Според Global Startup Ecosystem Index 2022 на StartupBlink българската стартъп екосистема се нарежда на 36-то място в света и въпреки че отстъпва с една позиция, остава водеща на Балканите.

„Важно е да се отбележи обаче, че националният ранг на България е положително повлиян в значително по-голяма степен от нейния количествен рейтинг, където тя се класира на 27-мо място в света, отколкото от нейния качествен рейтинг", се казва в анализа на най-големия световен център за изследване на стартъп екосистемите.

Всички класирани български градове отстъпват в класацията тази година, сочи анализът. Българската столица София, класирана на 1-во място в страната, има лек спад от 2 позиции и достига до 123-то място в световен мащаб, запазвайки позицията си на втория най-високо класиран град от Балканския полуостров.

Въпреки посочените слабости по всичко личи, че България има чудесна изходна позиция по отношение на глобалната стартъп среда. За да се възползва от нея, местната предприемаческа общност, държавата и останалите заинтересовани страни не трябва да открива топлата вода, а напротив – да анализират процесите в по-напредналите пазари и да вземат своето от този опит.

Нидерландският пример

Пример за такъв пазар е Нидерландия. Страната се нарежда на четвърто място в Европа по отношение на създаването на стойност за стартиращи предприятия, а Амстердам е един от най-бързо развиващите се центрове за стартъпи в Европа. Местните стартиращи компании са създали повече от 130 000 работни места във всички провинции, като новопоявяващите се организации са около 1000 на година. Това поставя Нидерландия на пето място в Европейския съюз (Естония, Ирландия, Люксембург и Дания имат по-висок резултат) и на осмо в цяла Европа.

От McKinsey извеждат няколко задължителни условия за развитието на нидерландската предприемаческа екосистема, които биха могли да послужат като пример и за българската стартъп общност.

Увеличаване на дела на предприемачите с неакадемичен опит

Въпреки че университетите по условие са най-добрите стартови площадки за предприемачи, инвестициите в потенциала на хора с предприемачески дух, но без университетско образование, също са важни, казват анализаторите и посочват три потенциални подхода, които биха могли да увеличат броя на предприемачите без академичен опит:

- превръщане на предприемачеството в съществена част от средното образование, например чрез специални курсове и инициативи.

- насърчаване на структурирани програми за менторство и изграждане на обучителни мрежи, които осигуряват достъп до знания, опит и капитал.

- провеждане на публични кампании, акцентиращи върху успешни истории на предприемачи с професионално образование.

Стартъп ще накара камионите да “летят” по пътищатаОсвен това технологията му спомага за намаляване на разхода на гориво и генерирането на въглеродни емисии
Увеличаване на дела на жените предприемачи

Когато става въпрос за реално стартиране на компания, има значителна разлика между половете, отчитат от McKinsey. В Нидерландия, например, едва около 15% от стартиращите фирми, основани между 2010 г. и 2020 г., имат поне една жена основател. С времето ножицата се стеснява, но в това отношение има още много какво да се желае.

Анализаторите посочват три инициативи, които имат потенциала да минимизират разликата между половете по отношение на предприемачеството:

- насърчаване на структурирани програми за менторство и мрежови събития, осигуряващи достъп до експертиза.

- повишаване на обществената осведоменост относно пристрастията по отношение на пола в процесите на финансиране.

- насърчаване на повече разнообразие на ниво рисков капитал (VC).

Увеличаване на дела на опитните предприемачи

Изследванията показват, че средната възраст на успешните предприемачи е 45 години. В същото време обаче предприемаческата активност е най-висока във възрастовата категория от 18 до 24 години и намалява с всяка следваща, сочи анализът на McKinsey.

“Разпалването на предприемаческo вдъхновение сред хората на възраст от 25 до 54 години би могло не само да доведе до създаване на допълнителни стартиращи компании, но и до повече успехи на екосистемата, като се има предвид техния трудови опит“, категорични са анализаторите и посочват две потенциални действия, които биха могли да подпомогнат подобна стратегия:

- създаване на специални програми с цел увеличаване на дела на предприемачите с професионален опит, например чрез сътрудничество между частни работодатели и публичния сектор.

- По-голяма осведоменост на обществото за успешните истории на основатели с професионален опит.

Домът ви може да бъде екологичен и този стартъп го доказваКомпанията оценява потенциала за трансформация и предлага интелигентен начин на строеж


Фокус върху образованието и изследователските институции

Университетите в Нидерландия, сочи статистиката, генерират по-малко бизнес организации от водещите университети в Обединеното кралство и Съединените щати, което е основен фактор за изоставането на местната стартъп екосистема (представете си какво означава това за България). За да бъде променена тази тенденция, от McKinsey предлагат три стратегически направления:

- насърчаване на предприемаческото мислене сред студентите и университетския персонал.

- предоставяне на подкрепа за комерсиализиране на изследвания и технологии.

- създаване на центрове за предприемачество, които са близки или свързани с университетите, но работят независимо от тях.

Ако успее да приложи тези мерки, акцентират от McKinsey, Нидерландия може да увеличи броя на стартиращите предприятия, основани всяка година, с 35-45%, или 350 до 450 в абсолютно изражение. Броят на стартиращите компании в страната на глава от населението ще нарасне до около 900 на милион жители до 2030 г. – ръст, който ще постави Нидерландия в челната тройка по брой стартиращи фирми на глава от населението в ЕС след Естония и Ирландия.

Разбира се, няма гаранции, че автоматичното прилагане на тези мерки у нас ще доведат до същите ефекти. В същото време обаче, те могат да служат като стратегически ориентири както за българската държава, така и за съсловните организации, които са призвани да защитават интересите на българските предприемачи.

Защото силната стартъп екосистема означава бъдеще.

От Иван Гайдаров