Банки се готвят за удара от растящата инфлация в Турция
Откакто валутата на Турция започна рязко да се обезценява през 2018 г., редица банки са изправени през загуби. Кредиторите в няколко богати на петрол държави в Персийския залив например са в готовност за удара, който предстои през следващата година, сочи скорошен доклад на рейтинговата агенция Fitch.
Банките в Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC) - това са Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства — с турски дъщерни дружества трябваше да приемат „отчитане на хиперинфлацията“ през първата половина на 2022 г., писа Fitch тази седмица, тъй като кумулативната инфлация през Турция през последните три години надхвърли 100%.
Според разчетите на Fitch банките от GCC с турски дъщерни дружества са отчели нетни загуби от приблизително 950 млн. долара през първата половина на 2022 г. Сред най-силно засегнатите бяха Emirates NBD – водещата банка на Дубай – и Kuwait Finance House, втората по големина банка в Кувейт. Турската експозиция за Kuwait Finance House и Emirates NBD е съответно 28% и 16% от техните активи. Националната банка на Катар също беше сред засегнатите.
От началото на годината турската лира е загубила 26% от стойността си спрямо долара, което прави вноса и закупуването на основни стоки много по-предизвикателни за 84-те милиона жители на Турция.
Защо се обезценява турската валута?
Ако преди 5 години един долар купуваше около 3.5 турски лири, то сега за него може да получите около 18 лири, пише CNBC.
Обезценяването на лирата започна с бързия растеж на икономиката на Турция. Централната ѝ банка обаче отказа да повиши лихвените проценти, за да охлади нарастващата инфлация. Като добавим към това влошаващия се дефицит по текущата сметка, свиващи се валутни резерви и нарастващи разходи за енергия, както и периодичните със САЩ, които почти доведоха до санкции срещу Турция, валутата се оказа под допълнителен натиск.
Повечето икономисти отправиха обвинения срещу турския президент Реджеп Тайип Ердоган, когато той отхвърли идеята за повишаване на лихвите и ги нарече „майката на цялото зло“. Държавният глава си навлече и негативни оценки заради ограничаването на независимостта на централната банка.
За случващото се красноречиво говори и фактът, че само за две години централната банка на Турция е сменила четирима различни управители. Който се противопостави на политиката на Ердоган за поддържане на ниски лихвени проценти, си отива.
Вместо да вдига лихви, Ердоган направи друго. Той приложи алтернативни методи, за да закрепи валутата и да увеличи приходите. Сред тях са продажба на валутата, налагане на строги правила за заеми в лири и подобряване на отношенията с богатите държави от Персийския залив за привличане на инвестиции. И ОАЕ, и Катар обещаха милиарди долари инвестиции в икономиката на Турция.
Милиарди загуби
Пореден шок за пазарите дойде от южната ни съседка в средата на август. Тогава страната понижи основния си лихвен процент със 100 базисни пункта - от 14% на 13% - въпреки инфлацията от близо 80%, която е на ниво 24-годишен връх.
Според анализатори, липсата на решение на проблемите на лирата кара банките с турска експозиция да се подготвят за още проблеми.
Ние изчисляваме, че общите загуби от валутен превод на банките от GCC са били 6,3 млрд. долара през 2018–2021 г., главно поради обезценяването на лирата, пише Fitch, добавяйки, че общият нетен доход на турските дъщерни дружества на банките междувременно е бил малко над половината от тази сума - 3,3 млрд. долара.
От агенцията очакват валутните загуби да останат високи поне до 2024 г., тъй като лирата ще продължи да се обезценява.
За момента Fitch няма намерение да понижава рейтингите на банките от GCC, които имат турски дъщерни дружества. Обяснението е, че те имат добър капацитет за поемане на загуби.
Оттам допълват, че банките от GCC са в готовност да подкрепят финансово своите дъщерни дружества в Турция, ако е необходимо.