При бедствия като земетресение с магнитуд 7,8 и вторичен трус с магнитуд 7,5, които удариха Сирия и Турция на 6 февруари 2023 г., международното сътрудничество за сателитни изображения играе решаваща роля в усилията за спасяване и възстановяване.

Данните от сателита насочват медицинската и хуманитарна помощ, като картографират състоянието на пътища, мостове, и сгради. И което е по-важно – идентифицират бедстващите хора, които се опитват да избегнат потенциалните вторични трусове. Това пише за The Conversation Емили Бронър от Националния център за пространствени изследвания (CNES).

За да насочи очите на сателитите към засегнатите райони, Турският орган за управление на бедствия и извънредни ситуации (AFAD) поиска активирането на Международната харта за „Космос и големи бедствия“ – авторката представлява CNES и Изпълнителния секретариат на Хартата. ООН разреши това за Турция в 7:04 сутринта, а за Сирия – в 11:29 местно време.

Междувременно 11 космически агенции, приели Хартата, се подготвиха да управляват най-подходящите оптични и радарни спътници. За Франция това са оптичните сателити Spot , Pléaides и Pléades Neo (средна, висока и много висока разделителна способност), които ще осигурят първите изображения при преминаването им над района. Радарните сателити ще допълнят оптичната информация, тъй като те също работят през нощта и дават изображения на свлачища и отчитат дори минимални промени във височината.

Всяка година милиони хора по света са засегнати от бедствия, независимо дали са природни (циклон, торнадо, тайфун, земетресение, свлачище, вулканично изригване, цунами, наводнение, горски пожар и др.) или причинени от човека (замърсяване с нефт, промишлени експлозии , и още). За съжаление, интензивността и честотата им се увеличават с изменението на климата, причинявайки смърт и опустошения.

Районът на бедствието в Югоизточна Турция. Източник: International Disaster Charter

Анатомия на бедствието

Международната харта за „Космос и големи бедствия“ определя бедствието като широкомащабно, внезапно, уникално и неконтролирано събитие, което води до загуба на живот или щети на имущество и околната среда и изисква спешни действия за събиране и предоставяне на данни.

Хартата е създадена от Националния център за космически изследвания и Европейската космическа агенция през 1999 г., скоро към нея се присъедини и Канадската космическа агенция.

17 космически агенции-членки обединиха усилията си, за да предоставят безплатни сателитни изображения възможно най-бързо над зоната на бедствието в Турция и Сирия.

От 2000 г. досега хартата е била активирана 797 пъти в повече от 154 държави.

Почти три четвърти от тези случаи на активиране се дължат на метеорологични явления: бури, урагани и особено наводнения, които сами по себе си представляват половината от активациите. В тези понякога непредвидени кризисни ситуации на земята наземните ресурси невинаги са в състояние да анализират мащаба на бедствието и да организират ефективна хуманитарна помощ. Като улавят ситуацията от Космоса с много висока разделителна способност, сателитите светкавично предоставят важна информация.

Карта на засегнатия от трусовете район в Сирия. Източник: International Disaster Charter

Сателитни данни в отговор на кризи по света

Веднага щом настъпи бедствие, сателитите се програмират бързо да заснемат изображения над засегнатите райони. Повече от 60 сателита, оптични или радарни, могат да бъдат мобилизирани по всяко време.

Оптичните изображения са подобни на снимките, наблюдавани от Космоса, но радарните изображения могат да бъдат по-трудни за интерпретиране от неспециалисти. Така че след бедствието сателитната информация се преработва, като изображенията се трансформират в карти за спасителните екипи и с оценка на щетите за властите, които трябва да вземат решения.

Възстановяване след бедствия

Управлението на извънредни ситуации, разбира се, е от съществено значение, но също толкова важно е всички засегнати страни да обмислят възстановяването и бъдещето. Всъщност „рисковият цикъл“ предполага, че реконструкцията, устойчивостта и превенцията на риска играят важна роля за връщането към нормалното състояние. Въпреки че бедствията не могат да бъдат предвидени, можем да бъде по-добре подготвени за тях, особено в страни, където се повтарят. Например, жителите могат да се възползват от устойчива на земетресения конструкция, създаване на безопасни места за събиране или преместване в жилищни райони на безопасни места. Усвояването на умения за оцеляване също е от решаващо значение.

Няколко инициативи, наречени „обсерватории за възстановяване“, бяха проведени след големи бедствия – в Хаити през 2021 г. и в Бейрут след експлозията на пристанището през 2019 г. Целта е да се координират сателитни изображения, за да се даде възможност за подробна и динамична оценка на щетите на сгради, пътища, ферми, гори и други в най-засегнатите райони, за наблюдение на планирането на реконструкцията, за намаляване на рисковете и за наблюдение на промените в рамките на три- до четиригодишен времеви хоризонт.

Броят на загиналите след опустошителните земетресения по турско-сирийската граница надхвърли 8 100 души

Броят на загиналите при земетресението в Турция нарасна на 5894 души, съобщи турският вицепрезидент Фуат Октай. По думите му повече от 34 000 души са ранени.

Освен това около 5775 сгради са се срутили в резултат на земетресенията в понеделник.

В съседна Сирия са загинали 2270 души по данни на министерството на здравеопазването и на спасителната организация "Белите каски", които броят жертвите съответно в контролираните от правителството и от опозицията райони.