Икономическите санкции на Запада в отговор на инвазията на Русия в Украйна през 2022 г. трансформираха руския олигархичен модел и той заприлича на сплотените семейни бизнес холдинги, присъстващи в продължение на много десетилетия в Източна Азия.

Доверието между политици и предприемачи в руското общество е толкова ниско, че политиците разчитат на роднините си, за да натрупат богатство от сделки с правителството. Това води до концентриран елит, където политиката и бизнесът стават едно, пише в статия за VoxEU бившият финансов министър Симеон Дянков, който сега е директор в Групата за финансови пазари към London School of Economics и старши сътрудник в Peterson Institute for International Economics във Вашингтон.

Появата на политически свързани семейни предприятия намалява иновациите, свива производителността и в крайна сметка води икономика до застой. Остава обаче отворен въпросът кои части на обществото имат интерес от увеличаване на политическите и имуществените права в Русия.

Капсулирането на властта намалява възможността за еволюционна реформа, въпреки че увеличаването на неравенството в доходите, което е очевидно от началото на санкциите, може да доведе до недоволство и широкообхватно търсене на социална промяна.

Еволюцията на руските олигарси

Преходът към посткомунистическа икономика в Русия включваше бърза приватизация на огромни държавни активи, често попадащи в ръцете на няколко добре позиционирани лица, които станаха известни като олигарси заради огромното си богатство и политическо влияние.

Първоначалната група от олигарси се появи в средата на 90-те години от академичните среди или от ръководството на държавни предприятия и помогна на президента Елцин да осигури втория си мандат във властта.

По колко милиарда загубиха досега руските олигарси?Най-много е пострадал Виктор Векселберг - компанията му “Ренова” е обедняла с 11,2 млрд. долара

С възкачването на Владимир Путин в Кремъл тяхното влияние се разсея, тъй като някои бяха хвърлени в затвора, докато други емигрираха или разпродадоха активите си.

Втората вълна от олигарси се появи в началото на века – това бяха приятели и бивши колеги на президента Путин или от годините му в общинската администрация на Санкт Петербург, или от неговия мандат в КГБ в Дрезден. Тези олигарси работеха в тясно сътрудничество с правителството, заменяйки система на „крони капитализъм” със система на държавен капитализъм, при която новите олигарси се възползваха от финансиране от държавни банки и достъп до проекти за обществени поръчки.

Инвазията на Русия в Украйна създаде трета вълна от олигарси, в още по-голяма близост до върха на политическата върхушка. Причината за тази по-тясна връзка между политическия и бизнес елита е двойна. Първо, секторните икономически санкции, както и санкциите срещу руската банкова индустрия затрудниха нормалното функциониране на частните предприятия без държавна подкрепа. Второ, заплахата от продължаване или нови санкции накара много предприемачи да се дистанцират от президента Путин и неговите военни усилия.

Кои са новите олигарси

През годината от началото на войната в Украйна две дузини бизнесмени със семейни връзки с висши политици се присъединиха към олигархията. Те включват по-малката дъщеря на президента Путин, която чрез своя инвестиционен фонд е получила множество големи договори от държавни енергийни компании. Бившият ѝ съпруг управлява най-голямата руска нефтохимическа компания Сибур, както и собствения си инвестиционен фонд.

Двамата най-близки приятели на дъщерята на президента Путин станаха милиардери, като инвестираха в руски технологии и компании за преработка на селскостопански продукти, като същевременно получиха държавни субсидии за своите научноизследователски и развойни дейности.

Войната на Путин и елитите на КремълДокато конфликтът продължава, сигналите за слабости и несигурност предизвикват разделение сред руския елит, принуждавайки диктатора да промени стратегията на управление

Други олигарси се появиха в семействата на лейтенантите на президента Путин. Зетят на външния министър Лавров управлява инвестиционен фонд с активи над 6 млрд. долара. Зетят на Виктор Медведчук, бившият най-близък съюзник на президента Путин в Украйна, управлява друг инвестиционен фонд с големи земеделски стопанства, които са получили държавни субсидии за заместване на вноса.

Синът на бивш министър-председател и ръководител на руското външно разузнаване, синът на бившия ръководител на президентската администрация и синът на настоящия ръководител на руския Съвет за сигурност се присъединиха към редиците на олигарсите.

Този списък може да бъде продължен с издънки на бивши и настоящи министри, шефове на комисии по сигурността и разузнаването и областни управители. Общо две дузини олигарси, свързани чрез семейни връзки с висши руски политици, са станали видни членове на руския бизнес елит.

Последици

Нахлуването на Русия в Украйна създаде нова динамика, при която икономическата власт се концентрира в ръцете на няколко семейства на върха на политическата власт. Новата класа олигарси дължи богатството си на властта на своите родители, които използват политическите си връзки, за да прехвърлят държавни ресурси – чрез схеми за субсидиране и договори за обществени поръчки – към бизнес дяловете на своите деца.

Руската икономика е в дългосрочен упадък, но има на какво още да разчита Путин усвоява наследството на страната, но все още разполага със значителни ресурси под формата на суровини, бизнес и население

Най-големият ефект от налагането на санкции обаче е увеличеното неравенство в доходите в Русия. То рязко нарасна в началото на икономическите реформи в началото на 90-те години на миналия век, но спадна стабилно след финансовата криза от 2008 г.

Неравенството започна да нараства отново със старта на санкциите след анексирането на Крим през 2014 г. (голяма поредица от санкции имаше през 2018 г.) и вероятно ще се увеличи още повече с новите вълни от санкции.

Сравнението с други посткомунистически икономики е поразително. Започвайки от подобни нива през 1991 г., Словакия направи така, че да върне неравенството до първоначалното му ниво в началото на прехода, докато Латвия и Полша успяха да ограничат по-нататъшното нарастване през последните десет години. За разлика от това, неравенството в Русия наближава най-високата си точка след разпадането на Съветския съюз.

Доказано е, че такава концентрация на икономическа мощ забавя иновациите и икономическия растеж. Неравенството в доходите е свързано с неравенството на възможностите. Когато хората в дъното на разпределението на доходите са изложени на голям риск да не реализират потенциала си, икономиката плаща цената не само с по-слабо търсене днес, но и с по-нисък растеж в бъдеще.

Обществата с по-голямо неравенство са по-малко склонни да правят публични инвестиции, които повишават производителността, като например в обществен транспорт, инфраструктура, технологии и образование. Русия върви точно в тази посока.