"Строителството спира, ипотеките спират. Довършете жилищата и си получете парите!"

Това е едно от скандиранията от страна на недоволни купувачи на жилища в Китай по време на протест през юни.

Техният гняв заради недовършените им имоти обаче не спира дотам.

Стотици от тях спряха да изплащат ипотечните си заеми – радикална стъпка за Китай, където несъгласието не се толерира.

Млада двойка, която се мести в Джънджоу в централната част на страната, разказва пред BBC, че след като получава първоначалната вноска миналата година, строителят се оттегля от проекта и изграждането започва да буксува.

"Представяла съм си безброй пъти радостта от това да живеем в нов дом, но сега това изглежда нелепо," казва жената, пожелала анонимност.

Друга жена, която купува жилище в Джънджоу, казва пред BBC, че също е готова да спре да изплаща ипотеката си. "След като проектът бъде възобновен напълно, ще продължа да плащам."

Много от тях могат да плащат, но избират да не го правят, за разлика от ипотечната криза в САЩ през 2007 г., когато бяха отпускани пари на високорискови кредитополучатели, които след това изпадаха в просрочие.

Чесън вместо първоначална вноска и прасе бонус при покупка на имот в КитайНякои китайски строителни предприемачи полагат огромни усилия, за да привличат купувачи

Те са закупили жилища в близо 320 проекта из цялата страна, според оценка на Github, където собствениците на имоти споделят своя опит. Не е ясно обаче колко от тях са спрели да плащат.

Бойкотираните заеми може да са на стойност 145 млрд. долара, сочат оценки на S&P Global ratings. Други анализатори твърдят, че сумата може би е още по-голяма.

Бунтът разтърси властите, насочвайки вниманието към пазара, който вече беше подложен на натиск от страна на забавящия се темп на растеж на икономиката и сериозната ликвидна криза.

Нещо повече, това даде индикации за липсата на доверие към един от основните стълбове на втората най-голяма икономика в света.

"Бойкотите на ипотеки, предизвикани от влошаващите се нагласи спрямо имотите, са много сериозна заплаха за финансовата позиция на сектора," казват от мозъчния тръст Oxford Economics.

Защо имотната криза в Китай е важна?

Имотният сектор на Китай съставлява една трета от икономическата продукция на страната. Това включва къщи, имоти под наем и брокерски услуги, индустрии, които произвеждат домакински уреди за имотите и строителни материали.

Темпът на растеж на китайската икономика обаче се забавя – през последното тримесечие тя нараства с едва 0.4% на годишна база. Някои икономисти не очаква никакъв растеж през тази година.

Това се дължи основно на стратегията на Пекин за „нулев COVID“ – постоянните локдауни и продължителни ограничения засегнаха доходите, а оттам и спестяванията, и инвестициите.

Размерът на китайската икономика означава, че това смущение на един съществено важен пазар, като имотния, може да засегне и световната финансова система.

Експерти смятат, че вероятността от пренасяне на кризата в други сектори е притеснителна – банките няма да кредитират, ако смятат, че секторът потъва.

"Всичко ще зависи от политиката," казва Динг Шуанг от Standard Chartered. "За разлика от други части на света, където имотните балони се пукат заради пазарите, в този случай това е предизвикано от правителството."

Тридесет имотни компании вече пропуснаха плащания по свои задължения към чуждестранни кредитори. Evergrande, която миналата година изпадна в просрочие по задълженията си на стойност 300 млрд. долара, е най-известната жертва. От S&P предупредиха, че ако продажбите не тръгнат нагоре, още компании може да я последват.

Търсенето на жилища също не нараства, тъй като Китай преминава през демографски промени, като урбанизацията и ръста на населението се забавят.

"Фундаменталният въпрос е, че достигнахме повратна точка в имотния пазар в Китай," казва Джулиън Еванс-Причард, старши икономист в Capital Economics.

Как се стигна дотук?

Недвижимите имоти съставляват около 70% личното богатство в Китай – а купувачите на жилища често плащат предварително за недовършени проекти.

Тези "продажби на зелено" съставляват 70%-80% от продажбите на нови жилища в Китай, казва Еванс-Причард, допълвайки, че строителите имат нужда от тези средства, защото ги използват, за да финансират по няколко проекта едновременно.

Много от младите китайци и от представителите на средната класа в страна вече не инвестират в имоти, вероятно заради слабата икономика, загубата на работни места и намаленията на заплащането, а сега и от страх, че строителните компании може да не завършат проектите си.

"Това е част от проблема – строителните компании разчитаха на свежи пари, а тези нови продажби вече не се случват," казва Еванс Причард.

Заеми за над 220 млрд. долара може да бъдат свързани с недовършени проекти, според банковата група ANZ. А кредитирането, което беше основен източник на средства в годините на бума, също пресъхна.

Баща дари на сина си 20 имота в опит да му помогне да си намери съпругаНаскоро баща в китайската провинция Хъбей се появил на едно от традиционните места за сватосване в парк, за да търси съпруга за своя 24-годишен син. Той носел със себе нотариалните актове за 20 имота като вид зестра

През 2020 г. китайското правителство представи "трите червени линии" – счетоводни мерки, които ограничават заемите на строителните компании. Това отряза финансирането, а последвалата липса на доверие в пазара също се отрази на готовността на банките да кредитират имотните компании.

Какво прави правителството?

От една страна, Пекин прехвърля тежестта върху местните власти – те предлагат намалени депозити, данъчни отстъпки и парични субсидии на купувачите на жилища, както и спасителни средства на строителните компании. Това обаче си има цена, тъй като местните хазни ще понесат удар, защото строителните предприемачи купуват по-малко земя.

"Смятам, че тук е моментът правителството и регулаторните органи да се намесят," казва Динг. "На някакъв етап то ще се намеси, за да изолира проблема на някои компании. Секторът е прекалено важен за икономиката."

Financial Times писа, че Китай е емитирала дълг за 148 млрд. долара, за да помогне на строителните компании, а Bloomberg информира, че на притежателите на ипотечни кредити може бъде предоставена възможността да не изплащат вноски в известен период, без това да се отрази на кредитното им досие.

От Oxford Economics обаче твърдят, че намесата на правителството в имотния сектор и в инфраструктурата може да осигури краткосрочен тласък, но "това не е идеално за дългосрочния растеж в Китай, тъй като правителството и финансовият сектор са принудени да поддържат една непродуктивна имотна индустрия".

Това също така не е само финансова криза. Бойкотът на ипотеките крие риск да се превърне в сериозен социален въпрос, казва Динг.

А това може да се превърне в проблем за президента Си Дзинпин преди важния партиен конгрес по-късно през годината, на който той се очаква да търси исторически трети мандат.

Какво ще се случи?

Анализатори твърдят, че спасителните средства в размер на 148 млрд. долара може да не са достатъчни. От Capital Economics изчисляват, че компаниите имат нужда от 444 млрд. долара, само да за довършат спрени проекти.

Не е ясно също така дали банките, особено по-малките в провинцията, могат да понесат разходите по ипотечната стачка.

Дори и строителството да бъде възобновено, много строителни компании може да не оцелеят, защото продажбите на жилища е малко вероятно да подкрепят нагласите. Продажбите на 100-те най-големи строителни компании в Китай падат с 39.7% на годишна база през юли, според данни на China Real Estate Information Corp (CRIC).

Тази криза е най-ясният индикатор досега, че китайската икономика е на кръстопът.

"Правителството прави всичко по силите си да намери нови източници на растеж, но това ще е трудно, защото икономиката разчита особено много на недвижимите имоти, инфраструктурните инвестиции и износа през последните три десетилетия," казва Еванс-Причард.

"Тази ера на много бърз икономически растеж в Китай вероятно приключи и това в момента е най-очевидно в имотния сектор."