Цените на храните вече бяха високи преди произвеждащата зърно Русия да нахлуе в изнасящата пшеница Украйна, затруднявайки черноморската търговия и предизвиквайки безпрецедентни финансови санкции.

Нарастващите разходи за горива и основни стоки във време, в което бюджетите на правителствата вече са подложени на натиск, сега изнервя ситуацията и обтяга съюзите по цял свят.

Нещата се влошават и от факта, че Русия е гигант на пазара на концентрирани изкуствени торове. Въпреки че в санкциите има изключения за подхранващи вещества, използвани в храните и земеделските култури, всъщност, логистиката на износа беше нарушена, трейдъри и банки се страхуват да не нарушат правилата, а високите цени на природния газ увеличиха производствените разходи.

Всичко това, в крайна сметка, струва много на селскостопанските производители. В периода между април 2020 г. и март тази година цените на изкуствените ториве са нараснали над три пъти — това е най-рязкото 23-месечно увеличение от 2008 г., според данни на Световната банка.

Всичко това се усеща на много места по света. В Бразилия, която внася над 85% от изкуствените си торове, повечето от Русия, високите разходи и нарушеното предлагане доведоха до забавяне на покупките от страна на селскостопанските производители, въпреки че сезонът за сеитбата на соя наближава бързо.

Цените принуждават селскостопанските производители в други държави да ограничат подхранващите вещества или да оставят полетата незасяти. Изследователи предупреждават, че в Субсахарска Африка използването на подхранващи вещества може да се свие с една трета, което ще засегне реколтата на зърнени култури.

Агроекологията - предизвикателство и възможност за Европа

Правителствата на съюзниците полагат усилия, за да гарантират, че прекомерното спазване на санкциите не ограничава позволената търговия, докато страните от Г-7 и Световната банка създадоха глобален съюз за продоволствена сигурност, който има за цел да увеличи предлагането, да премахне търговските бариери и да добави финансова подкрепа.

Всяка ефективна реакция обаче трябва да решава не само този спешен случай, а да подготвя света и за следващия чрез инвестиции в устойчивото снабдяване с хранителни вещества, необходими за изхранването на света, пише Bloomberg.

Какво друго може да бъде направено?

Засега основният приоритет на света би трябвало да бъде облекчаването на непосредствения недостиг и избягването на значителни поражения върху следващата реколта. Това означава оказването на натиск върху държави, като Китай, за премахването на пречките пред износа на изкуствени торове с помощта на Световната търговска организация.

Обединените нации би трябвало да направят така, че дори и по-малките търговци и транспортни компании да могат да се ориентират във финансовите и други санкции, осигурявайки яснота. Съществуващите програми за подкрепа за уязвими износители, като Африканския механизъм за финансиране на изкуствени торове, би трябвало да бъдат разширени.

За щастие, на хоризонта се задава и ново предлагане – износители на калиев карбонат в Канада и на други места увеличават производството, докато най-богатият човек в Африка отвори завод за карбамид в Нигерия.

Гледайки напред, светът има нужда да увеличи предлагането и в същото време да ограничи използването на хидровъглероди в производството на азотни торове. Това ще изисква драстично увеличение на инвестициите в слънчева и вятърна енергия, особено в Африка. То също така ще изисква увеличаване на енергийната ефективност на по-старите съоръжения.

Комплектите за изследване на почвата и националните карти за почвите, подобно на системата, изградена от правителството на Етиопия, могат да помогнат дори на дребните стопани да адаптират потреблението си и може да направят значителна разлика в държави, като Китай и Индия, където субсидии насърчават добре насоченото приложение.

Още по-добро разбиране на остатъците в почвата от предходния сезон може да подобри реклотата.

Има доста място за увеличение на инвестициите в индустрията на химическите торове, която все още разчита на много стари технологии. Торовете с бавно освобождаване, например, не вредят толкова много на климата и са по-ефективни от традиционния вид, намалявайки количествата, които фермерите трябва да използват.

Проучване от Шри Ланка сочи, че реколтата от ориз нараства, дори и когато се използва наполовина на стандартното количество подхранващо вещество. По-добрите комбинации от биологични и химически торове може да има сходен ефект.

По-мащабното използване на прецизно селско стопанство, при което производители използват широк набор от технологии, за да следят културите, да елиминират брака и да повишават производителността, може да има големи ползи, особено в развиващия се свят.

Войната в Украйна показа, че глобалното снабдяване с храни е по-несигурно, отколкото мнозина си мислеха. Това е предупредителен знак, който светът не може да пренебрегне.