Цените на петрола се сринаха с около една четвърт през последните три месеца, като един от основните фактори за понижението бяха опасенията от продължителен спад в световното търсене на енергия. Интересното е, че нито една от водещите енергийни организации не прогнозира подобен срив на потреблението, пише Ройтерс.

Две от най-влиятелните петролни институции - Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и Международната агенция по енергетика (МАЕ), предвиждат търсенето да нараства с между 2% и 3% през тази и следващата година.

Това е почти двойно повече срямо средните годишни темпове на нарастване през десетилетието преди пандемията от COVID-19, когато годишният ръст на световното потребление на петрол беше средно с 1.2 милиона барела на ден.

Въпреки проблемите на водещите световни икономики в лицето на САЩ и Китай, повечето наблюдатели не очакват възстановяването на потреблението на петрол след пандемията да бъде значително помрачено от евентуална рецесия.

„Все още сме оптимисти. През 2023 г. ще има забавяне на растежа, но той няма да бъде по-нисък от историческите норми.“, коментира пред Ройтерс новият генерален секретар на ОПЕК Хайтам Ал Гайс.

13-е държави износителки на петрол от картела прогнозират увеличение на търсенето от 3.1 милиона барела на ден тази година и 2.7 милиона през следващата.

Международната агенция по енергетика, която по-рано тази седмица предупреди, че ръстът на търсенето ще се забави през последните три месеца на тази година, все още очаква увеличение на потреблението на петрол с 2 милиона барела на ден през 2022 г., което да бъде последвано от още 2.1 милиона през 2023 г.

Енергийната криза променя бъдещето на Европа и РусияТрудно е да си представим, че Брюксел или Берлин ще искат отново 40% от вноса им да идва от Сибир. Москва има планове да се преориентира към Китай, който вече купува 10% от газа за износ


Големите банки на Уолстрийт също имат подобни очаквания. Инвестиционната банка Goldman Sachs прогнозира през август, че търсенето ще нарасне през следващата година с 2 милиона барела дневно, въпреки признаците на икономическо забавяне в Китай, Европа и Съединените щати.

Междувременно JP Morgan потвърди, че ръстът на търсенето на петрол ще остане устойчив.

На петролните пазари настроението е по-мрачно. Избутани за кратко до близо 140 долара за барел през март от нахлуването на Русия в Украйна, цените претърпяха най-големия 90-дневен спад от началото на пандемията от COVID-19=

Според швейцарската инвестиционна компания Julius Baer, цената на суровия петрол от сорта брент ще бъде средно 95 долара тази година и няма потенциал за растеж, тъй като предлагането изпреварва търсенето.

Глобална рецесия остава възможна, според Международния валутен фонд. Съединените щати преминаха през две тримесечия на отрицателен растеж, а китайската икономика остава възпрепятствана от ограниченията, наложени заради COVID-19 и имотната криза.

Потреблението на гориво в групата на развитите държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие се очаква да намалее през втората половина на тази година, каза МАЕ в своя месечен доклад за петрола тази седмица.

Но това ще бъде компенсирано донякъде от нарастващото търсене на реактивно гориво за въздушни пътувания и преминаването към използване на повече петрол за производство на електроенергия, тъй като Русия спира газовите доставки за европейските нации.

В друг положителен сигнал за търсенето, американските рафинерии, включително Marathon и Valero, казаха на акционерите си миналия месец, че планират да работят почти на пълни обороти, за да попълнят запасите от гориво, които намаляха до рекордно ниски нива.