Тихо напускане? Милионер съветва да не го пробвате
Милионерът Кевин О`Лиъри не е съгласен с т. нар. “тихо напускане”.
Терминът, който стана популярен в TikTok този юли, означава да поставите граници на работното си мястото и да не говорите за работа повече, отколкото трябва. Един от десет служители казва, че в момента полага по-малко усилия в сравнение с шест месеца по-рано, сочи проучване на ResumeBuilder.com сред 1000 американци.
“Тихото напускане” е много лоша идея, смята преуспелият канадски бизнесмен, наричан "Мистър Прекрасен" (Mr. Wondreful). Той е инвеститор и звезда от предаването “Shark Tank” по телевизия ABC.
Има много причини за това, допълва предприемачът.
Първо, работодателите ценят “гладните” и ентусиазирани служители.
“Хората, които правят повече, за да се опитат да решат проблемите на организацията, техните екипи, мениджъри, шефове, това са онези, които успяват в живота”, категоричен е О`Лиъри.
Самият той наема хора, които имат волята да работят “25 часа на ден, 8 дни в седмицата”.
Ако затваряте лаптопа в 17:00 часа и си отивате у дома, “не работите за мен”, допълва предприемачът, цитиран от CNBC.
Второ, О`Лиъри казва, че човек има нужда от строга финансова основа, за да си позволи да избира как иска да структурира живота и дните си. Ограничаването на часовете работа за деня, отбелязва той, не е добре за успеха, който носи желаната свобода - особено в ранните години на живота.
Няма съмнение, че личното щастие е нещо, което изисква баланс между работа и живот, казва О`Лиъри, но добавя: “То няма нищо общо с работата от 9:00 до 17:00. Няма баланс в преследването на личната свобода. Трябва да натиснеш педала до долу”.
Привържениците на “тихото напускане”, разбира се, не са съгласни с изложеното.
За тях отпускането на педала, за да не работят по 60, а по 40 часа на седмица, означава да прекарват повече време с хората, които обичат, и да правят неща, които им харесват.
Меги Пъркинс, бивш преподавател, споделя в TikTok по повод “тихото напускане”, че въпросът опира и до свободно време за нейните деца.
Те никога повече няма да бъдат на 3-4-годишна възраст. Вместо да оценяват класни работи, играят с тях на двора край пръскачките, допълва тя.
Според О`Лиъри, този подход не извлича максимума дивиденти, на които може да се насладите по-късно през живота си.
Това е саможертва, казва той, допълвайки: “Но струва ли си? О, да!”