Брутният външен дълг в края на юли 2022 г. възлиза на 42.071 млрд. евро, или 53.2% от брутния вътрешен продукт. В сравнение с края на юли 2021 г. той се повишава с 3.8%, а делът му в БВП намалява с 6.5 процентни пункта, показва справка на Profit.bg в статистиката на Българската народна банка.

В края на юли 2022 г. краткосрочните задължения са в размер на 8.348 млрд. евро (19.8% от брутния дълг и 10.6% от БВП), като се увеличават с 33.2% спрямо края на юли 2021 г.

Дългосрочните задължения възлизат на 33.72 млрд. евро (80.2% от брутния дълг и 42.7% от БВП), като се понижават с 1.6% спрямо края на юли 2021 г.

Към края на юли 2022 г. 25.057 млрд. евроот брутните външни задължения, или 59.6% от общия им обем, са с остатъчен матуритет над една година.

В евро са деноминирани 78% от брутните външни задължения, при 83.7% година по-рано.

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на юли 2022 г. е 7.15 млрд. евро (9% от БВП). Спрямо края на юли 2021 г. той намалява с 14.6%.

Външните задължения на централната банка са 2.193 млрд. евро (2.8% от БВП). Те се повишават със 161.9% спрямо края на юли 2021 г.

Външните задължения на останалите парични финансови институции нарастват с 29.4% за година до 5.68 млрд. евро (7.2% от БВП).

Външните задължения на останалите сектори възлизат на 13.032 млрд. евро (16.5% от БВП), като нарастват с 2.3% спрямо юли 2021 година.

Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14 013.4 млн. евро (17.7% от БВП) в края на юли, което е с 1.2% по-малко в сравнение с края на съответния месец през 2021 година. То е с найзначителен дял в структурата на външния дълг – 33.3% към края на юли 2022 г. при 35% година по-рано.

Нетният външен дълг, изчислен като разликата между размера на брутния външен дълг и размера на брутните външни активи, в края на юни 2022 г. е отрицателен в размер на 21.95 млрд. евро (27.8% от БВП), като увеличава отрицателната си стойност със 7.2% спрямо края на декември 2021 г.