Идва ли ренесансът на ядрената енергетика?
Изграждащата се в момента Hinkley Point e най-новата атомна електроцентрала в западния свят.
Когато строителството приключи, двата ядрени реактора ще могат да доставят на британската мрежа 3.2 гигавата мощност, осигурявайки около 7% от нуждите на страната от електроенергия.
За четирите години, през които продължава строежа на АЕЦ-а на брега на Бристолския канал в западната част на Англия, той постоянно е даван като пример за настоящите проблеми на индустрията.
Дългогодишните пречки, свързани с разходите и строителния график, направиха конкуренцията на ядрената енергетика с природния газ и въглищата изключително трудна.
Сега те я затрудняват да се конкурира с все по-евтините възобновяеми енергийни източници, пише The Economist.
Когато британското правителство и EDF Energy, която е собственик на Hinkley Point, подписаха съответните договори през 2013 г., се очакваше централата да произвежда един мегаватчас електроенергия на цена от 92 паунда (които тогава се равняваха на около 145 щатски долара). По това време се очакваше същото количество енергия от нов офшорен вятърен парк да струва 125 паунда, или 197 долара.
Девет години по-късно Hinkley Point изостава с две години от графика и вече е надхвърлила първоначалния бюджет с 10 милиарда паунда (12.2 милиарда долара), така че произвежданата от нея енергия в бъдеще ще струва повече.
Офшорните производители на вятърна енергия, от своя страна, предлагат енергия на по-малко от 60 долара на мегаватчас. Цената на електроенергията от слънчеви панели падна още повече.
Екоактивистите, които отдавна смятат ядрената енергия за опасна, сега могат да получат подкрепа и от икономистите, които казват, че е твърде скъпа.
Освен всичко това, АЕЦ-ът е изправен пред проблема да бъде построен от компания във все по-тежко положение. Другите европейски централи, базирани на реактори с подобен дизайн, също изостават от графика.
Съществуващите реактори на EDF във Франция също предизвикват безпокойство. Проблеми с корозията, открити през 2021 г., доведоха до затваряне на редица от тях за проверка и ремонт в момент, когато цената на природния газ, а оттам и на електроенергията, нарастваше.
През март стана ясно, че печалбата ѝ ще бъде с 11 милиарда евро по-ниска от първоначалните прогнози. Друг удар от 8.4 милиарда евро дойде чрез заповедта на френското правителство EDF да доставя електроенергия на електроразпределителните дружества под пазарния курс на едро, за да защити потребителите от увеличението на разходите.
Въпреки всичките си проблеми обаче, според стандартите на проектираните и построени от Запада атомни централи, Hinkley Point се движи горе-долу добре. EPRS централата в Олкилуото във Финландия и тази във Фламанвил, Франция, започнаха да се строят съответно през 2005 и 2007 г., но все още не са подали нито един ват в мрежата.
Същото важи и за Vogtle - американска централа, проектирана около два реактора на Westinghouse AP1000, която започна строителството си през 2009 г. и през 2017 г. доведе Westinghouse до фалит. И трите централи са между два и три пъти над първоначалния си бюджет и изостават с десетилетие.
В същото време строителството и пускането на ядрени реактори в Китай и Русия върви с доста по-бързи темпове. Между 2008 и 2021 г. руската държавна компания Росатом стартира и завърши 10 реактора в 5 електроцентрали в Русия.
Китай строи реактори с различни конструкции, включително AP1000 и EPRS. China General Nuclear Power Group започна да работи по своите две EPRS централи в Тайшан, Южен Китай.
Това означава, че онези западни страни, които все още се интересуват от изграждането на атомни електроцентрали, все повече се обръщат към компании от други места по света. В началото на тази година Росатом очакваше да построи четири реактора в ЕС, а през февруари британският ядрен регулатор одобри Hualong One - дизайн на китайски реактор за използване в Брадуел, Есекс.
След това дойде войната в Украйна. На 15 февруари, когато руските сили се натрупаха на границата с Украйна, България окончателно отхвърли всяко руско участие в атомната централа, която трябваше да бъде построена край Белене, припомня изданието.
Министърът на икономиката на Финландия Мика Линтила също заяви нееднократно, че сега би било „абсолютно невъзможно“ да се даде разрешение за строителството на руски АЕЦ в Ханхикиви. През март Чехия изключи руски реактори от търг, за който преди това те са били водещ кандидат.
Унгарската опозиция атакува плановете за два нови руски реактора в централата в Пакш с аргумента, че те ще изложат страната на силно руско влияние. Проруският премиер Виктор Орбан може да е имунизиран срещу техните аргументи, но западните санкции поставят под съмнение, че Росатом може да завърши изграждането на централата.
Общото безпокойство относно враждебния контрол върху такива активи поставя под съмнение и китайските планове за Брадуел.
В същото време обаче войната в Украйна и нейните последици подчертават по-общия аргумент за енергийната сигурност в полза на атомните електроцентрали. Те могат да позволят на собствениците си сигурно електроснабдяване.
Зависимостта на ЕС от руския газ увеличава доходите на Русия, въпреки че артилерията ѝ сравнява със земята украинските градове. От средата на юни руските мерки за ограничаване на доставките доведоха цените до рекордно високи нива.
Ако европейските страни имаха повече атомни централи, тяхната зависимост от руския газ щеше да бъде намалена. Това е причината, поради която страни, като Финландия, се интересуват от ядрената технология.
Когато президентът на Франция Еманюел Макрон обяви на 10 февруари, че страната ще строи нов набор от ядрени централи, той посочи възобновяемите и ядрените източници като „най-суверенния“ начин за производство на електроенергия.
По време на посещението си в Hinkley Point през април британският премиер Борис Джонсън изрично заяви, че реакторът е част от стратегията на страната за нейната енергийна сигурност.
Тези идеи са подплатени и с практически аргументи. Ядрената енергия е сравнително безопасна и е благоприятна за климата. Според анализ на изследователската организация Our World in Data, изгарянето на въглища за генериране на един тераватчас електроенергия е свързано с около 24.6 смъртни случая, най-вече заради замърсяването на въздуха с твърди частици. Природният газ е около десет пъти по-малко смъртоносен.
А ядрените централи, дори и след включването на около 4000 смъртни случая, свързани с катастрофата в Чернобил, и още 573 души, които, според вестник Yomiuri Shimbun, са починали в резултат на инцидента във Фукушима, броят на предизвиканите от ядрената енергия смъртни случаи е само 0.03 на тераватчас.
Що се отнася до климата, ако индустриализираните страни искат да дадат своя принос за ограничаването на ръста на средната глобална температура, в сравнение с тази от прединдустриалната епоха до под 2° по Целзий (целта, заложена в Парижкото споразумение от 2015 г), те трябва бързо да "прочистят" електрическите си мрежи от изкопеми горива.
Прогнозните модели показват ясно, че дори с големи мрежи и много по-голям капацитет за съхранение на енергия, отколкото е наличен днес, това би било много по-евтино, ако мрежата включва не само вятърна и слънчева енергия, но и допълнителни стабилни мощности.
Тази роля може да бъде поета от централи, работещи с изкопаеми горива, но оборудвани с технология за улавяне и съхранение на въглеродния диоксид. Но до този момент подобна технология не е внедрявана в големи мащаби.
Водното електричество и ядрената енергия са единствените методи за производство на такава мощност без отделяне на въглероден диоксид. А обектите, подходящи за големи нови водноелектрически централи в развитите страни, са много малко.
Малките модулни ядрени реактори изглеждат обещаващи, но в по-голямата си част все още са на ранен етап на развитие. Единствената доказана форма на ядрена енергия, от която може да се очаква да осигури големи обеми от електричество в мрежите в богатите страни през 2030-те, е формата, която съществува и днес - големи, трудни за изграждане и тромави реактори като EPR.
От тази гледна точка строителството на Hinkley Point е решаващ тест за това дали западното финансиране, строителство и вериги за доставки могат да бъдат подобрени по начин, който ограничава хроничното превишаване на сроковете и разходите в ядрената индустрия.
Един от най-големите проблеми на атомните централи е, че те трябва да струват по-малко. Финансирането за тях винаги е било по-скъпо, защото и рисковете при изграждането им са по-високи.
Ядреното строителство често не отговаря на високите стандарти, към които, разбираемо, трябва да се придържа. Когато регулаторите забележат нередности, те трябва веднага да бъдат коригирани, а това също струва пари.
Нито една западна страна няма опит в това да завършва ядрени проекти и качествено, и бързо. Hinkley Point е първият АЕЦ, който ще бъде построен във Великобритания за последните 30 години. Веригите за доставка са не само изключително сложни, но и поръчкови.
За да се промени този цикъл, е необходимо както по-добро изграждане, така и нови модели на финансиране. Конструкцията в Hinkley Point използва съвременни техники за планиране и сглобяване, които са предназначени да направят изграждането по-бързо.
Вместо да бъдат заварявани парче по парче, на място, компонентите се изграждат „офлайн”, далеч от самия реактор, след което се доставят на място и се инсталират.
Има и други компании, които се опитват да правят атомни централи по нов модел, но те не са изпробвани в Европа. Японската ядрена индустрия построи много електроцентрали у дома и след рестартирането на тези, затворени след Фукушима, има планове за още. Но никога не е строила в чужбина.
Във Великобритания имаше планове за изграждане на два японски АЕЦ-а, но те отпаднаха през последното десетилетие. Westinghouse, която сега е собственост на частна инвестиционна група, прави пари от зареждане с гориво и поддръжка, но след загубите си във Vogtle няма твърди строителни планове.
Въпреки това Westinghouse води преговори както с Полша, така и с Чехия за реакторите, които искат да построят. Полша разговаря и с Korea Electric Power Corporation, по-известна като KEPCO. Компанията все още не е строила завод в Европа, но е изграждала мощности на други места, включително и в Обединените арабски емирства.
Новите доставчици биха могли да подобрят перспективата пред ядрената енергетика, включително и пред евентуалното разгръщане на по-малките модулни реактори. Американска компания, наречена NuScale, има сделка за изграждане на комплект от шест малки реактора в Румъния, които заедно ще доставят 462 мегавата към мрежата.
Rolls-Royce пък рекламира малко по-големи реакктори, всеки от които може да произвежда повече от всичките шест на NuScale. Британската компания в момента води преговори с Полша за доставка на подобни енергийни мощности.
Ако такива проекти наистина позволят електроцентралите да започнат да работят само за няколко години, а не за десетилетия, интересът към АЕЦ може да се възроди както в Европа, така и в Америка. Но това не е причина да се изоставят опитите големите атомни централи да станат по-евтини и по-лесни за изграждане, пише още The Economist.
За да замени електричеството, генерирано от изгарянето на руски газ, Европа ще се нуждае от поне 40 гигавата нов ядрен капацитет през следващото десетилетие и половина. А ако успее да стане достатъчно добра в изграждането на големи ядрени централи, така че да ги предложи за износ, това би било значителен бонус.
Свят, в който всички нови ядрени програми трябва да разчитат на Китай и Русия, е непривлекателен от геополитическа гледна точка.
Изглежда, че Големият Карл - най-големият кран в света, който работи на площадката на Hinkley Point, има по-сериозна задача от това да вдига 1000-тонните товари. Той има потенциала да изправи на крака цялата ядрена индустрия.