Плоският данък: Случаят „България”

Разработването на данъчна система, която ограничава укриването на данъци, е ключово предизвикателство за много нововъзникващи пазари. Въвеждането на плосък данък, което ще даде тласък на следвоенното възстановяване в Украйна, е осъществимо, ако подобна реформа поддържа фискален неутралитет.

Реформата в България постигна желаната цел за разширяване на данъчната основа чрез ограничаване на размера на неформалната икономика. Тя се счита за справедлива, тъй като при прогресивен данъчен режим богатите хора и големите компании често се възползват от наличните вратички и изключения, за да избегнат плащането на какъвто и да е данък, посочва в статия бившият финансов министър Симеон Дянков. Тя е част от дебата на VoxEu за последиците от войната.

Укриването на данъци е широко разпространено явление в много нововъзникващи пазари. Добре документирано е, че високото облагане на личните доходи е отчасти отговорно за укриването на данъци, особено в нововъзникващите пазари на Източна Европа и бившия Съветски съюз, и се свързват с отрицателни ефекти върху икономическата активност.

Украинското правителство обмисля реформа, известна като инициативата от 10/10/10, с която ще въведе 10%ен плосък данък върху личния, корпоративния и дивидентния доход.

Фискалната неутралност, основното изискване за подкрепа на данъчната реформа от МВФ, може да бъде постигната, ако плоският данък разшири данъчната основа чрез намаляване на дела на неформалната икономическа дейност, оценен на 40-45% от цялата икономическа дейност преди войната. Подобни спадове са документирани в България и Грузия, след като тези страни приложиха своите версии на реформа на плоския данък.

Плоският данък в посткомунистическите страни

Въвеждането на плосък данък е популярна реформа в Източна Европа и бившия Съветски съюз през последните три десетилетие. Първата вълна е в балтийските страни в средата на 90-те години на миналия век, последвана от втора вълна в Централна Европа и няколко постсъветски икономики (България, Грузия, Румъния, Русия, Словакия) десетилетие по-късно.

Има рязко разграничение между първата вълна от реформи в балтийските страни с данъчни ставки на умерени нива - 20% или по-високи, близки до най-високия пределен данък преди реформата - и втората, която започва в Словакия с данъчни ставки, близки до най-ниските ставки от преди реформата. В България, Грузия и Румъния дори по-ниски - по-близо до 10%.

През 2001 г. Русия въведе плоския данък и стана първата голяма икономика, направила това. Данъчният кодекс замени конвенционалната прогресивна структура на ставката на данъка върху доходите на физическите лица с плоска данъчна ставка от 13%. През първата година след реформата руската икономика нарасна с 5% в реално изражение, докато приходите от данък върху доходите на физическите лица се увеличиха с над 25% в реално изражение. Освен това значително увеличение на приходите, плоският данък е свързан и с благоприятни промени в реалната икономика през следващите пет години.

В по-голямата част от посткомунистическите страни реформата се смята за временна като средство за намаляване на сивата икономика. Балтийските икономики се върнаха към прогресивни лични данъчни ставки. Например през 2018 г. Латвия замени своя плосък данък с прогресивни ставки от 20%, 23% и 31.4%; Литва го направи със ставки от 20% и 27% през 2019 г. Така е и с почти всички икономики от втората вълна, като единствено България запази плоския данък в първоначалния му вид.

Реформата в България

Влизането на България в ЕС през 2007 г. е белязано от редица реформи, насочени към намаляване на големия дял на неформалната икономика, оценен на 43% през 2006 г. Парламентът одобри въвеждането на 10% данъчна ставка на корпоративния подоходен данък за 2007 г., последвана с 10% данък върху доходите на физическите лица през следващата година. МВФ е предпазлив към тази реформа с аргумента, че опростената данъчна система ще намали бюджетния излишък и ще насърчи по-голям дефицит по текущата сметка. По време на тези дискусии обаче, българското правителство не се нуждаеше от външно финансиране и продължи с плановете си за реформи.

2007 г. донесе огромен ръст на приходите от корпоративен подоходен данък (с 39% спрямо предходната година) и надхвърли собствената прогноза на Министерството на финансите (27% на годишна база). Бюджетният излишък се увеличи въпреки значителните извънредни разходи в края на годината. Имаше няколко причини за този благоприятен ефект:

Нямаше политическа подкрепа за значително намаляване на осигурителните вноски – друга възможна реформа. Въпреки това в края на 2007-а парламентът гласува както въвеждането на 10% данък върху доходите на физическите лица, така и намаляването на социално-осигурителните вноски. След повторно гласуване обаче намаляването им е отложено за юли 2008 г. и обусловено от това бюджетният излишък да бъде по-висок от планирания.

Излишъкът в средата на 2008 г. всъщност е по-висок от очакваното – приходите от корпоративни и лични подоходни данъци се увеличават с още 16% на годишна база – и социално-осигурителните вноски са намалени, макар и само с три процентни пункта. Опитите за по-нататъшно намаляване на осигуровките се провалят през 2010 г. и 2011 г. след световната криза.

Изчислено е, че плоският данък е свил неформалната икономика с две трети по отношение на заетостта между 2008 и 2012 г. С въвеждането му през 2007-2008 г. са премахнати две данъчни облекчения. Първо, ставките на данък печалба за малкия и големия бизнес са изравнени. От икономическа гледна точка доходите от предприемаческа дейност са хармонизирани с доходите от дялово участие в бизнеса. Второ, разнообразието от ставки на прогресивния данък върху доходите от труд е заменено с единна ставка от 10%. Като част от тази промяна е премахнат необлагаемият минимален доход, така че политиката за данък върху доходите обхваща еднакво всички групи от обществото.

Плоското данъчно облагане е по-страведливо

За разлика от прогресивните данъци, които включват сложни и многобройни изключения, оставени на преценката на бирниците, плоският данък е ясен. В комбинация с ниския процент, неговата простота значително намалява стимулите за неформалност. Каквато и неформална икономическа дейност все още да има в България, около 2009-2010 г. тя престана да се дължи на опити за спестяване на данъци от физически лица или фирми.

Този аспект на плоския данъчен режим е важен от гледна точка на това как хората възприемат неговата справедливост. Тя изисква по-богатите хора да плащат по-голяма част от доходите си под формата на данъци. Но реалността в страни като България и Украйна е друга – с прогресивните данъци богати хора и големи компании се възползват различни вратички и процедури, за да избегнат плащането им. Цялата данъчна тежест пада върху хората със среден доход между необлагаемия минимум и по-високите ставки. В този смисъл плоският данък се възприема като по-справедлив.

Парадоксално е да се сочи за справедлива данъчна реформа, която намалява данъка за хората с най-високи доходи. И все пак в няколко източноевропейски страни прилагането й доведе до намаляване на неравенството в доходите след облагане (т.нар. коефициент на Джини). Този ефект до голяма степен зависи от разширяването на данъчната основа и увеличаването на стимулите за работа.