Войната на Путин и елитите на Кремъл
Икономическата, военната и политическата власт в Русия са в ръцете на Владимир Путин. Тази политическа стратегия на руския президент стана особено отчетлива след нахлуването в Украйна през февруари 2022 г.
Най-очевидната демонстрация на авторитарното управление на господаря на Кремъл са протяжните срещи с правителствения съвет за сигурност, чиито членове изглежда просто одобряват решенията на лидера си.
Междувременно ключови елити на режима в рамките на правоприлагащите агенции, Федералната служба за сигурност (ФСБ), олигарсите, партията Единна Русия, Националната гвардия и държавните медии са в хватката на брутална война, икономически натиск и обществено недоволство, коментира в статия за The Conversation Адриан дел Рио, докторант в Хумболтовия университет.
„Търсим сигнали, които ще ни позволят да предвидим кога и как ще свърши войната, и така лесно игнорираме ролята, която елитите на режима могат да играят. Преврат е малко вероятен, тъй като богатството на много бизнесмени е дълбоко свързано с Кремъл”, коментира изследователят от Центъра за социални науки на WZB Берлин.
Като цяло това може да е вярно, но изследванията показват, че при авторитарната система оцеляването на режима зависи от поддържането на елитите. Ако Путин бъде лишен от тях, той ще загуби всички ресурси, мрежи и поддръжници, които са необходими за да контролира масите, да спечели избори и да прилага политики.
Режимът ще рухне, ако елитите се разделят
Мащабът и бруталността на войната, икономическият натиск и общественото недоволство могат да осигурят благоприятна почва за разделение в Русия и Беларус. Елитите започват да роптаят срещу официалните послания и спират да действат като привидно единен фронт, смята авторът.
Според него някои изрази на несъгласие, като оставката на съветника на Путин Анатолий Чубайс, са индикация за динамиката на настроенията в Русия. Неуспехът да причинят разпадане на режима обаче, може да превърне ентусиастите в песимисти.
„Разбира се, ние не знаем какво се случва, когато високопоставени лица от Кремъл се противопоставят на Путин, но те могат да предизвикат политическа промяна”, убеден е Адриан дел Рио.
Наскоро публикувано проучване показва, че в 40% от случаите основните разделения на елита в автокрациите (т.е. широко разпространените несъгласия за политиката на правителството и ръководството) водят до политическа либерализация.
Тези влиятелни прослойки са съставени от настоящи и бивши министри, членове на парламента или на партийно ръководство, областни и общински ръководители и лидери на общественото мнение, които не са непременно част от управляващата партия. Отцепвайки се, те разкриват слабостите на режима и принуждават диктаторите да предприемат демократични реформи.
Много авторитарни режими се опитват да се отдалечат от точката на кипене, като не позволяват тези несъгласия да станат публично известни, отбелязва ученият.
Политическият курс се разпада
С нарастващите военни неуспехи на Русия Путин прибягна до все по-разширяващ се авторитарен контрол, за да гарантира, че олигарсите ще следват командите му.
Някои от онези, които се колебаят, получават висши позиции като възнаграждение за бъдеща подкрепа. Пример са Елвира Набиулина, управител на Централната банка, и председателят на VTB Андрей Костин, които протестираха срещу нахлуването в Украйна, но бяха повторно номинирани, останаха на поста си и замълчаха.
Недоволството и дезертьорството в държавния пропаганден апарат предизвикаха вълна от оставки, но той бе овладян от ръководството му с бонуси и дисциплинарни мерки.
Междувременно Путин елиминира съперниците си и прибягна до груби репресии (напр. Алексей Навални), за да разбие общественото несъгласие . Много опозиционни фигури са напуснали страната, а случаите на държавна измяна са наказани жестоко. Това обезсърчава олигарсите да се присъединят към лагера на опозицията.
Ресурсите са ограничени
Разбира се, съществува влиятелна фракция от провоенни елити. Властта инвестира значителни ресурси, за да поддържат лоялността на тези, които са важни за режима, и да идентифицира и наказва нелоялните.
Но ресурсите стават все по-ограничени, а недоволството расте.
Последните военни неуспехи на Русия насърчиха броженията на върха. Те позволиха изкачване по политическата стълбица на едни за сметка на други, засилвайки недоволството сред онези, които са лишени от политически позиции и вниманието на Путин или които са сочени за виновни за провалите на фронта.
Едно е сигурно руският елит осъзна, че войната само направи бъдещето им по-несигурно и ще бъде трудно да бъдат убедени с нови назначения, икономически облаги и обещания за нови привилегии.
Докато конфликтът продължава, сигналите за слабости и несигурност предизвикват разделение сред руския елит, принуждавайки диктатора да промени стратегията на управление.
Към днешна дата не е ясно дали тази промяна ще доведе до либерални реформи, допълнителни репресии или колапс на режима. Но е по-ясно от всякога, че разделението ще постави на карта поддържането на войната и ограничаването на класическите вътрешни заплахи (напр. протести, борби за власт, загуба на избори). Руският режим се бори на много фронтове у дома и в чужбина.