През отминалата година инфлацията се повиши рязко както в развитите икономики, така и в развиващите се пазари, като тенденциите предполагат, че проблемът ще бъде траен, а не преходен.

На този фон много държави са въвлечени в различни войни - някои реални, други "метафорични" - които ще доведат до още по-големи фискални дефицити, повече монетизация на дълга и по-висока инфлация в бъдеще, коментира в коментар за Project Syndicate Нуриел Рубини, почетен професор по икономика в Училището по бизнес Стърн на Нюйоркския университет, главен икономист в Atlas Capital Team и главен изпълнителен директор на Roubini Macro Associates.

Според него светът преминава през форма на „геополитическа депресия“, оглавена от ескалиращото съперничество между Запада и обединени (ако не и съюзнически) ревизионистки сили като Китай, Русия, Иран, Северна Корея и Пакистан. Студените и горещите войни се увеличават, предупреждава Нуриел Рубини, който е автор на книгата Мега Заплахи: Десет опасни тенденции, които застрашават нашето бъдеще и как да ги преживеем.

Бруталната инвазия на Русия в Украйна може да се разшири, въвличайки НАТО. Израел – и следователно Съединените щати – са в курс на сблъсък с Иран, който е на прага да стане държава с ядрено оръжие. По-широкият Близък изток е буре с барут. А САЩ и Китай се сблъскват по въпросите кой ще доминира в Азия и дали Тайван ще бъде принудително обединен с континенталната част. САЩ, Европа и НАТО се превъоръжават, както и почти всички в Близкия изток и Азия, включително Япония, коментира Рубини и добавя, че по-високите нива на разходи за конвенционални и неконвенционални оръжия (включително ядрени, кибернетични, био- и химически) са почти гарантирани. Тези разходи ще увеличат данъчната тежест за публичния сектор, предупреждава анализаторът.

Мохамед А. Ел-Ериан: Светът е в разгара на дълбока икономическа промянаСветът не просто е на ръба на нова рецесия. Той може да преживее големи структурни и дългосрочни промени

По думите му глобалната война срещу изменението на климата също ще бъде скъпа – както за публичния, така и за частния сектор. Адаптирането към измененията на климата може да струва трилиони долари годишно за десетилетия напред и е глупаво да се мисли, че всички тези инвестиции ще стимулират растежа. Нуриел Рубини посочва, че след истинска война, която унищожава голяма част от физическия капитал на една страна, приливът на инвестиции може да доведе до икономическа експанзия, но въпреки това страната остава по-бедна, защото е загубила голяма част от богатството си. „Същото важи и за инвестициите в климата. Значителен дял от съществуващия капитал ще трябва да бъде заменен или защото е остарял, или защото е бил унищожен от климатични събития“, пише Рубини. Анализаторът добавя, че сега водим и скъпоструваща война срещу бъдещи пандемии и отбелязва, че поради различни причини – някои от тях, свързани с изменението на климата – епидемиите с потенциал да се превърнат в пандемии ще зачестяват. „Независимо дали държавите инвестират в превенция или се справят със здравните кризи след като те вече са факт, те ще понасят непрекъснато по-високи разходи“, коментира Нуриел Рубини и предупреждава, че това увеличава още повече нарастващото бреме, свързано със застаряването на населението и разходите за здравеопазване и пенсионно осигуряване. По някои оценки скритите необезпечени дългове се приближават до нивото на явния публичен дълг на повечето развити икономики, казва анализаторът.

BlackRock: Пригответе се за рецесия, различна от всяка другаТова, което е работило в миналото, няма да работи сега

Според него все по-често ще се оказваме и във война срещу разрушителните ефекти на „globotics“ (комбинацията от глобализация и автоматизация, включително изкуствен интелект и роботика, която заплашва професиите на много хора). Правителствата ще бъдат под натиск да им помогнат, независимо дали чрез схеми за безусловни основни доходи, масивни фискални трансфери или значително разширяване на обществените услуги. Тези разходи ще останат големи, дори ако автоматизацията доведе до рязък икономически растеж. Например, поддържането на оскъден универсален базов доход от 1000 долара на месец би струвало на САЩ около 20% от техния БВП, предупреждава Нуриел Рубини, който е бивш старши икономист по международните въпроси в Съвета на икономическите съветници на Белия дом по време на администрацията на Клинтън и е работил за Международния валутен фонд, Федералния резерв на САЩ и Световната банка. В анализа си за Project Syndicate Рубини посочва, че трябва да водим и още една война – тази срещу неравенството в разпределението на благосъстоянието. В противен случай безпокойството, обхванало младите хора и много домакинства от средната и работническата класа, ще продължи да предизвиква обратна реакция срещу либералната демокрация и капитализма на свободния пазар, предупреждава анализаторът. За да попречат на популистките режими да вземат властта и да прокарат безразсъдни, неустойчиви икономически политики, либералните демокрации ще трябва да похарчат цяло състояние, за да подсилят своите мрежи за социална сигурност – както мнозина вече правят, отбелязва Нуриел Рубини.

Нуриел Рубини: Най-голямата икономическа криза е неизбежнаМожем да очакваме твърдо приземяване: дълбока, продължителна рецесия – на върха на тежка финансова криза

По думите му воденето на тези пет „войни“ ще бъде скъпо, а икономически и политически фактори ще ограничат способността на правителствата да ги финансират с по-високи данъци. „Съотношенията данъци/БВП вече са високи в повечето напреднали икономики – особено в Европа – и укриването или избягването на данъци, допълнително ще усложнят усилията за увеличаване на данъчното облагане върху високите нива на доходи и капитал (ако приемем, че подобни мерки биха могли да преминат през лобистите или да спечелят подкрепа от дясноцентристки партии)“, пише Рубини. Според него по този начин воденето на тези необходими войни ще увеличи държавните разходи и трансфери като дял от БВП и без съразмерно увеличение на данъчните приходи. Структурните бюджетни дефицити ще станат още по-големи, отколкото вече са, потенциално водейки до неустойчиви съотношения на дълга, които ще увеличат разходите по заеми и ще кулминират в дългови кризи с очевидни неблагоприятни ефекти върху икономическия растеж. Рубини посочва, че за страните, които вземат заеми в собствените си валути, целесъобразният вариант ще бъде да се позволи по-висока инфлация, за да се намали реалната стойност на дългосрочния номинален дълг. Този подход функционира като капиталов налог срещу спестители и кредитори в полза на кредитополучатели и длъжници и може да се комбинира с допълнителни, драконовски мерки като финансова репресия, данъци върху капитала и обявяване на фалит (за държави, които вземат заеми в чуждестранни валути или чийто дълг е предимно краткосрочен или индексиран спрямо инфлацията). Тъй като „инфлационният данък“ е фина и скрита форма на данъчно облагане, която не изисква законодателно или изпълнително одобрение, това е стандартният път на най-малко съпротивление, когато дефицитите и дълговете стават все по-неустойчиви, коментира още Рубини, според когото голямата стагфлационна дългова криза е пред нас.