Ядрената сделка с Иран може да промени драстично петролния пазар
Връщането на ядрената сделка с Иран на масата за преговори изглежда неизбежно. А ако бъде постигната, ще се върнат и големи количества петрол на международните пазари, пише CNBC.
Преди САЩ да възобновят санкциите срещу Иран, след като бившият президент Доналд Тръмп напусна сделката през 2018 г., близкоизточната държава беше третият по големина производител в ОПЕК след Саудитска Арабия и Ирак. През 2017 г. тя беше четвъртият по големина производител на петрол в света след САЩ, Саудитска Арабия и Русия.
„ОПЕК може лесно да произвежда 30.5 милиона барела на ден, ако Иран се върне. При този сценарий моят модел показва, че петролът от сорт брент ще падне до 65 долара за барел през втората половина на 2023 г.“, казва анализаторът на PVM Oil Associates Тамас Варга.
Това би било огромен спад спрямо текущата цена на суровия петрол брент от около 100 долара за барел.
Миналата седмица енергийният министър на Саудитска Арабия принц Абдулазиз бин Салман предупреди, че ОПЕК може да бъде принуден да намали производството на петрол. Мотивите на министъра бяха, че физическите и спекулативните пазари са разединени, като последните страдат от много слабата ликвидност и високата волатилност.
Но потенциалното завръщане на Иран на пазара също може да се превърне в проблем, смятат анализаторите.
"Ако ядрената сделка бъде съживена, 1-2 милиона барела на ден допълнителен петрол може да излязат на пазара за сравнително кратък период от време“, предупреждава Тамас Варга.
"По-рано тази година Саудитска Арабия и други регионални участници бяха уверени, че сделката с Иран няма да се случи в близко бъдеще. Сега, след като преговорите бяха възобновени, мисля, че те ще бъдат фокусирани както върху петролния пазар, така и върху по-широките последици за сигурността на тази сделка, която потенциално ще премине финалната линия“, коментира пред CNBC анализаторът на RBC Capital Markets Хелима Крофт.
Ще се случи ли сделката за ядрената програма на Иран?
Иранските преговарящи в средата на август изразиха оптимизъм относно перспективите за споразумение, като един от правителствените съветници каза, че сближаването на позициите е "по-голямо отколкото преди“ и че „оставащите проблеми не са много трудни за разрешаване“.
Но всве пак изглежда, че има няколко основни пречки, които все още са налице. Основният спорен въпрос между иранския и западния лагер е текущото разследване на Международната агенция за атомна енергия – ядреният наблюдател на ООН – на необясними следи от уран, открити в иранските съоръжения в началото на първото десетилетие на 21-и век. Техеран иска разследването да приключи, преди да се съгласи на сделкана, докато МААЕ и правителствата на САЩ и Европа засега отказват.
Ядрената сделка, официално наречена Съвместен всеобхватен план за действие и съставена от администрацията на Обама заедно с Франция, Обединеното кралство, Германия, Русия и Китай, отмени икономическите санкции срещу Иран в замяна на ограничения върху ядрената му програма.
След оттеглянето на САЩ в средата на 2018 г. обаче, санкциите смазаха икономиката на Иран и страната прогресивно засили ядрената си дейност в нарушение на сделката, обогатявайки урана до най-високите нива в историята. Това подтикна ръководителя на МААЕ да предупреди, че „само страните, произвеждащи бомби“, проявяват такова ниво на активност.
Това означава, че залозите са високи, особено за администрацията на Байдън, която посочи съживяването на сделката като ключова цел на външната политика. Освен това тя става все по-неотложна, тъй като санкциите срещу Русия поради нахлуването ѝ в Украйна намаляват доставките на петрол и газ в Европа и предизвикват нови скокове на цените. Въпреки че иранският петрол няма да компенсира напълно загубата на руските доставки, той все пак ще помогне за облекчаването на натиска върху пазарите.
Какви ще са ефектите от потенциалната сделка?
„Сделка с Иран би представлявала допълнителни 1.1 - 1.2 милиона барела на ден в производството и износа на суров петрол. Това ще се случи през следващите осем месеца, така че ще имаме съществено разместване в балансите в световен мащаб“, коментира пред CNBC Рийд л’Ансън, старши стоков анализатор в консултантската компания Kpler.
Но той се съмнява във вероятността да бъде постигната сделка и не е единствен.
„Въпросът занапред е дали наистина ще видим сделка. Все още мисля, че вероятно няма да има такава само заради факта, че това е политически непопулярно в Америка и дори в Иран", смята той.
Боб Макнали, президент на Rapidan Energy Group, е по-оптимистично настроен.
„Смятам, че сделката е много вероятна. Винаги е била доста близо и става все по-близо“, казва той.
„Иран има около 150 до 200 милиона барела суров петрол и кондензат. Веднага след като сделката бъде сключена, този складиран петрол ще излезе на пазара", прогнозира Макнали, като изчислява, че Иран ще увеличи производството си с около 900 000 барела на ден.
Това би означавало значителен тласък от текущото ниво на добива от около 30 милиона барела на ден, освен ако членовете на ОПЕК не намалят значително своите собствени квоти.
„Това е нещо, което ОПЕК и ОПЕК+ трябва да вземат предвид и да обмислят, когато формират политиката за доставки на петрол“, казва Макнали.
Като се имат предвид последните коментари на саудитския енергиен министър, изглежда, че групата със сигурност мисли за това. Но колкото по-дълго преговорите за сделката с Иран остават блокирани по спорните точки, толкова по-дълго трябва да се подготвя ОПЕК. Ако сделката изобщо бъде постигната.