Най-голямата руска атомна подводница е изведена от въоръжение и отива за скрап.

Подводният крайцер на руския флот проект 941 „Акула” „Дмитрий Донской“ е изведен от състава на Военноморския флот на Русия и „ще изчака усвояването си във военноморска база в Северодвинск заедно с други две единици от този проект“.

Това съобщи ръководителят на Движението за подкрепа на флота Владимир Малцев, цитиран от ТАСС.

Изграждането на най-голямата ппо габарити ракетоносна подводница от клас „Тайфун“ започва през 1976 г. в корабостроителница „Севмаш“. Главен неин конструктор е Сергей Ковальов. Машината е пусната на вода на 29 септември 1980 г.

Първоначално междуконтиненталните балистични ракети на комплекса D-19 са основното оръжие на крайцера. През 2002 г. той е модернизиран по проект 941UM и използван за тестване на ракетата „Булава”.

В корабостроителница "Севмаш" са построени общо шест подводници по този проект. Всички те са били в състава на Северния флот, като три от тях са унищожени с американско финансиране. Две подводници - "Архангелск" и "Северсталь", са изведени от експлоатация и очакват утилизация.

С „пенсионирането” на подводния ракетоносител „Дмитрий Донской“ приключва една глава от Студената война.

Русия започва учения с ядрени подводници и ракетиКремъл смята западните санкции за заплаха, равностойна на военна агресия

Има инженерни подвизи, които чупят рекорди. С водоизместимост от 48 000 тона, руските подводници от клас „Тайфун” са истински чудовища според стандартните – техният тонаж се доближава до този на германския боен кораб „Бисмарк” от Втората световна война, отбелязва New Atlas.

Със своите широки, обемисти линии, дължина от 574 фута (175 м) и ширина от 75 фута (23 м), шестте крайцера са безпогрешни. Скоро след като са пуснати на вода, те се превръщат в енигма – много от техните тайни така и не са разкрити до края на Студената война през 90-те години.

Специално суперподводницата „Дмитрий Донски” вдъхновява трилъра „На лов за Червения октомври” (The Hunt For Red October) от 1990 г. с участието на Шон О`Конъри и Алек Болдуин.

Истинският „Тайфун” се ражда през 70-те години на миналия век в тогавашния СССР като отговор на американските подводници с ядрени балистични ракети от клас Ohio, които увеличават оръжейния товар на старите подводници Polaris.

За да отговори на тези предизвикателства, е замислена подводницата Project 941 Akula с кодовото име на НАТО Typhoon. Целта ѝ не е да нанесе първия удар в ядрена война между Изтока и Запада, а да действа като масивен ядрен стратегически резерв, който Съветският съюз би могъл да използва при втори удар.

Затова е замислена суперподводница, която да работи под леда на хиляди мили от своите цели и да пусне 200 бойни глави и примамки по команда. Тази цел налага друг рекорд – 84 тона балистична ракета с 10 бойни глави R-39 SLBM, която може да бъде изстреляна от нея.

Три руски ядрени подводници изплуваха едновременно над леда в АрктикаУсъвършенстваната маневра е била извършена за първи път в историята на руския флот

Резултатът е Тайфун. Неговият широк, плосък външен корпус крие иновативен дизайн.

Вместо един корпус под налягане подводниците от този клас имат няколко. Отстрани са снабдени с още два успоредни корпуса, върху които е разположен трети с команден център. Четвъртият корпус е на носа, където са и торпедата. В предната част между успоредните корпуси има и 20 ракетни тръби, всички здраво закрепени с титан в дизайна за допълнителна здравина.

Задвижван от два ядрени реактора с вода под налягане OK-650, разположени в задната част, тези чудовища са със 160 души екипаж и могат да останат под вода повече от 120 дни, преди да се наложи да се върнат в пристанище за доставки. Въпреки огромния си състав на борда, те са забележително удобни с просторни салони, дървени ламинати и дори плувен басейн.

Въпреки всички предимства флотилията остава под ледената шапка на Северния ледовит океан заради все по-ефективното преследване от НАТО.

„Дмитрий Донской” е последната от шестте подводници от този клас, като строителството на седмата е отменено. След края на Студената война флотилията „Тайфун” се превърна в скъпоструваща реликва – оръжейна система без мисия.