В пристанището на датската столица могат да се видят първите метри от нова каменна дига. За някои жители на града тя е поредният скъп проект, но за други това е началото на едно по-зелено бъдеще за града.

"След 40 години това ще бъде пейзаж", казва Анне Сковбро, главен изпълнителен директор на By&Havn, държавна строителна компания, цитирана от Politico.

Компанията на Сковбро изгражда основите на Линетхолм - изкуствен остров, който според правителството и градската управа е необходим, за да предпази Копенхаген от покачващото се ниво на водата и да осигури устойчиво решение за разрастването на града.

След като бъде завършен, Линетхолм ще разшири съседния остров Рефшалеоен с 275 хектара, ще приюти 35 000 жители, ще осигури защита от наводнения благодарение на язовирна стена и ще се свърже с континенталната част чрез метролиния и околовръстен път.

Основите на острова, чието строителство започна в началото на тази година, трябва да бъдат завършени до 2035 г., но той няма да бъде напълно готов за ползване преди 2070 г., ако нещата вървят по план.


Компютърно генериран изглед от птичи поглед на планираното строителство / Източник: Danish Government

В името на бъдещето

Когато през 2018 г. датското правителство и градът за първи път обявяват проекта "Линетхолм", посочва Politico, тогавашният министър-председател Ларс Льоке Расмусен го нарича "яйце Киндер", което ще позволи на града да се справи с проблемите си с жилищното строителство, трафика и климата.

Той посочва, че, от една страна, "бързото развитие" на столицата означава, че Копенхаген "в крайна сметка ще изчерпи парцелите си за строеж", а островът е възможен отговор на това предизвикателство.

Реализацията на проекта, който е замислен така, че да се самофинансира чрез наеми, повторно използване на излишна почва от сушата и продажба на новопостроените участъци земя, означава също, че автомобилният трафик ще бъде изведен от центъра на града чрез нов тунел, който се очаква да свързва острова.

На трето място, посочва Расмусен, това ще помогне "да се защити пристанището на Копенхаген, а по този начин и град Копенхаген от покачването на морското равнище". Градът е разположен на ниско надморско равнище и очакванията са да се сблъсква с покачване на морското ниво от 100 см между 1990 и 2100 г.

Изоставеното летище на Атина ще бъде превърнато в крайбрежен паркПространството на Ellinikon International Airport, някога оживена врата към Гърция, е празно от почти две десетилетия

Проектът - одобрен от правителството през юни миналата година - има и други ползи за климата, казва Йонас Бьорн Йенсен, член на Градския съвет на Копенхаген и представител на социалдемократите, които подкрепят инициативата. Той ще позволи на повече датчани да се заселят в столицата, което "ще е много по-добре за климата, отколкото ако се заселят в селските райони", казва той. Жителите на градовете са склонни да живеят в по-малки пространства и да използват повече обществения транспорт, поради което въглеродният им отпечатък е по-малък, твърди социалдемократът.

Критики

Но критики не липсват. Проектът, който възлиза на стойност 20 млрд. датски крони (2,7 млрд. евро), предизвиква съпротива от страна на неправителствени организации, правни експерти, местни политици, а дори и в съседна Швеция. Критиците на проекта смятат, че той може да представлява риск за околната среда и климата, вместо да е от полза за тях.

Въпреки че проектът се представя като "начин да се спаси Копенхаген" и да се създаде "по-благоприятен за климата начин на живот", няма доказателства, че Линетхолм ще помогне за постигането на някоя от тези цели, казва Фредерик Сандби, ръководител на секретариата на Klimabevægelsen i Danmark, неправителствена организация, която понастоящем съди правителството заради проекта.

Стане ли прекалено горещо, ще построим нов свят. Лусаил – бъдещето на КатарКогато стане прекалено горещо, ще построим нов свят

Политическият отпор също е налице, след като две партии в Градския съвет на Копенхаген, твърдят, че "яйцето Киндер" е развалено и зеленият етикет на проекта се използва неправомерно за неговото легитимиране. В лице на съпротивата срещу се превръща Николас Улхед, 27-годишен студент, който обединява усилията си с група моряци, ядосани, че вече няма да могат да плават свободно в пристанището.

След това въпросът привлича вниманието и на Швеция. По-рано тази година напрежението между двете страни достигна своя връх, тъй като By&Havn изхвърли дънна утайка в плитък датски залив южно от града, за да направи място за острова. В отговор, Швеция изрази опасения, че това може да има катастрофални последици за морската среда в участъка, разделящ двете страни.

Критиците също така смятат, че Линетхолм не е това, от което градът се нуждае, за да се предпази от наводнения. Според плана за защита от наводнения, изготвен през 2017 г. след зимната буря през 2013 г., която разкрива уязвимостта на града от наводнения, защитата е най-спешна от юг, а не от север, където в момента се изгражда изкуственият остров.