Под натиска да се справи с проблема със замърсяването, София се опитва да проявява творчество, но зелените групи не са убедени в нейната тактика, пише Politico в своята рубрика Global Policy Lab: Living Cities (проект за съвместна журналистика, изследващ бъдещето на градовете).

Българската столица е един от най-замърсените градове в ЕС. През 2019 г. в нея е регистриран най-високият процент на преждевременни смъртни случаи, свързани със свръхфини прахови частици.

Решаването на проблема ще означава да се убедят хората да преминат към по-малко замърсяващи навици – например да променят начина на отопление на домовете си и да се откажат от автомобилите си, както и да се разшири масово мрежата на обществения транспорт в града.

Като част от финансиран от ЕС план на стойност 3,7 млн. евро, стартирал миналата година, градът въвежда иновативни мерки за мобилност, насочени към промяна на вредните навици. Сред тях са: изкуствен интелект за определяне на честотата и маршрута на автобусните линии, интерактивни приложения за смартфони, които стимулират по-устойчивото поведение, и дори флотилия от дронове, които могат да откриват незаконно замърсяване.

„Не може да се промени качеството на въздуха само чрез административни мерки, трябва да стане модерно, с грижа за хората“, казва за изданието Севдалина Войнова, програмен директор в Асоциацията за развитие на София, която работи по схемата за екологичен транспорт.

Politico припомня, че група граждани и екологични неправителствени организации вече дадоха общината на съд заради нарушаването на ограниченията на ЕС за замърсяване на въздуха и спечелиха делото миналата година.


ЕП поиска зарядни станции за електромобили на всеки 60 кмЧленовете на ЕП определиха минимални задължителни национални цели за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива
Докато ЕС се стреми да затегне ограниченията за замърсяване на въздуха, натискът върху София да предприеме действия само ще нараства, коментира още изданието.

Точно преди седмица Брюксел предложи затягане на ограниченията за редица замърсители, включително фини прахови частици и азотен диоксид – два от основните източници на лош въздух в София – които идват главно от отоплението и транспортните емисии.

Предложението на ЕК също така въвежда разпоредби, които да гарантират, че гражданите имат достъп до правосъдие при нарушаване на пределно допустимите стойности и могат да бъдат компенсирани за увреждане на здравето, причинено от прекомерното замърсяване – потенциално главоболие за националните и регионалните правителства със силно замърсяване.

София е „направила много“ за справяне със замърсяването през последното десетилетие, настоява в интервю заместник-кметът на града по транспорта Кристиан Кръстев, коментира Politico.

Сега градската управа удвоява усилията си за изпълнение на финансирания от ЕС проект, каза Кръстев, като призна, че той е „сложен“ и „труден за управление“.

Преждевременни смъртни случаи в ЕС, дължащи се на фини прахови частици (PM2.5), на 100 000 души на регион през 2019 г. Източник: EEA

Проблемът със замърсяването на околната среда струва на София милиони

Според проучване, публикувано по-рано тази година, замърсяването на въздуха намалява производителността на работниците и е причина икономиката на София да загуби 13,4% от местния БВП през 2019 г. Ако не се предприеме нищо за справяне с проблема, градът може да загуби до 15,8 млрд. евро до 2024 г., според доклада.

Системите за отопление с въглища и дърва за огрев са основните причинители на замърсяването в града, като на тях се падат повече от 60%. Властта има за цел да намали тези емисии, като позволи на хората да заменят старите печки с по-малко замърсяващи или с термопомпи.

След това се нарежда транспортът – 15%, поради което София удвоява усилията си за въвеждане на по-енергийно ефективни трамваи, тролеи и електрически автобуси, както и за разширяване на подземната мрежа на метрото, казва Кръстев.

Градът също така разработва софтуер, използващ изкуствен интелект, за да предложи система, която осигурява обществен транспорт по заявка „за достигане до райони, които не са свързани с мрежата“ или са труднодостъпни по друг начин.

Според Кръстев надеждата е, че ако жителите могат да поискат автобусите да ги вземат от входната им врата, вероятността да вземат колата си ще бъде по-малка. Очаква се инструментът да започне да функционира напълно до 2023 г.

Общината обаче признава, че това не е най-успешната мярка досега: В столицата с население от 1,3 млн. души приложението има само 400 до 500 потребители дневно, според Севдалина Войнова.


Българската AMPECO е отличена в САЩ за софтуера си за EV зарядни станцииГлобалната награда на AMPECO за продуктово лидерство идва след щателно проучване Ивайло Хлебаров, ръководител на програмата за чист въздух в „За Земята – Приятели на Земята България“, заявява, че приложението не е нищо повече от PR кампания и че вместо това трябва да се съсредоточи върху подобряването на инфраструктурата.

Той твърди, че градът трябва да търси доказани решения като зони с ниски емисии, които не позволяват на най-замърсяващите автомобили да влизат в градските центрове, специални ленти за автобусите, за да се избегне засядането им в трафика в пиковите часове, и повече велосипедни алеи.

„Схеми като обществения транспорт по заявка може би ще имат място в бъдеще, но все още ни липсват основни неща“, казва Хлебаров. „Можете да промените поведението на хората, като подобрите инфраструктурата“.

Тези идеи обаче обикновено се сблъскват със силна съпротива от страна на жителите, посочва Кръстев, цитиран от Politico.

Градът вече се опита и не успя да получи подкрепа за създаването на зона с ниски емисии – която би била първата в България – и тази седмица отново ще настоява за това предложение.

„Ще се сблъскаме с омраза за въвеждането на зоната с ниски емисии“, прогнозира заместник-кметът. „Това е много бавен процес. Много е трудно да накараме хората да осъзнаят, че това, което правим, е важно за тяхното здраве“, коментира той. „На Балканите има различен начин на мислене. Хората вярват, че пътят е техен“.

Кръстев добавя, че градът се е съсредоточил върху изграждането на велосипедни алеи там, където е най-малко вероятно да срещнат съпротива, например на широки, нежилищни булеварди. „Хората искат тези алеи, стига да не са пред вратата им“, казва той.

Малки истории за Минало и съвремие се преприлат в богата палитра от образи в изложбата и документалния филм на Борис Мисирков и Георги Богданов Според Ангел Буров, доцент в Университет по архитектура, строителство и геодезия, промяната на мисленето на хората, когато става въпрос за техните автомобили, е особено трудна в страните от бившия Източен блок като България.

Автомобилите се превърнаха в символ на „свободата“ след разпадането на Съветския съюз и „хората не искат да оставят свободата си, защото тя е придобита наскоро“, казва той.

ЕС обаче продължава да въвежда законодателство за намаляване на замърсяването и София няма да има друг избор, освен да увеличи усилията си за подобряване на качеството на въздуха – или да се сблъска с още съдебни дела.

„Не можем да се откажем от зелените цели“, каза Севдалина Войнова от Асоциацията за развитие на София. „Трябва да променим начина, по който се говори за тях“.