Политиката на "нулев ковид" удари тежко китайската икономика. Какво следва?
Когато Шанхай вдигна двумесечния локдаун през юни, правителството се надяваше да види гражданите да се стичат обратно в магазините с облекчение. Вместо това стана свидетел на хора, които панически бягат от тях.
На 13 август здравните власти откриха, че близък контакт на дете, заразено с COVID-19, е посетил магазин на IKEA в града. Съгласно строгите правила за контрол на разпространението на вируса в Шанхай, магазинът трябваше да бъде незабавно заключен, така че всички вътре да могат да бъдат изпратени под карантина. Но паникьосаните купувачи се втурнаха към изходите, избутвайки охраната.
Пред подобна опасност е изправен всеки китаец, който има достатъчно смелост да отиде на почивка. Около 150 000 туристи са блокирани на курортния остров Хайнан, където огнището на COVID-19 зарази над 13 000 души този месец. Тези, които се надяват да напуснат, са изправени пред тежки изисквания за тестване и анулирани полети. Видеоклипове, циркулиращи онлайн, показват семейства, които спят на пода на летищeто.
В Поднебесната империя т. нар. "политика на нулев ковид" постави сериозни капани пред икономиката. Въздействието е както пряко, така и непряко, пише The Economist.
Най-дълбоките ефекти обаче не винаги са най-видими. Хайнан, например, представлява само 5% от приходите на Китай от туризъм, а туризмът като цяло представлява само 4% от брутния вътрешен продукт на Китай. Локдауните на други места в страната бяха относително кратки през последните седмици. И въпреки голямата тревога за нарушените глобални вериги за доставка, износът на Китай продължава да расте силно. При посещение в пристанище в експортния център Шенжен, министър-председателят Ли Къцян сравни реформите в страната и постиженията на пристанището с необратима река.
Като се има предвид сушата, която сега засяга шест китайските провинции, това може би не беше най-удачната метафора. Но изказването на Ли беше и мълчаливо потвърждение на щетите, нанесени на морала от смазващите мерки на Китай срещу COVID-19. За всеки попаднал в капан купувач или турист има хиляди други, които няма да пазаруват, пътуват или харчат, за да избегнат подобна съдба.
Потребителското доверие през второто тримесечие е най-ниското в историята. В резултат на това потреблението на Китай изостава от индустрията и износа. Продажбите на дребно през юли са само с 2.7% по-високи отпреди година. Коригирани спрямо инфлацията, те дори бележат спад.
Продажбите на мебели са особено слаби. И не само защото хората не смеят да влязат в IKEA. Купуването на мебели е тясно свързано с покупките на жилища, които са намалели значително през последната година. Продажбите на жилищни имоти са се понижили с над 28% през юли в сравнение със същия месец на 2021 г. Слабите продажби на свой ред оказват натиск върху цените.
И за капак на всичко, хората, които купуват апартамент "на зелено", вече не могат да бъдат сигурни, че той наистина ще бъде построен. Много затруднени предприемачи нямат средствата, необходими за завършване на строителството и вече не могат да намерят кой да им ги заеме. Това допринася за дълги забавяния в довършването на предварително продадени имоти, което подтиква нарастващ брой купувачи да заплашват да спрат да изплащат ипотеките си.
Натрупването на лоши икономически данни най-накрая подтикна централната банка да действа. Тя намали основната лихва с 0.1 процентни пункта на 15 август, противопоставяйки се на глобалната тенденция към затягане на паричната политика. Но тези съкращения може да не са ефективни, тъй като търсенето на заеми е изключително слабо. От април паричното предлагане в Китай расте по-бързо от общия кредитен портфейл.
Това не се е случвало от 2015 година насам и означава, че потребителите имат по-голямо желание да спестяват пари, отколкото да теглят кредити. Тенденцията поражда опасения за образуване на ликвиден капан, при който паричната политика става неефективна за съживяване на растежа.
Ако паричната политика губи влиянието си, тежестта за спасяването на китайската икономикапада по-силно върху фискалната политика. Инвестициите в инфраструктура вече растат бързо, но правителството в Пекин все още не се е намесило решително, за да съживи пазара на имоти. Говореше се за спасителен фонд от 300 милиарда юана (44 милиарда долара), но засега се разчита основно на местните власти сами да създадат планове за спасяване.
Какво обяснява неговата неувереност? Разходите за довършване на закъсалите проекти са големи, но изчислими. Според повечето експерти става въпрос за сума между 2 и 4.8 трилиона юана, което се равнява на между 1.8% и 4.2% от миналогодишния БВП. Пълното възстановяване на доверието обаче може да изисква гаранции, че всички предварително продадени имоти ще бъдат построени. А това би бил „отворен ангажимент“, чиято цена може да се окаже прекомерно висока.
Такава гаранция може също така да изкриви финансовите стимули. Някои икономисти я сравняват с гаранцията по банковите депозити. Една от разликите е, че застраховката на депозитите ограничава масовото теглене на пари от банките, като по този начин намалява риска за финансовата система. За разлика от нея, предпазният механизъм за предварителните продажби на имоти може да има обратен ефект. Той може да изправи строителните предприемачи пред сериозни проблеми, особено ако позволи на по-безразсъдните от тях да продават по-лесно апартаменти "на зелено".
Ангажиментът за нулев ковид и за прекратяване на излишъка от жилища в Китай идва от върха. И двете цели са подчертавани многократно от китайския лидер Си Дзинпин, чиято лична философия управлява повечето процеси в страната. Но докато той се готви да си осигури трети мандат на конгреса на комунистическата партия по-късно тази година, тези ангажиментип оставят икономиката в много трудна ситуация. Икономическата обстановка за конгреса не е такава, каквато Си Дзинпин смяташе, че ще бъде. Нито пък е проблем, който той еднолично би могъл да реши.