Руската икономика е в дългосрочен упадък, но има на какво още да разчита
Икономиката на Русия е проста, но и трудна за рушене. Поради бавното въвеждане на западните санкции и способността на Москва да мобилизира ресурси, цената на инвазията в Украйна за руската икономика ще започне да се усеща истински едва през втората година от войната.
През 2022 г. – първата година от войната, приходите от петрол и газ на Москва не бяха засегнати и дори нараснаха. Рецесията с 3,5% и бюджетен дефицит с 2,3% от БВП се оказаха управляеми през миналата година. Тази обаче, ще бъде много по-тежка за Москва. Приходите от износ на нефт и газ, които осигуриха 45% от федералния бюджет през 2021 г., може да намалеят с 24 на сто тази година. Световната банка очаква производството на Русия да се свие с 3,3 процента през 2023 г.
За отворена икономика, управлявана от демократично избрани политици, тези загуби биха били драматични, вероятно променящи играта. Но за една автократична държава, чиито лидери и сенчести олигарси виждат цялата икономика като своя потенциална плячка, това не е краят на света. Това пише в статия за Wilson Center руският журналист Максим Трудолюбов, главен редактор на Meduza.
Една година след началото на войната Русия успя да пренасочи голяма част от износа си на петрол (не на газ обаче) към незападни дестинации и запази множество други експортни индустрии, които дори не бяха споменати по време на дебатите за санкциите.
Ембаргото на ЕС върху морския руски суров петрол и горната граница на цената от 60 долара за барел, въведени от ЕС, Г-7 и Австралия, влязоха в сила доста късно, чак през декември. Мярката не даде незабавен ефект. През първия месец на санкциите приходите на Москва от нефт и газ надхвърлиха 930 млрд. рубли (повече от 13,4 млрд. долара), което е с 6% повече от декември 2021 г.
Това е пример за способността на Москва да мобилизира приходи, категоричен е Трудолюбов, който е и автор на блога The Russia File за Института „Кенан”. В статията си той посочва, че декември е добър за бюджета, заради извънредното плащане на данъка за добив на полезни изкопаеми от Газпром. Но като се изключат тези пари, приходите в бюджета от петрол и газ са паднали с цели 40 на сто.
През следващите месеци Москва ще може да допълва недостига на приходи чрез подобни еднократни плащания, например от производителите на торове и въглища, допуска журналистът. Освен това има производители на алуминий, никел, паладий и атомни електроцентрали, които досега остават извън полезрението.
На този етап голямата загуба на Путин на икономическия фронт не дойде от санкциите, а е причинена от самия него. Той е загубил, вероятно окончателно, около три четвърти от основния си пазар за тръбопроводния газ на Газпром, заради опита си за изнудване.
Германия и няколко други европейски икономики приеха сериозно заплахите му за спиране на доставките на газ и досега напълно са се отказали от суровината. Възможностите за замяна на газ от тръбопроводи с бързото изграждане на терминали за втечнен природен газ (LNG) и съхранението му се оказаха по-изобилни от очакванията на анализаторите.
Миналата година доставките на LNG за Европа само от САЩ се повишиха с над 137% през единадесетте месеца на 2022 г. спрямо същия период на 2021 г., което помогна на американските производители да надвишат дела на Русия на пазара.
Тази година обаче Газпром вероятно ще може да изнесе 50 млрд. куб. м природен газ за европейски клиенти. Това е далеч от 185 до 200 млрд. куб. м, които Русия доставяше преди, но все пак е повече от сегашните 25 млрд. куб. кубически метра. Австрия, Босна и Херцеговина, Унгария, Италия, Сърбия и Словакия ще останат потребители на руски природен газ години наред.
Миналата година Русия увеличи производството на петрол и бързо пренасочи доставките си по море към Китай, Индия, Пакистан и Турция, припомня Трудолюбов. Цените, които руските петролни компании успяха да получат, обаче са много по-ниски от преди, коментира той. Според него през тази година Министерството на финансите на Русия предвижда приходите от петрол и газ да достигнат 8,9 трлн. рубли (127 млрд. долара), което е спад от 24 процента, сравнява авторът.
За цялата миналата година приходите от нефт и газ възлизат на 11,6 трлн. рубли (167 млрд. долара). Дори целта от 8,9 трлн. рубли е оптимистична, тъй като е изчислена на базата на нереалистично висока средна цена на петрола от 70,2 долара за барел Urals.
Въпреки всички дефицити, относително ниските цени на петрола и нарастващия дефицит, Русия вероятно ще избегне задълбочаване на кризата. Това ще бъде предотвратено чрез изразходване на ресурсите на Фонда за национално богатство (NWF), продажба на чуждестранна валута на пазара и повишаване на данъците на компаниите в индустрията на природните ресурси. NWF е в упадък, но в момента държи 148 млрд. долара, като ликвидните му активи са по-малко от цитираната сума.
Не трябва да забравяме, че руският бюджет се поддържа и от приходи от други експортни стоки, за които Западът премълчава, защото те - предимно индустриални метали, са твърде важни за западните пазари, за да им бъдат наложени санкции.
Руският износ на алуминий и никел за ЕС и САЩ се увеличи с цели 70% в периода март-юни миналата година. Тогава Лондонската метална борса (LME), най-големият световен пазар за промишлени метали, обмисляше да забрани руския алуминий да се търгува и съхранява в нейната система, но се отказа от това си намерение.
Поради бума на пазара на електрически автомобили и на възобновяемата енергия - и следователно на батериите - нарастващото търсене на никел (на който Русия е основен производител) и литий е логичен резултат. Русия осигурява 40% от нуждите на Германия от никел и е най -големият доставчик на паладий за САЩ, а той е необходим за автомобилната индустрия в целия свят. Руският производител на злато и сребро „Полиметал” се справя добре. Компанията расте и жъне милиарди годишни приходи.
Руският монополист в ядрената енергия „Росатом” също процъфтява. Сега той изгражда 23 съоръжения в 12 страни, включително Беларус, Китай, Египет, Унгария и Турция. Миналата година експортните продажби на „Росатом” се увеличиха с 15% до 10 млрд. долара, а текущият ѝ портфейл от чуждестранни поръчки възлиза на над 200 млрд. долара. Нито една от тези индустрии не е санкционирана.
Човек не бива да прави грешка. Руската икономика е в дългосрочен упадък и с продължаването на войната ще бъде изправена пред задълбочаващи се предизвикателства. Нито едно от средствата, които правителството на Путин използва сега, не е дългосрочно решение. Властта унищожава наследството на страната. Но както изглежда Путин е твърдо решен да продължи агресивната война на Русия срещу Украйна и все още разполага с много начини да разчита на ресурсите на страната – било то суровини, бизнес или населението като цяло.