с представителите на таксиметровата индустрия.
"Мисля, че си заслужава. Насилието е гаранция за успех", казва по този повод Каланик.
Файловете съдържат съобщения, разменени между Каланик и Еманюел Макрон, който във въпросния период заема поста министър на икономиката във Франция. Предполага се, че той е бил сред лобистите в полза на американската компания, която е имала осигурен чест и директен достъп до него и неговия екип.
Макрон изглежда е положил изключителни усилия, за да помогне на Uber, като дори е казал на компанията, че е сключил "тайна сделка" с нейните опоненти във френския кабинет.
Ръководителите на Uber обаче са изразявали открито презрение към други политици, които са били по-малко възприемчиви към бизнес модела на компанията.
След като германският канцлер Олаф Шолц, който по това време е кмет на Хамбург, се противопоставя на лобистите на Uber и настоява да се плаща на шофьорите минимална работна заплата, един от директорите на компанията го нарича "абсолютен комик".
А когато Джо Байдън, който по това време е вицепрезидент на САЩ и е поддръжник на Uber, закъснява за среща с компанията на Световния икономически форум в Давос, Каланик изпраща съобщение на свой колега, в което казва: „Накарах моите хора да го уведомят, че всяка минута, с която закъснее, означава, че ще има една минута по-малко с мен".
Изтеклите документи хвърлят светлина върху методите, които Uber е използвала, за да постави основите на своята империя. В момента компанията има пазарна оценка от 43 милиарда долара и извършва приблизително 19 милиона пътувания на ден.
Файловете обхващат операциите на Uber в 40 държави през периода, в който компанията се превръща в глобален гигант.
От Москва до Йоханесбург, финансиран с безпрецедентна подкрепа на фондовете за рисков капитал, Uber силно субсидира пътуванията, съблазнявайки шофьори и пътници към приложението със стимули и модели на ценообразуване, които в дългосрочен план не биха били устойчиви, пише още изданието.
Uber подкопава позициите на традиционните таксиметрови компании и оказва натиск върху правителствата да променят законодателството, за да проправят пътя за бизнес модела на споделените пътувания, които по онова време печелят популярност по целия свят.
В опит да потуши яростната реакция срещу компанията, Uber е планирала да похарчи извънредно 90 милиона долара през 2016 г. за лобиране и връзки с обществеността, сочи един от документите.
Стратегия често е включвала "прескачане" на градските кметове и транспортните регулатори чрез осигуряване на достъп направо до изпълнителната и законодателната власт.
Освен с Еманюел Макрон и Джо Байдън, ръководителите на Uber са се срещали лично и с ирландския премиер Енда Кени, израелския премиер Бенямин Нетаняху и финансовия министър на Великобритания по онова време Джордж Осбърн.
В опита си да повлияе на политическите дебати, Uber е плащала на видни учени стотици хиляди долари, за да изготвят изследвания, които подкрепят твърденията за ползите от икономическия модел на компанията.
Въпреки добре финансираната и упорита лобистка операция, усилията на Uber имаха смесени резултати. На някои места компанията успява да убеди правителствата да пренапишат законите с траен ефект. Но на други тя се оказа блокирана от утвърдените таксиметрови индустрии или от леви политици, които просто отказват да отстъпят на натиска.
Когато се сблъска с опозиция, Uber се опитва да извлече ползи, подхранвайки теорията, че нейната технология реформира остарелите транспортни системи и призовава правителствата да обновят своите закони в полза на потребителите.
Шофьорите на Uber несъмнено са били обект на жестоки нападения и понякога убийства от разярени таксиметрови шофьори. Компанията често характеризира опонентите си на регулираните таксиметрови пазари като „картел“.
Въпреки това, и ръководителите, и служителите на Uber изглежда не са имали съмнения относно не особено легалния характер на собствената си дейност.
Във вътрешни имейли служителите се позовават на „статут, различен от правния“ на Uber или други форми на активно неспазване на разпоредбите в много страни, включително Турция, Южна Африка, Испания, Чехия, Швеция, Франция, Германия и Русия.
Един от висшите директори на компанията пише в имейл следното: „Ние не сме законни в много страни и трябва да избягваме да правим антагонистични изявления“, а друг посочва, че "официално станахме пирати“.
Наири Хурдажян, ръководител на глобалните комуникации на Uber, се изразява още по-откровено в съобщение до свой колега през 2014 г., на фона на усилията за затваряне на компанията в Тайланд и Индия: „Понякога имаме проблеми, защото просто сме нелегални".
The Guardian ръководи глобално разследване на изтеклите файлове на Uber, споделяйки данните с медийни организации по целия свят чрез Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ). Повече от 180 журналисти в 40 медии, включително Le Monde, Washington Post и BBC, се очаква да публикуват поредица от разследващи репортажи за световните практики на технологичния гигант.
В отговар на изтеклата информация Uber признава за „грешните си стъпки в миналото“, но уверява, че е претърпяла сериозна трансформация от 2017 г. насам под ръководството на настоящия си главен изпълнителен директор Дара Косровшахи.
„Ние няма да търсим извинения за предишното поведение на мениджмънта, което очевидно не е в съответствие с нашите настоящи ценности. Вместо това молим обществеността да ни съди по това, което сме направили през последните пет години и какво възнамеряваме да правим през следващите години“, се казва в съобщението на компанията.